For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

93
Ивайло и аз :)
Ивайло и аз 🙂

 

Събота. Ден, в който отваряш очи и знаеш, че трябва да направиш нещо повече, нещо различно. Усещаш, че уикендите не са предназначени, за да ги изживееш на фона на рутината и монотонността. Уикендите не са времето, което да прекараш в прегръдките на чаршафите, защото си прекалено отегчен от живота и нямаш желание да правиш нещо различно. Уикендите не са, за да се крием от света и да се заключваме в клетката от четири стени, наречена апартамент.

Будиш се и усещаш, че денят нетърпеливо те чака, за да тръгнете на приключение. Долавяш аромата на кафе, който идва от кухнята- „добро утро“ поднесено без думи- само с отношение и грижа.

Събота е любимият ми ден. Денят, който винаги подарявам на себе си и онази част от мен, която не търпи застоя и еднообразието.Ден, който отвързвам от каишката на делника и пускам на свобода- а след това тръгвам след него, за да видя през какви приключения ще ме преведе този път.

Миналата седмица не беше изключение. Обичам тихите, спокойни места- местата забравени от цивилизацията, но местата предпочитани от живота. Там, където денят придобива съвсем други очертания- изплъзва се от циферблата и се скрива от времето. Отвежда те в едно безвремие, където няма значение колко е часа, защото всичко се случва по свой собствен начин и със свое собствено темпо- нищо не се пришпорва и нищо не се отлага. Всичко се случва на мига.

WP_20140914_065

Миналата събота, отведе мен и Ивайло на едно такова място- Рашково. Това е едно прекрасно село, което се е приютило в полите на планина Ръжана, която е част от Стара планина. Село, което през годините забравих и за което дори не се сещах. Нали знаете колко е сериозно да си възрастен и да имаш „важни“ ангажименти- животът винаги остава настрана, кариеризма е по-важен.

Обичам този мост!
Обичам този мост!

Благодарение на Ивайло, който винаги ме предизвиква да правя това, за което „нямам време“, реших да последвам съботния ден и да се върна на мястото, където съм прекарала едни от най-хубавите моменти в живота си.

През годините, бях позволила Рашково да избледнее и да се превърне в място,което фигурира на картата, но не и в собствения ми живот.Още, когато стигнахме, обаче,се оказа, че то не ме е забравило- търпеливо пазеше всеки един детски спомен и ненатрапчиво ми ги припомняше.

Слязох от колата, а навън ме посрещна аромат на билки- нали се сещате? Тези аромати, които сякаш ви хващат за ръка и ви телепортират в миналото. Дават ви възможност още веднъж да се разходите назад в годините и да си спомните за хората, които сте обичали и тези, които са обичали вас. Дават ви възможност, още веднъж, през съзнанието на възрастен да си спомните за детето, което сте били. Аромати, които сякаш знаеха, че имам нужда да си спомня, че никога не си прекалено голям, за да се държиш, като дете… така де, за да искаш от живота най-доброто, което може да ти даде и да не се притесняваш да го получаваш.

Седях на терасата и се взирах в двора, който не беше оставен да пустее- красеше го компанията на красивите цветове на розите, узрелите дренки, които скришом се показваха зад листата.

Любимото ми дърво :)
Любимото ми дърво 🙂

Седях и сравнявах двата свята… този, в който прекарвам делника и този, който си подарявам през уикенда. Често си мисля колко е странно- на едното място винаги си гладен за още- постижения, себереализация, притежания, а на другото винаги имаш достатъчно. Нямаш нужда от още- стига ти успокояващото присъствие на природата, нежния полъх на вятъра и оркестъра на щурците. Чувстваш се завършен, не защото получаваш и имаш,а просто, защото си- себе си, тук и сега.

Имам чувството, че в града, истинския ни аз често е приспан- отегчен от вечния стремеж за още и от повърхностното, което е запълнило деня ни.

Тръгнем ли на път, обаче, с всеки километър, с който се отдалечаваме, сякаш се пробужда- усетил, че е настъпил моментът за истински неща. Усетил, че най-накрая сме намерили смелостта да откриваме света и изобилието, което ни чака.

Хората често пътуват, така, както живеят- все бързат. Пътуват от точка А, до точка Б и дори и да има нещо интересно по пътя, не спират, за да му обърнат внимание. За мнозина, важното е да има магистрала, която да ги отведе по най-бързия и пряк път.

 

Една от спирките :)
Една от спирките 🙂

Както веднъж прочетох :

„ А,не, не по магистралата. Магистралите казват: минавайте, няма нищо за гледане. Това е за глупаците, които искат да стигнат възможно най-бързо от една точка до друга. Ние не се занимаваме с геометрия, а пътешестваме. Намери ни малки, гиздави пътчета, които разкриват всичко, което може да се види“- Ерик- Еманюел Шмит

Така пътуваме с Ивайло- винаги избираме не прекия, а красивия път.Този, който често ни подканя да спрем, просто за да се насладим на залеза или пък, за да погледаме в хоризонта, дивейки се на чудото, наречено природа.

Този път не беше изключение и отново минахме по един такъв, гиздав път, който разбужда въображението ти и те кара да рисуваш картината на своя живот- изпълнена с приключения и наситена с преживявания. Този път си набелязахме нов маршрут, който да изминем с колелата, за да можем да тестваме възможностите си и в същото време да се насладим на чистия въздух  и разбира се да си съберем преживявания и запознанства.

Знаете,че сме любители на активния начин на живот, но в Рашково няма фитнес… или по-скоро има, но както всяка възможност и тази за тренировка, там, не е облечена в 200квадратна зала, пълна с железа. Вместо това, нашата зала, беше необятна- нямаше стени и преграждения, а настилката беше зелената трева. Уредите… те пак бяха железа, но имаха други имена- нямаше дъмбели, лостове и пудовки. За щастие имаше коса, лопата, гребло и мотика.

Нашият фитнес :)
Нашият фитнес 🙂

Тренера, който отсъстваше- баба ми, беше забравил да остави тренировка, но аз и Ивайло винаги знаем как треньорът да остане доволен, затова не чакахме дълго и се заловихме за работа- мисията да окосим двора.

WP_20140913_032 WP_20140913_031

През цялото време си мислех колко е приятно да тренираш по този начин. Нищо чудно, че в миналото хората са били по-щастливи и по-здрави. Когато се превърнеш в производител на това, което потребяваш; когато от теб зависи да превърнеш мястото, където живееш в рай, тогава всичко придобива различен вид. Първо, винаги си ангажиран с нещо, от което винаги получаваш удовлетворителен резултат. Така, не си преследван от скуката и не се чудиш с какви проблеми да запълваш празнината, която зее в нея.

За мен щастието е в две неща- това да бъдеш полезен на другите и това да се самоусъществяваш. Е, работата на двора ти предлага и двете. В компанията на прекрасни хора, да се трудиш, а после да видиш резултат от положените усилия. След това да получиш наградата от своя труд под формата не още реколта, която ти осигурява необходимото, за да живееш и да си здрав… и разбира се, наградата да зарадваш баба си или някой друг, че си ги отменил с физическия труд и си им подарил малко време.

WP_20140913_036 WP_20140913_023 WP_20140913_018

Когато от просто потребител, се превърнеш в производител, започваш да цениш много повече. Вече имаш отношение към храната и яденето не е просто действие, което да задоволи физическите ти нужди. Яденето вече наистина е празник, удоволствие и подарък.

WP_20140913_17_33_34_Pro

След усилията, които положихме в двора и в превръщането на къщата в още по-приветливо място, с Ивайло си заслужихме вкусна вечеря, която отново приготвихме заедно и с много желание. Обичам вечерите с него- споделеното ястие не е просто някаква рутина. То е основата на съвместния живот, мястото, където се учи изкуството на разговор и където се придобиват ценностите:на споделяне, на изслушване, на това да изчакваш; да толерираш различията и предпочитанията на другите; да спориш, без да се обиждаш и да даваш и малкото, което ти е останало, защото си осъзнал, че по-добре да имаш малко и да не си сам, отколкото да имаш много и да си сам.

Пробвайте яйцата на жар- много са вкусни!
Пробвайте яйцата на жар- много са вкусни!

Обичам тези дни, в които забравям за времето ( за щастие и то забравя за мен). Спирам да се живея по инструкциите на часовника и започвам да следвам ритъма на природата- лягам си рано и ставам още по-рано.

