За въпроси и запитвания относно тренировки, регистрация и записване: +359 877 963 124
Заблудата на собствената ни значимост

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

Животът се случва на мен, благодарение на мен и чрез мен. Всъщност, животът е едно изкачване. Един танц. Правиш няколко крачки напред, после една назад и после продължаваш. И така докато можеш да си поемеш още един дъх, който да дава кислород на тялото ти.

Всеки един от нас вярва, че историята му е уникална и различна. В действителност, историята на всеки един от нас е толкова еднаква. История за това как опознаваш себе си и как пътешестваш из най-дълбоките кътчета на душата си. Завиваш зад ъгъла и се срещаш със собствените си демони. Дали реалността не е само прожекция на едно вътрешно пътешествие.

Дали вие не сте моите хубави, а понякога и лоши страни и дали срещата ми с вас не е просто огледало, което ме принуждава да се срещна с онази част от себе си, която отричам или пък притежавам, но не забелязвам?

Животът просто се случва. Ние сме тези, които му чертаем рамка, а после се опитваме да натъпкаме смисъл в нея. Ние сме тези, които имат нужда да слагат етикети, имена и да опаковат всичко с понятие. Сякаш, ако не назовеш нещо, то не съществува. Но дали е така? Това, че аз нямам име или титла, заличава ли моето съществуване? Това, че дадена емоция е навестила деня ни, означава ли, че трябва да ѝ дадем цвят и да я облечем в черно или пременим в бяло?

Във вечери като тази, седя на земята и позволявам на мислите да минават през мен. Опитвам се да не хващам никоя от  тях. Нямам нужда от основи, нито от рамки. Не и тази вечер. Просто ми харесва да съм никоя и нищо.

Значимост. Колко примамливо. Кой не иска да бъде значим? До момента, до който не получи бленуваното. И не осъзнае, че да си значим, означава да си отделен. Да си значим, означава, че си се взел прекалено сериозно. Издигнал си себе си на пиедестал или пък някой друг те е избутал до там. Да си значим, означава да си определен. Да имаш граници и да ти се налага ежедневно да ги защитаваш. Означава, че на моменти трябва да се бориш – кога с другите, кога със собствените си желания и потребности. Означава да полагаш усилия, за да стоиш на едно място, което създава илюзията за стойност, която се стопява в мига, в който спреш – дори, за да поемеш дъх.

Един свят, а всеки го преживява толкова различно. Да виждаме едно и също, а да възприемаме коренно различно. Тялом, стоим един до друг, а по осъзнатост сме подредени на различни нива. За едни, животът се случва на тях. За други, животът се случва благодарение на тях, а за трети чрез тях.

1.Животът се случва НА мен

Това е нивото, на което се намират повечето хора. На това ниво, всеки един от нас е жертва в собствения си живот. Всичко ни се случва и ние едва ли не сме безсилни да променим хода на събитията. Искаме да отслабнем, но не се получава – жертви сме на гените си – това бреме, което сме наследили.

Искаме да тренираме, но нямаме време. Жертви сме на егоистичните шефове, семейство и приятели – всички крадат от времето ни и за нас все не остава.

На това ниво, човек вярва, че независимо какво прави, няма шанс да промени живота си. Това автоматично означава, че няма нужда да полага усилия и да се стреми към нещо повече – то така или иначе е недостижимо.

На това ниво, човек доброволно отказва да впрегне дарбите и възможностите си, за да си изгради живота, за който мечтае. Та нали една жертва не може да се защити. Една жертва просто стои и понася последиците от действията на другите.

За съжаление доста голям процент от хората се подвизават на това равнище на осъзнатост…или по-скоро неосъзнатост.

Въпреки това, всеки има своята мисия и своя собствен път, който трябва да извърви. Всеки един от нас минава през това ниво на неосъзнатост и някои уморени от ролята на жертва, за миг успяват да съзрат нещо повече и да разберат, че животът не се случва на тях и че са способни на повече от това. Тогава стремглаво се насочват към следващото равнище на осъзнатост.

2.Животът се случва благодарение на мен

Това е следващата стъпка в пътешествието към себе си. Тук всеки един от нас преживява себе си в ролята си на герой. Тук вярваме, че всичко, което се случва в живота ни, се случва благодарение на нас. Благодарение на дарбите, които имаме. Усилията, които полагаме. Трудим се и си заслужаваме успехите. Това е крачка напред в осъзнаването, но е доста уморителен начин на живот. Дълго време прекарах на това ниво и все още често се връщам, за да видя какво се случва ;).

На това ниво полагаме много усилия, за да получим това, което желаем. Идентифицираме се с успехите си и винаги, когато нещо не се получи, както го искаме, се чувстваме като провал. Свързваме личната си стойност, с професионалната си стойност.

Трудим се и постигаме разни неща, но всеки път, когато спрем за секунда, течението на живота ни връща назад. После отново се амбицираме и пак се придвижваме напред и така… въртим се в омагьосан кръг.

Ако разбрах едно нещо, то е, че истински смислените неща в живота не се постигат, когато се трудиш прекалено много и когато отдаваш цялата си енергия, за да ги сбъднеш.

Те се случват тогава, когато им позволиш да се случат. Тогава, когато минеш на следващото ниво на осъзнатост, а именно…

3.Животът се случва чрез мен

Нивото, на което ти не си причината за случващото, а просто негов проводник. Моментът,в  който разбираш, че задачата ти не е да се бориш да завоюваш света, а просто да опознаеш себе си. Да отвориш всяка една врата от същността си и да позволиш на това, на което си способен да служи – на нещо повече от самия теб.

Тогава, когато осъзнаеш, че това да се бориш с живота, за да притежаваш за себе си е уморително и крайно неудовлетворително. Че колкото и напред да стигаш, винаги има една част от теб, която остава празна и неосъществена.

Защото в края на деня, никой от нас не е отделен от другите. В края на деня, всички сме свързани и само тези, които служат на другите, служат и на себе си.

Обичам да си представям Вселената като един жив организъм. И всеки един от нас е просто нейна клетка. Колко освобождаващо. Да знаеш, че това, което правиш служи на нещо повече от теб и че грижейки се за другите, всъщност се грижиш и за себе си – защото ти си част от цялото и не можеш да бъдеш добре, ако цялото страда.

Да разбереш, че в тялото, когато червените кръвни телца, срещнат белите, те не ги сочат с пръст. Не се опитват да им навредят и не ги отритват, защото са различни. Просто, защото всеки има своята функция и роля в организма. Ако всички клетки правеха едно и също, тогава тялото нямаше да е толкова съвършено и способно. Тогава щеше да бъде нисш организъм, който не притежава разум.

А ти сочиш ли другите с пръст, защото са различни?

Служиш ли на другите и опитваш ли се да бъдеш проводник на живота или го задушаваш, борейки се с него? Опитвайки се да завоюваш значимост!

Значимост, която не е необходимо на никой. Значимост, която те отделя. Значимост, която кара егото да се разширява. А колкото повече расте егото, от толкова повече има нужда, за да съществува?

Нахрани ли егото си?

Или разбра, че няма нужда да влагаш цялата си енергия, за да му служиш и да го изхранваш?

Животът се случва на мен, благодарение на мен и чрез мен.

Ти избираш!

Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!

Прочетохте ли новата ми книга – #КажиНЕнаГлада: Възстанови метаболизма си от диети? Можете да научите повече за нея ТУК.

kniga2

Време е за  първи зимен IFS Bootcamp. Научете повече тук.

тетевен

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Ines Subashka

https://inspiredfitstrong.com/bg/za-ines/bio/

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори