В първата статия, споделих историята на Анна – една от жените, с които работя. Когато се обърна към мен, Анна се беше завъртяла в омагьосания кръг на диетите и изтощителните тренировки. С години беше лишавала тялото си от пълноценна храна и възстановяване. Както винаги казвам, волята е до един момент, защото тялото винаги взема превес над нея и поисква това, от което сме го лишавали. Точно това беше направило тялото на Анна – един от симптомите беше хипоталамичната аменорея или с други думи, липсата ѝ на месечен цикъл. В такъв случай, консултацията с лекар е задължителна, както и това да следвате неговите препоръки. Но пренебрегван факт е и промяната в начина на живот – това да подобрите храненето си и да промените интензивността на тренировките си, така че да подкрепят възстановяването на организма, а не да го изтощават. В първата статия описах някои от промените, които въведохме в начина на живот на Анна. В тази и следващите две статии, ще опиша повече за някои от факторите, които проследявахме, за да сме сигурни, че сме на прав път.
Тялото е като карта на нашите избори – то непрекъснато комуникира с нас и ни показва кое как му се отразява, но ние сме се откъснали от него и не успяваме правилно да разчетем фините сигнали. Забелязваме само болестта, която всъщност е последния вик на тялото – резултат от игнорирането на по-тихите симптоми.
1.Разликата между хипоталамична аменорея и синдром на поликистозните яйчници
Когато става въпрос за здравословен проблем, на първо място, трябва да се проследят хормоните. Всеки такъв проблем се характеризира с определен хормонален профил. При хипоталамичната аменорея (ХА), обикновено се наблюдават:
-ниски нива на лутеинизиращ хормон;
-ниски нива на естрадиол с нормални нива на фоликулостимулиращ хормон;
-яйчници, които изглеждат поликистозни.
Това са някои от знаците за хипоталамична аменорея, които бихте могли да дискутирате с вашия лекар.
Важно е да се отбележи, че ХА често се маскира като СПКЯ (синдром на поликистозните яйчници). Причината е, че в яйчниците на жени, които имат ХА често се наблюдават много и малки фоликули при преглед с ултразвук. Наличието им е резултат от липса на овулация и от понижените нива на лутеинизиращ хормон. (по-подробна информация, можете да чуете в интервюто ми с Никола Риналди)
Лечението на ХА и СПКЯ са противоположни, що се отнася до начина на живот. Ако при СПКЯ може да помогне понижаването на въглехидратите и включването на по-интензивни тренировки, това е напълно противопоказно за ХА и би задълбочило проблема. Затова е много важно да се диагностицира правилно и тук има роля историята на конкретната жена (отношение към храната, диети, типа и количество тренировки).
2.Телесната температура и връзката ѝ със забавения метаболизъм и студените крайници
Телесната температура е основен индикатор за състоянието на метаболизма. Много жени се оплакват, че крайниците им винаги са студени. Приемаме го като естествен резултат от това, че сме възрастни хора. Но това не е нормално състояние на здравия организъм. Когато в тялото има повече стрес, то обикновено измества фокуса си върху центъра на тялото и намалява кръвообращението към крайниците. Студените крайници са индикация за прекалено много стрес в тялото. Вероятно се досещате, че самият факт, че имате ХА е индикация, че тялото ви е под стрес и смята тялото ви „негодно“ за репродукция.
Що се отнася до случая с Анна, нейната телесна температура беше понижена. Преди да започне да следва ограничаващи диети, телесната ѝ температура е варирала около 36,5 ºC. В момента, телесната ѝ температура и то в следобедните часове, когато би трябвало да е по-висока, беше 35,6-35,7 ºC. Непрекъснато ѝ беше студено и дори не много ниски температури през есенните месеци, караха крайниците ѝ да измръзват.
Едно от нещата, които Анна промени, беше да добави повече въглехидрати и т.нар. затоплящи се храни (които забързват метаболизма), за които писах по-подробно в книгата си: „Кажи не на глада: Възстанови метаболизма си от диети“. Преди, закуската на Анна е включвала основно плодове или обезмаслено кисело мляко. Сега, започваше деня си с овесени ядки, сирене, маслини, подправки и сушени домати. Редуваше това с някой сладък кекс, направен с банани, овесени ядки, бадеми, какао и яйца.
През нощта телесната температура е най-ниска и сутрин, когато се събудим също. Храната е един от факторите, които влияят телесната температура. Закуската, със споменатите макронутриенти имаше за цел да повиши телесната ѝ температура. Също така, Анна споделяше, че за разлика от предишния си начин на хранене, сега се чувства сита. Някои дни забелязваше покачване на енергията, други се чувстваше по-сънливо. По принцип, въглехидратите успокояват тялото. Когато има прекалено много стрес в организма и консумираме въглехидрати, това води до спадане нивата на кортизола и сънливото усещане се дължи точно на това. Разбира се, това беше временно явление, но беше показател, че стресът в тялото ѝ намалява. Също така, Анна мереше температурата си всяка сутрин, следобед и вечер. През първия месец, температурата ѝ започна да се повишава и дори имаше някои стойности, които наближаваха 36.5 ºC.
Нещо друго, което променихме, бяха тренировките ѝ. Преди, Анна често е включвала кардио на гладно или е правела по-интензивна тренировка след закуската с плодове. Сутрин, нивата на кортизола са най-високи (или поне така трябва да бъде в едно здраво тяло), защото кортизолът е този, който се повишава, за да се събудим и за да излезем от състоянието на сънливост. При здрав човек, тренировката сутрин не би оказала негативно влияние върху хормоналния профил, особено ако човек винаги тренира сутрин и е програмирал така циркадния си ритъм. Когато в тялото има прекалено много стрес, както е при жена с ХА, това кортизолът да се повишава допълнително с интензивна тренировка след непълноценно хранене е последното нещо, което искаме.
Тъй като, прекалено рязката промяна в начина на живот рядко води до дълготрайни промени и осъзнавах колко е важно движението, за да Анна да се чувства добре психически, променихме тренировките ѝ по следния начин. Оставихме 2-3 по-интензивни тренировки, които правеше след закуската с въглехидрати, а в дните, в които графикът ѝ го позволяваше – в по-ранния следобед, когато тялото е в пикова форма за такова натоварване. Другите дни, правеше предимно тренировки по мобилност, които раздвижваха цялото ѝ тяло и ѝ даваха нужната доза движение и натоварване, без да повишават кортизола. В някои дни правеше по-дълги разходки.
В следващата статия, ще ви разкажа за това как негативните емоции, които често спохождаха Анна, пристъпи на тревога и паника, всъщност се дължаха на непълноценното ѝ хранене. Какви промени направи в храненето и начина си на живот, за да подобри и промени това.
Още три статии от поредицата за Анна, можете да прочетете тук:
Анна и дългият път на възстановяване от диети и хипоталамична аменорея: Част 1
Анна и непълноценните диети – Част 3: Негативните емоции като резултат от начина на хранене
Анна и емоционалното хранене – вие разпознахте ли се?