На следващата сутрин се събудих и не се чувствах напрегната, че задачите ме чакат струпани на бюрото. Денят беше мил и търпелив- подари ми няколко часа за четене и писане. Няколко часа, през които оркестърът на природата нежно изместваше нощната тишина и ме изпълваше с мир и чувство за завършеност.

После беше време за разходка. Обичам да се разхождам в Южния парк, но познавам това място по-добре, отколкото познавам собствената си спалня. Предпочитам да се разхождам на места, които не познавам- места, които плахо изследвам и които никога не знаеш къде ще те отведат.

WP_20140914_014

Така се получи и този път- с Ивайло тръгнахме без посока и се оказахме на едни стръмни, каменисти пътища в планината. Странно е как, когато тръгнеш без посока, стигаш на места, които винаги си търсил. Сякаш вътрешния ти “GPS“, винаги знае къде искаш да стигнеш и ако не му налагаш мнението на ума, винаги те води в правилната посока.

WP_20140914_029

Обичам тези разходки, заради срещата с природата и всичките ѝ чудеса. Попаднах на тази паяжина, която грижливо пазеше капките дъжд от отминалата нощ. Красотата е навсякъде около нас, само че не е опакована, като нова блуза, различна прическа или перфектен маникюр. Истинската красота, тази дето те изпълва, се крие там- в природата.

WP_20140914_027

Разхождах се и когато стигнахме до път, забелязах тези дървета и начина, по който корените им се бяха вкопчили в почвата. Човешкият „труд“ беше изринал част от нея, но въпреки това дърветата имаха стабилна основа- техните корени, които се бяха оплели в земята и въпреки външните „удари“, не позволяваха дървото да се свлече.

WP_20140914_036

Замислих се, че това много ми напомни на човешките взаимоотношения- тези между нас и семейството. Често пъти мислим, че не сме случили на хубаво семейство и завиждаме на другите за техните роднини. Рядко обаче осъзнаваме, че каквото и да се случва на повърхността, както и да изглежда ситуацията, корените са си корени и те никога не ти позволяват да паднеш. Моментите, когато целият свят се отдръпва, родителите винаги са там и ти подават ръка- без да питат и без да се интересуват от детайли. Затова, винаги, когато ви се прииска да смените семейството си, помнете, че всеки има недостатъци, но един ден, когато тези хора ги няма, именно тези недостатъци ще ви липсват най-много и ще предпочитате да търпите целия „ досаден“ репертоар, само и само те да са до вас.

Така изглеждаше нашият ден
Така изглеждаше нашият ден

След дългата разходка, си събрахме- шипки, орехи и къпини. Изумително е колко много храна ни дава природата- разнообразие и изобилие. Само трябва и малко усилие от наша страна да я събираме и съхраняваме.

Винаги, когато видя къпини се сещам за Рашково :)
Винаги, когато видя къпини се сещам за Рашково 🙂
Събрахме си и борови връхчета за чай :) Малко закъсняхме с брането им, но.. :)
Събрахме си и борови връхчета за чай 🙂 Малко закъсняхме с брането им, но.. 🙂
Орехи, брани с много труд
Орехи, брани с много труд
Брането на орехи, подобрява отскока ;)
Брането на орехи, подобрява отскока 😉
Шипките- освен, че са любимият ми цвят- червено, придават много хубав вкус на чая :)
Шипките- освен, че са любимият ми цвят- червено, придават много хубав вкус на чая 🙂

Е, още един прекрасен, различен уикенд мина и беше време да се върнем в София- защото винаги, където и да отиваш, трябва да се връщаш. Ценим нещо, само когато не е гарантирано. Жадуваме за нещо, само когато получаваме време за близост и време, в което сме разделени. Това, което се превърне в навик, се приема за даденост. Ето защо с нетърпение ще изживея делничните дни, за да дочакам следващата събота, когато отново ще дам свобода на деня да ме отведе на някое приказно място- където да остана със себе си- такава, каквато се обичам без изключения!

Ако сте пропуснали статията за морското ни приключение, можете да щ прочетете тук: По следите на двама нещотърсачи: Хроники от едно морско приключение

Ето още малко снимки:

Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!

Новият брой на  онлайн списанието ми- IFS Journal е готов! –  Вижте какво ще намерите в страниците на новия брой и се абонирайте ТУК.

  IFS_Journal_11BGНе забравяйте да изтеглите новата ми, безплатна книга FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

 

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори