For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

260
Не се страхувайте от промените...вървете напред

На този ден преди четири години, животът ми се преобърна с главата надолу. Играех професионално баскетбол и имах големи мечти и надежди за бъдещето. По това време бях на проби в Италия и бях на път да подпиша двугодишен договор да играя там. Бях на 18г. и нямах търпение за бъдещето. Нямах търпение за успеха, който ме чакаше, като професионална спортистка. Може би прекарвах прекалено много време да мечтая за бъдещето и не обръщах достатъчно внимание на настоящето!…и така един ден просто се „препънах” и загубих всичко. На 24 Септември,2007г. по време на тренировка извадих рамото си за пети път. Беше една от най-болезнените контузии, които някога съм имала. Спомням си как лежах на пода и болката ме пронизваше… не съм сигурна коя болка беше по-силна- физическата болка от контузията или болката която усещах дълбоко в сърцето си, защото предвиждах какви ще са последиците. Алвин Косгроув казва, че психологията винаги побеждава физиологията…така че може би психическото ми страдание вземаше превес над физическата болка…

На кратко…в началото бях сигурна, че някой ден ще се върна на игрището. Не позволявах на съмненията да нахлуят в съзнанието ми. Но този път контузията не беше, като предишните. Отне ми около шест месеца, за да започна да вдигам ръката си над хоризонтала. Спомням си как седях в стаята и се опитвах да се преоблека, но не просто не се получаваше. Убиваше ме мисълта, че трябва да моля за помощ, дори за най-обикновените ежедневни движения и нужди. Човек рядко се замисля за нещата, които има…взимаме функциите и движението на тялото си за даденост, но когато сме възпрепятствани да ги извършваме, осъзнаваме, че здравето е най-големият подарък, който можем да имаме…

…не успях да се върна отново на игрището. Бях съкрушена. Имаше моменти, когато си мислех, че животът ми е свършил.Чувствата на безпомощност и отачяние ме бяха обзели. Обичах баскетбола толкова много и упорито отричах факта,че можех да се занимавам с други неща. Бях, като разглезено дете, което си иска близалката. Разликата беше, че бях 18 годишно момиче, което даваше всичко само, за да играе баскетбол.

Не съм много сигурна как семейството ми търпеше апатията ми към живота. Обзалагам се, че не им е било лесно. Всичко, което правех беше да плача по цял ден. За щастие, макар че исках да се откажа от живота, успях да намеря сили в себе си и започнах да чета купища истории, за хора, които са преодолели болести и контузии и на по-късен етап са се завърнали към това, което обичат. Това наистина ме мотивираше. Беше, като дневната ми доза вдъхновение. Един ден се събудих и реших, че искам да съм като тях! Можеше и да нямам възможността да постигна толкова грандиозни успехи, но поне можех да опитам. Можеше и да не съм в състояние да променя живота на милиони хора, но поне държах собствения си живот в ръце. Чувствах, че е мое задължение да дам всичко от себе си, за да прекратя безцелното си съществуване и да започна да живея отново!

Така се озовах на басейна. В началото ми беше много трудно. Бях свикнала да съм звезда на игрището, а сега бях на място, където всички бяха по-добри от мен. Бях нещо, като баба в морето, която отчаяно се бори да се задържи на повърхността. Никой не обича чувството, което получаваш, когато седиш там и всички те гледат…чакат да видят какво ще направиш, защото не успяваш да сграбчиш това, което за тях е може би детска игра… чувството, което усещаш, когато всичко, което правиш е коренно различно от това, което някога си правил-толкова, че дори животът ти да зависи от това, не би могъл да разбереш как да се адаптираш, как да се промениш…как просто да оставиш съкрушаващото чувство да изчезне от само себе си…

Имах наистина много трудни моменти в басейна. „Убиваше ме това да ходя, докато другите тичаха!” Отначало наистина мразех всяка една тренировка. След всяка тренировка, на път за вкъщи, ходех по улицата и плачех.Изпитвах самосъжаление към себе си! Не можех да разбера как да запълня празнотата, която липсата на баскетбола остави в сърцето ми. Не виждах никаква перспектива за бъдещето, но въпреки това давах всичко от себе си да се преборя с негативизма, който ме беше обзел. Така успях да преодолея болката и най-накрая плуването започна да ми харесва. Помагаше ми да отместя фокуса си от миналото и да се концентрирам върху настоящето. Сега бях част от „общността” на плувците. Не бях дори близо да съм добра, колкото тях, но те много ми помагаха. Някои от съотборниците ми, оставаха с мен след тренировка и ми помагаха да усвоя техниката на различните стилове. Беше много забавно и в същото време удовлетворително.

Това беше етапът от живота ми, когато разбрах истинския смисъл на „всичко се случва с причина”. Гледайки назад към миналото, дори и да имах възможността да върна времето назад и да променя нещо-не бих! Бих изживяла живота си по същия начин. Бих направила същите грешки и бих преминала през същите трудности. Всичко, което ми се случи промени възгледите ми за живота на 180 градуса. Сега знам, че когато животът взима нещо от теб, е само, защото в бъдеще ще ти даде нещо по-добро.

Вече не плувам…може би плуването и хората, които срещнах там е трябвало да ме научат на нещо- да ми дадат някакви уроци. Сега правя това, което обичам! Далече съм от постигането на целите си, но поне съм на правилния път! Научих, че не винаги всичко опира до това да опиташ или да насилваш нещата, понякога трябва просто да им позволиш да се случат! Това направих и аз- позволих си да превъзмогна миналото и да се наслаждавам на настоящето!…а вие, имайте на ум, че „най-важните уроци в живота, не винаги са очевидни!”(Джей Си Дийн)

Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!

Новият брой на  онлайн списанието ми- IFS Journal е готов! –  Вижте какво ще намерите в страниците на новия брой и се абонирайте ТУК.

  IFS_Journal_11BGНе забравяйте да изтеглите новата ми, безплатна книга FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори