For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124

4 неща които ме освободиха от диетите и изтощителните тренировки

Прочети цялата статия

Промяната идва внезапно, но тя не е продукт на настоящия момент. Тя е резултат от предварителна подготовка в миналото. Обикновено е плод на много трупани грешки и събирането на мъничко…

Всичко, което бих искала да знаете за мен!

Прочети цялата статия

149
Снимка: iheartthegoddess.blogspot.com
Снимка: iheartthegoddess.blogspot.com

Краят на годината наближава и някак по традиция се обръщаме назад и си правим равносметка- на това, което е отминало; на това, което сме очаквали да бъде, но така и не сме дочакали момента, за да се случи.

Краят на годината е нещо, като вик… към всички онези моменти,мисли, чувства и думи, които се запечатват в съзнанието ни и получават вечност. Получават възможността да прескачат през годините и да си гарантират живот- завинаги- защото са ни толкова ценни, че не можем да ги зарежем в отминалата година и да им обърнем гръб.

Обикновено този тип равносметки се правят в навечерието на новата година… аз си ги правя непрекъснато или пък по-скоро, когато те сами решат, че е настъпило времето.

Има още една седмица до края на годината, но моите мисли не могат да чакат до тогава. Те сякаш ме връхлитат и точно сега трябва да им бъде даден живот, като ги пренеса на белия лист и ги споделя с хора, като вас, които биха ги разбрали. Хора, които биха приютили мислите ми в своя живот и биха се отнесли към тях с внимание, грижа и разбиране.

Всяка година се обръщаме назад и си даваме сметка какво се е случило и какво сме научили от случилото се.

Годините минават, а понякога равносметката си остава все същата. Дали поради отказа ни да си вземем поука от случващото се или поради непреходността на някои събития и наложителното им присъствие в живота на всеки един от нас…

Иска ми се да вярвам, че с всяка изминала година ставам все по-осъзната и че тази ми осъзнатост ми дава възможност да виждам отвъд повърхностното- да забелязвам истинската красота, да я преживявам и да усещам присъствието ѝ в собствения си живот.

Годината мина и през дните на своя живот ми взе много и остави още повече.

Взе ми много от илюзиите, които ми пречеха да реализирам истинския си потенциал;взе ми от илюзиите, които ми пречеха да се радвам на това, което е, без да си мисля за това, което бих искала да бъде.

Годината беше строг, но справедлив учител и ми преподаде ценния урок на загубата. (още…)

За теб… такъв, какъвто си те спомням!

Прочети цялата статия

58

the-past

Беше един от онези студени дни- сякаш небето страдаше за нещо, а сълзите на дъжда се стичаха по прозорците на стаята ѝ. Дали се опитваше да съчувства на времето или пък то съчувстваше на нея- по бузите ѝ се стичаха сълзи, които бяха само външен израз на това, което се случваше в душата ѝ.

Отново спомен от миналото, беше изпаднал, като стара  изрезка от списание, за чието съществуване си забравил и в един следобед, сякаш те вика от рафтовете на библиотеката, взимаш го и изрезката се изплъзва измежду страниците. Използва моментът, като опит за бягство от забравата, която я е притискала измежду страниците на старото, непотребно списание.

Има такива моменти, когато спомените от миналото се изплъзват- в опит за бягство от клетката, в която сме ги заключили и после сме потурчили в някой отдалече ъгъл на душата си.

Спомени, които се завръщат от забравата и насищат настоящето със своето присъствие. Спомени, които носят със себе си горчивия привкус на отминали емоции, които ни се иска повече да не преживяваме.

Има моменти, когато спомените от миналото се завръщат в настоящето.

Спомени, които отчаяно искаш да проектираш в сегашния момент, да ги изживееш отново или пък да срещнеш хората, които са били част от тях- да ги поканиш отново в настоящето си и да напишете нова история на вашите взаимоотношения.

Такава, където независимо от перипетиите през, които „героите” минават през страниците, овековечаващи живота им, чувството на сигурност, усещането за споделеност и любовта им не биват разрушавани, а само укрепвани, след всяко премеждие.

Моменти, в които ти се иска да сграбчиш спомена, да спреш времето и да го разтеглиш- просто, за да си дадеш още една възможност, още няколко откраднати мига, в които да видиш къде всичко се обърка.

Моментът, когато животът ти прилича на часовник, където всеки миг е отминаваща секунда; всеки миг е само бясното препускане на стрелките, за които връщане назад няма.

Животът ти бавно, но ритмично се стича по циферблата, а на теб ти се иска да спре. Иска ти се всичко да застине, точно в (още…)

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

 

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори