Миналата седмица бях една от водещите на „Фестивал на дълголетието“. Едно събитие, което обедини някои от водещите експерти в сферата на дълголетието – лекари, научни изследователи и хора, които са отдали живота си на това да помагат на другите да бъдат здрави и във форма.
Аз бях на сцената „Попитай експерта“, където имах възможност да си поговоря с част от тези експерти и да им задам въпросите си. Беше дълъг и много обогатяващ ден, а в следващите редове ще ви споделя някои от интересните неща, които споделиха експертите, с които успях да си общувам повече на сцената.
Д-р Нели Павлова
Още преди събитието се вълнувах за тази среща, защото д-р Павлова се занимава с лечението на хранителни разстройства. Тя е докторант по медицинска психология към Kings College London и изучава менталното здраве при хора с високо телесно тегло и хронични заболявания. Имайки предвид, че в миналото съм страдала от хранителни разстройства, тази тема е много важна за мен. Беше удоволствие да чуя нещата, които сподели д-р Павлова, защото аз също вярвам в тях, изпитала съм ги от първо лице и знам колко са верни. Ето някои от тях:
„Хранителните разстройства не само взимат, но и дават.“
Д-р Павлова акцентира на това, че е толкова трудно да се справиш с хранително разстройство, защото то не само ти взима нещо, то ти дава нещо, от което имаш нужда. Даде пример с това, че хранителните разстройства отнемат много от времето ни – в това да мислим за храна, за външния си вид, за теглото си. По този начин те ни служат като някакво оправдание да избягваме социални контакти и да се срещаме с приятели, защото сме „заети“.
„Как се чувствам, когато не се чувствам дебел?“
Коментирахме, че това да си дебел не е чувство и д-р Нели Павлова сподели, че неин професор в университета често е повтарял: „Да си дебел не е чувство. Как се чувстваш, когато не се чувстваш дебел?“
Смятам, че този въпрос би събуди много емоции у хората, които непрекъснато си повтарят: „Чувствам се дебел/а!“ Когато замениш тези думи с: „Как се чувствам, когато не се чувствам дебел?“, започваш да разнищваш пластовете на това, което се крие зад хранителното разстройство. Започват да прозират чувства, които отказваш да изпиташ, защото не усещаш, че имаш силата да се справиш с тях. Затова ги криеш под „чувствам се дебел/а“ и наказваш тялото си, че не усещаш психическата сила да се справиш с вълната от емоции.
„Хранителното разстройство ти дава идентичност.“
Много ми беше приятно, че обсъдихме точно тази тема с хранителните разстройства и идентичността. Доста хора, които имат такъв проблем, започват да се идентифицират с хранителното си разстройство, създават си такъв образ пред останалите. Профилите им в социалните мрежи са посветени на поведенията, които подсилват хранителното разстройство. Д-р Павлова сподели, че по този начин те затвърждават тази идентичност и после им е трудно да се отделят от нея.
Тук пак стигаме до въпроса:
„Кой си ти, когато нямаш хранително разстройство?“
Поговорихме и за различните терапевтични методи при хранителните разстройства. Аз я попитах за когнитивната поведенческа терапия, а тя сподели, че този метод на лечение има своите позитиви, но през последните години все повече се използва „Acceptance and commitment therapy“(да приемаш себе си, какъвто си). Това, което стои зад този метод е да приемеш, че имаш проблем, да работиш върху него и да не му позволяваш да контролира живота ти.
За тези от вас, които не са чували за този метод, той се базира на идеята, че проблемите ни не идват от самите негативни мисли или от самите преживявания, а от фиксацията или привързаността към тези мисли и емоции. Вместо да смятаме, че нещо трябва да бъде „поправено“, в този терапевтичен метод, негативните мисли се представят като част от преживяванията на живота. Това помага да приемеш правото на тези мисли да съществуват. Това ми напомня за моето възстановяване. Всеки, който е имал проблем с хранително разстройство, знае за натрапчивите мисли, които се загнездват в ума ти. Непрекъснато са там, но имат огромна повторяемост – т.е. мислиш едно и също нещо отново и отново. Тогава си повтарях, че тези мисли са просо досаден шум, който върви на фона и че макар да ги чувам, не е нужно да им се подчинявам и да действам спрямо това, което ми диктуват. Приемах ги като мърморко в ума ми, който съм оставила да си дудне 😊, но нямам потребност да се ангажирам с думите му. Това много ми помагаше.
Ивана Кънчева
Много беше обогатяващ разговора с Ивана Кънчева, която е когнитивен невроучен към Универсистетски Медицински Център Лайден, в Нидерландия. Тя ни разказа много любопитни факти за мозъка, симптомите на когнитивен дефицит и как да поддържаме здравето на мозъка си с нефармакологични методи.
„Необходима е хигиена на различните стимули.“
Ивана подчерта, че съвременният човек често има дефицит на вниманието, защото отвсякъде сме обградени от различни стимули. Това ни прави по-разсеяни. Акцентира, че е необходимо да имаме хигиена на различните стимули и ако се налага – да изтрием от телефона си апликациите, които ни разсейват.
Сподели ни повече за деменцията и защо по-възрастните хора забравят, че преди малко са се хранили, но си спомнят неща случили се преди 50-60 години. За да ни обясни как функционира мозъкът, даде пример с лавица с книги – подреждаме книгите на отделните рафтове и ако я разклатим, първо ще паднат книгите най-отгоре, а тези отдолу ще са последни. Направи аналогия с мозъка и ни каза, че автобиографичната памет (точно тези спомени от преди 50-60 години) са най-отдолу на лавицата, а по-пресните спомени от ежедневието са най-отгоре – те първи избледняват. Разбира се, това беше достъпния начин да ни обясни сложните процеси в мозъка. От начина ѝ на говорене си личеше, че е изключително ерудирана и знае много по темата. Но поднасяше информацията по интересен и достъпен начин.
Когато я попитах за нефармакологични методи, с които да поддържаме здравето на мозъка си, тя сподели, че движението е едно от най-полезните неща, които можем да включим в ежедневието си. Даде пример със себе си и колко много от работата й е свързана с работа на компютър, но как кратки 15-20 минутни почивки за движение, избистрят ума ни, карат ни да се чувстваме по-добре, но оказват и значимо влияние върху работата на мозъка.
„Да се грижиш за себе си е първата стъпка към щедростта за другите.“
Много ми хареса финалът на нашия разговор. Ивана окуражи хората, че е необходимо човек да се грижи за себе си, да не го смята за егоистично.
Ангелина Кънчева
Малко по-късно през деня имах разговор със сестрата на Ивана – Ангелина, която също изучава мозъка. Тя е докторант по прецизна медицина и с дисертацията си се стреми да опише клиничния профил на синдрома на заболявания на церебралните малки кръвоносни съдове, които са основен допринасящ фактор към когнитивното остаряване. Разпитахме я защо тези кръвоносни съдове са толкова важни и има ли превенция на болестта на „Алцхаймер.
Тя сподели, че предотвратяването на болестта на Алцхаймер е толкова трудно, защото заболяването се развива много бавно и първоначално няма симптоматика. Акцентира на това, че болестта на Алцхаймер може да започне развитието си още, когато сме на 30 години, но симптомите да се появяват 30 години след това. Това ми напомни за хората, които водят нездравословен начин на живот и казват: „Много съм си добре. Виж, че нищо ми няма.“ Не си дават сметка, че много от заболяванията невидимо си проправят път в тялото – без симптоми. Започват да се развиват и когато вече усетиш, че ти има нещо, много от тях са нелечими. Здравето на стари години зависи от изборите, които правим в настоящето.
Поговорихме за значимостта на церебралните кръвоносни съдове, които имат задачата да пренасят кислород и хранителни вещества към мозъка. Нарушаването на тяхната структура и функция, нарушава снабдяването на мозъка с кислород, а това оказва влияние на когнитивното ни състояние. Тази тема е много важна, защото ни показва, че всичко, което вреди на съдовата ни система, вреди и на мозъка. Всички метаболитни заболявания оказват влияние и върху здравето на съдовете ни. Оттук произтича и факта, че ежедневните ни избори, определено могат да повлияят негативно върху здравето на мозъка и да ни предразположат към по-сериозни заболявания.
„Науката не бива винаги да бъде прекалено опростявана.“
С нея обсъдихме това, че е хубаво хората да се предизвикват и да слушат по-научна информация, която невинаги разбират на момента, но събужда любопитството им и ги подтиква да търсят повече по темата. Разбира се, човек винаги трябва да се съобразява с нивото на познания на аудиторията, но е хубаво да се споделят и по-задълбочени знания. В противен случай се ограничаваме до това да се повтарят едни и същи неща, които всички сме чували хиляди пъти и в един момент ни става безинтересно.
Ангелина сподели още много интересни неща, но беше един от последните лектори на сцената, а аз нямах възможност да записвам на момента и описвам споделеното по памет. И макар и да нямам когнитивни дефицити, получих толкова много информация, че не ми се иска да ѝ слагам думи в устата, затова спирам тук. Тя също беше много интересен и завладяващ лектор. Личеше си колко много познания има и умението ѝ да ги споделя на достъпен език.
Проф. Милена Георгиева
Това беше една от срещите, за които също се вълнувах. Милена Георгиева е професор по молекулярна биология, генетика и епигенетика към Института по молекулярна биология на БАН. Тя е един от основателите на EPIX.AI, който разработва иновативен подход за забавяне на стареенето. Бях слушала няколко нейни интервюта и ме очарова с интересния начин, по който поднася информацията свързана с генетика и епигенетика.
„Гените си взаимодействат с факторите на околната среда.“
Проф. Георгиева ни обясни колко са важни гените, но акцентира и на значимостта на факторите в околната среда, които са „превключвачите“ на тези гени – т.е. как изборите ни за средата, в която се намираме и начина ни на живот, влияят на експресията на гените.
Попитах я за протоколите за „Персонализирана превенция на остаряването и свързаните с него заболявания“, които тя и нейните колеги разработват. Тези протоколи съчетават използването на иновациите и научните открития, за да подобрят качеството на живот на хората, чрез персонализирани подходи към здравето.
Обсъдихме значимостта на генетичните изследвания и че това е начинът човек да разбере към какво е предразположен и как да оптимизира начина си на живот. Проф. Георгиева добави, че понякога хората подхождат към генетичните изследвания с думите „По-добре да не знам!“ и макар и да разбира страховете им, когато имаш необходимата информация за гените си, можеш да предприемеш и правилните стъпки навреме. Завърши с това, че правим тези изследвания веднъж и после имаме информацията за цял живот.
Проф. Милена Георгиева въведе и терминът здравоЛетие, който всички започнахме да използваме, защото това трябва да е целта на всеки човек – не само да живее дълго, но и да е здрав.
Разбира се, използвах възможността да я попитам какво ѝ е мнението за популярния в момента NMN (никотинамид мононуклеотид) и дали е чудотворната добавка срещу остаряването. Тя ни обясни какво представлява NMN и че е прекурсор на NAD (никотинамид аденин динуклеотид), но че човек не трябва на сляпо да взима тази добавка, защото ако има някакво туморно образование, за което не знае, първо то ще се възползва от приетия NMN. Спомена, че дори на един от последните конгреси е присъствал д-р Дейвид Синклер, който популяризира NMN и самият той е казал, че в момента работи върху нова формула, защото намира недостатъци в сегашната. В заключение каза, че няма чудотворна добавка срещу остаряването и че са важни ежедневните усилия върху факторите, на които можем да оказваме влияние – храна, движение, сън, среда, в която се намираме. Аз шеговито добавих, че NMN и остаряването са като протеина и мускулите. Колкото и протеин да ядеш/пиеш, ако не тренираш, няма да имаш резултати. Така че, пътят към дълголетието изисква усилия от наша страна.
Анна Грозданова
На „Фестивал на дълголетието“ се запознах с Анна Грозданова, която е инструктор по метода Вим Хоф и Oxygen Advantage Advanced инструктор. Аз самата се къпя със студена вода и с нетърпение чаках тази среща. Също така, едно от любимите ми книги за дишането е именно “Oxygen Advantage“, на Patrick McKeown. Говорихме си за трите стълба на метода Вим Хоф – дихателни техники, излагане на студ и отдаденост.
Анан сподели подробности за дихателните техники, като спомена, че въглеродният диоксид не е врага, за който го смятат повечето хора. Обясни ни за връзката между дишането, въглеродния диоксид и алкално-киселинния баланс. При дихателната техника по метода Вим Хоф, нивата на pH в кръвта се увеличават, заради целенасоченото хипервентилиране. Това води до временна алкалоза (pH на тялото се покачва над 7.75, нормалните стойности са между 7.35-7.45). Това води след себе си до други физиологични промени, но един от интересните факти, които Анна сподели е, че тази алкалоза намалява усещането за болка. Това е и една от причините, по метода Вим Хоф, преди потапянето в ледена вана да се правят дихателни упражнения.
Много хора се страхуват да се излагат на студено, защото се притесняват, че ще настинат. Попитах Анна дали това е основателен страх. Тя подробно ни обясни за психическата настройка и как целенасоченото излагане на студено не е като да седиш в офиса и да климатикът да те надуха. Обясни, че е много важна именно работата с психиката и тук идва третият стълб на метода – отдадеността. Сподели още много интересни факти и публиката беше доста ангажирана – задаваха много въпроси, което винаги говори добре за интереса, който лекторът е провокирал.
Дойчин Кършовски
Дойчин беше първият лектор, който се качи на сцената „Попитай експерта“. Запознах се с него минути преди това, но се оказа, че той е бил човекът, който е предложил да ме поканят за една от водещите на събитието. За мен беше чест, че имах възможност да разговарям с него и че той е оценил това, което правя, както и че макар и да не сме се познавали лично, е имал доверието, че ще се справя с тази задача. Дойчин е автор на поредицата книги „Тази книга няма значение“. Всяка от книгите е посветена на една от 5-те основи на здравето – дишане, сън, движение, хранене и осъзнатост. Дойчин ги нарича темели и аз го попитах дали редът, в който ги е подредил е произволен или взаимно се надграждат. Той обясни, че „темели“ е българска дума и означава основи. После ни попита без кое от 5-те не можем и бихме умрели много скоро, ако липсва. Очевидният отговор беше – дишането. Така разбрахме, че редът, в който ги е подредил е според тяхната значимост за поддържането на живота ни, но само надграждайки ги можем да постигнем пълноценен живот. Зададох му много въпроси, на които той щедро отговаряше. Някои от нещата, които той сподели и запомних са:
„Живей дълго, умирай кратко“, което има много общо със здравоЛетието, а именно, че трябва да полагаме усилия да сме здрави, за да живеем максимално дълго, но и пълноценно, а накрая смъртта ни да настъпи по-бързо – от старост, а не защото дълго сме боледували.
„Сложните неща вършат работа веднъж, простите винаги.“
През цялото време акцентираше на простите и достъпни избори, които можем да правим в ежедневието си, за да бъдем по-здрави и по-осъзнати. Даде ни доста примери със себе си и сподели към какви практики и принципи се придържа в ежедневието си.
В книгата си „Ям – ти си това, което правиш“ споделя за фунията на истината. Помолих го да ни обясни повече за нея. Той разясни, че най-широката част на фунията са истини, които са верни за по-голям брой от хора. Твърдения, за които има много малка вероятност да спорим и да си противоречим. Ако започнем да добавяме допълнителни „филтри“ – например, възраст, професия, здравословно състояние, интереси – толкова повече стесняваме фунията и конкретната информация е валидна за все по-малко хора. Така стигаме до това, което е валидно специфично за нас и нашите обстоятелства. Дойчин сподели още интересни неща, но можете да се запознаете с книгите му и да почерпите знания и вдъхновение оттам.
Анелия Ганчева
Анелия е основател на Healthylicious. Тя ни разказа за пътя си от медиите и дизайна към света на здравословното хранене. Сподели за трудните периоди в живота си – хранително разстройство, премахване на щитовидна жлеза заради рак и мозъчна операция два месеца след раждане. Разказа ни как е успяла да възстанови връзката с тялото си след всички тези изпитания. После поговорихме за това с какво се занимават хранителните терапевти. Тя добави:
„Балансираната диета води до хармония в съзнанието.“
Анелия ни даде някои практични съвети за това как да четем етикетите на храните и да не обръщаме внимание само на калориите и макронутриентите. Препоръча ни как да се придържаме към здравословен начин на хранене, ако често ни се налага да се храним в ресторант. Но подчерта, че човек не трябва да изпада в крайности и ако храненето в ресторант е нещо, което правим от време на време, не трябва да се обграждаме с прекалено много правила и да си хапнем, каквото искаме.
Мира Добрева
Мира Добрева беше последният лектор на сцената „Попитай експерта“. Денят беше дълъг, но сърдечните и забавни истории, които ни сподели със столетниците, приповдигнаха духа на всички и върнаха енергията в залата. С книгата си „Столетниците: Благословия или орисия“, Мира е мост между миналото и бъдещето. С нестихващата си енергия да обикаля в България и извън страната, в търсене на „беловласи свидетели на времето“, както тя ги нарича, Мира Добрева съхранява едно отминало време и му дава възможност да живее и в бъдещето – чрез историите, които е запечатала в книгата си.
Разказа истории с баба Дора, която съм сигурна, че сте виждали в ТикТок профила на Мира. Каза:
„Баба Дора винаги ме проверява колко съм яла. Казва ми, че не трябва да ям много, а когато отида при нея, ме храни с вафли.“ 😊
После добави, че столетниците ядат много вафли и сухи пасти – доста се посмяхме.
Сподели, че столетниците не са лесни за общуване и не допускат лесно хора до себе си, но тя намира пукнатини, през които да достигне до тях. Още с качването на сцената Мира Добрева каза:
„Аз не съм никакъв експерт. Може би съм само експерт по души!“
Накрая завърши с това, че често сме нетърпеливи към възрастните хора, защото те са по-бавни, всичко им отнема повече време:
„Ако това, което правя помага на хората да спрат на пешеходна пътека и търпеливо да изчакат възрастен човек да пресече – достатъчно ми е.“
Напомни ни, че трябва да отделяме време и да ходим на гости на по-възрастните си роднини, защото някой ден няма да са тук и тогава ще осъзнаем колко ни липсват.
Това ми напомни, че един човек веднъж ми каза: „Уважавайте старостта, защото тя е вашето бъдеще.“ Точно това прави Мира Добрева – напомня ни да уважаваме старостта в настоящето, защото един ден и ние ще сме на същото място.
Абонирайте се за нюзлетъра, за да винаги да получавате новите статии. 😊
