Абонирайте се за нюзлетъра ми. Присъединете съм към още 30 000+ читатели, които всяка седмица получават статии свързани с тренировки, хранене, рецепти и мотивация. Ще получите електронен дневник с 30 дневно предизвикателство.  

 *След абониране ще получите имейл за потвърждение. Моля, потвърдете (проверете и в spam и в таб промоции).

Възникна грешка, моля опитайте пак
Записването е успешно

259
Аз и Ивайло :))
Аз и Ивайло :))

Понякога мястото, на което се намираш и мястото, на което би искал да бъдеш не са много далече едно от друго. Понякога всичко, което трябва да направиш е да спреш да се тюхкаш къде си сега, да вдигнеш глава и да видиш, че това, което искаш е много близо до теб – и  само чака да тръгнеш и да го потърсиш.

Това се случи и миналата събота, когато аз, Габи и Ивайло, отидохме на поредното удивително място – язовир Пчелина и параклиса Свети Йоан Летни. Не винаги разполагаме с време, за да посещаваме, отдалечени, кътчета на България, но винаги има едно ново, различно, някак мистично място, което се намира близо до нас.

WP_20141122_084

Язовир Пчелина не е далече от София, така че ако ви се иска да разнообразите уикенда си, това е вашата дестинация. ( най –отдолу ще напиша как да стигнете до там).

Обикновено с Ивайло, решаваме в последния момент къде ще отидем. Събуждаме се сутринта и докато закусваме, той пита: „ Къде ще ходим днес?“ Първият ми отговор, задължително е „Не знам.“ Малко по-късно или той се сеща за някое място или аз посещавам любимите си сайтове и Facebook страници, където има куп идеи. За това място се вдъхнових от блога на Иван и Елина – Otbivkite.com.

Първата идея беше да отидем директно при параклиса. Както знаете, ние не сме туристи, а пътешественици и затова, често се отклоняваме от отъпкания път.В този случай не направихме изключение. От Перник, се отправихме към Лобош и се озовахме от другата страна на язовира ( не там където е параклисът). Мястото ми напомняше на някое графство от филмите. Огромни поляни, тук там някоя крава пасе, а в далечината се вижда един малък комплекс от къщи.

WP_20141122_005

Пътищата до къщите са от онези тесните и дългите, които се извиват ту нагоре, ту надолу по баира. Създават едно усещане, сякаш си на някакво специално място и си пътешествал няколко дена, за да стигнеш до графството, където да доставиш, важна, телеграма. Пътувайки, пътя ти разкрива, удивителната, гледка, която разкрива красотата на язовира. Един от тези дълги и тесни пътища ни отведе, почти, до брега на язовира. По пътя минахме през „Ранчото на дон Мармота“. Предполагам, че е много вълнуващо да кажеш, че обитаваш ранчото на дон Мармота. Спряхме за малко и се разходихме. Не пропуснахме да направим пистолети на бариерата, да си откъснем шипки от храстите и разбира се, на връщане да направим ходещи напади по баира.

WP_20141122_038

WP_20141122_006 WP_20141122_010 WP_20141122_011 WP_20141122_017 WP_20141122_025 WP_20141122_026 WP_20141122_027 WP_20141122_031

После се отправихме към параклиса. За целта, трябваше да пътуваме с колата, през съседните села и да се отправим към Радомир. На GPS-а, видяхме, че минаваме покрай село Извор. Аз и Габи, имаме село, което се казва Извор и се намира до Брезник. Не сме ходили там от поне 15г. Имаме къща, която пази, вероятно едва побира, купища спомени от детството ни. Всъщност, когато се сетя за детството си, се сещам точно за тази къща и огромната ливада с маргаритки пред нея. Ивайло предложи да минем през Извор и да потърсим къщата. С Габи, веднага се съгласихме. Но дори не се замислихме, че Извор до Брезник и Извор до Радомир, вероятно са различни села.

Така пристигнахме в Извор. Още с влизането, Габи възкликна: „Центъра е същия. Нищо не се е променило.“ После се сетихме как ядяхме бонбони в магазина на ъгъла и накарахме Ивайло да завие по една калдъръмена улица, която трябваше да ни отведе до къщата. Всичко изглеждаше много ПОЗНАТО, до момента, в който улицата ни отведе на място, което изглеждаше странно и различно. Имахме информация, че в селото са останали около 20 човека. Видяхме една баба и спряхме да я питаме за къщата на Славка ( една съседка, която трябваше да служи за ориентир, за да намерим къщата. Държа да отбележа, че Славка е жива). Бабата, на възраст около 85-90г. ни погледна смутено и каза, че Славка е умряла. Ние продължихме да настояваме, че Славка е жива и че търсим къщата ѝ. Трябваше да видите, горката, жена. Изглеждаше много объркана и мисля, че е прекарала цял следобед да се чуди дали Славка е жива или не.

WP_20141122_001 WP_20141122_002

Продължихме и видяхме още 3ма човека. Спряхме да ги питаме за реката и ливадата. Те ни гледаха, недоумяващи и твърдяха, че няма река и че сигурно имаме предвид канала до гробищата. Аз и Габи настоявахме, че реката е под ливадата и след като нито те се съгласиха, че има река, нито ние, че говорим за някакъв канал, продължихме. Ето че на пътя имаше още 4 човека. Доста добър късмет – от 20 живеещи в селото, ние вече бяхме заговорили повече от половината. Спряхме да питаме още една жена, с надеждата, че тя ще знае къде е къщата на Славка. Пак настоявахме, че Славка е жива и че реката е под ливадата. Жената ни погледна, завъртя очи и каза: „ Чакайте малко. Вие за брезнишки или за радомирски извор говорите?“

Така се оказа, че ние сме в грешен Извор; че центъра не се е променил, защото никога не е изглеждал така и че вероятно никога не сме яли от бонбоните на центъра.

WP_20141122_041 WP_20141122_042

След като почти убедихме, както се оказа, многолюдното население на селото, че Славка е жива; че имат река и ливада и че ние идваме да издирваме корените си, вече бяхме готови да посетим и параклиса Свети Йоан Летни.

Потеглихме към село Поцърненци – мястото, което се намира от страната на язовира, където е параклисът. Спряхме в… нищото и оставихме колата. Разхождахме се по един от тези пътища, които се вият през полетата. Нали се сещате? Засъхнала, напукана пръст и неравен терен. Обожавам тези пътища. Връщат ме някъде в миналото, при спомени, които обичам и които с удоволствие извиквам в настоящето, за да ми напомнят за безгрижното детство, олицетворено от смисъл и себеосъществяване.

WP_20141122_047 WP_20141122_055

По пътя минахме покрай няколко къщи. Мястото е изключително, защото е много спокойно. Няма много хора и сякаш сте заобиколени, само, от природата и нейното величие.

Когато подминахме къщите, около пътя бяха издигнати „ стени“ от есенни дървета. Всичко беше златисто – оранжево. Чувствах се, като в приказките. Ходех по листа, които есента беше откъснала. Есента беше постлала килим от пъстри листа- мокри устни, които нежно целуваха пръста под краката ни.  Думите ни вървяха пред нас, а мислите ни се държаха за ръце.

WP_20141122_046

Ходейки, пред нас се разкри невероятна гледка. Напомни ми за крепостта Цепина, която е една от любимите ми дестинации. Отново простор, много природа, изобилие от крави и в далечината – параклисът. Изглеждаше много мистично. Времето беше студено. Винаги, когато е студено и малко по-мрачно, природата се откроява много. Сякаш цветовете се насищат още повече и виждаш всеки тъмен оттенък, всеки нюанс. Сякаш природата, чрез мрака и студа, очертава контурите си и изглежда още по-жива, още по-мистична.

WP_20141122_057 WP_20141122_059 WP_20141122_062 WP_20141122_063 WP_20141122_068 WP_20141122_069 WP_20141122_072

Гледката спира дъха. Скали, на които можеш да седиш цял ден, да се взираш в далечината и да усещаш как вятърът гали рамената ти. Да бъдеш сам, а да не се чувстваш самотен. Да си никъде, а да се чувстваш точно там, където трябва да бъдеш. Тези места винаги са чудесно място за… пистолети и стойка на ръце, разбира се!

Направихме много снимки, малко спринтове по хълма, който е доста стръмен, няколко стойки на ръце и вече беше време да се връщаме.

WP_20141122_074 WP_20141122_077 WP_20141122_078 WP_20141122_079

Така завърши още едно, чудесно, пътешествие.

Къде да отидем тази седмица? Чакам вашите предложения, а ако не сте били на язовир Пчелина, не се чудете – качвайте се в колата и отивайте!

Как да стигнете до параклиса: Тръгвате по пътя София – Кюстендил. След Радомир е село Прибой, а след него има отбивка за село Поцърненци. Когато влезете в селото, ще видите един от онези, стари, смесени магазини – там завийте вляво. Постепенно асфалтовия път ще стане черен. Карайте по него. Ние обичаме да се разхождаме, затова спряхме по –рано и после, ходейки по черния път, минавайки през няколко къщи, стигнахме до параклиса.

WP_20141122_080 WP_20141122_083 WP_20141122_085 WP_20141122_091 WP_20141122_092 WP_20141122_094 WP_20141122_097 WP_20141122_098 WP_20141122_100 WP_20141122_101 WP_20141122_104 WP_20141122_105 WP_20141122_109 WP_20141122_116

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

This Post Has 2 Comments

  1. Здрасти Инес 🙂 От няколко месеца ти чета блога със супер интерес и първо: много! съм ти благодарна за всички полезни, интересни и вдъхновяващи неща, които споделяш. Мнооооого се радвам да попадам на такива прекрасни хора, дори и само виртуално. 🙂 А понеже обожавам и съботно-неделните разходки сред природата, планирани в последния момент и в посока „накъдето ни видят очите“, най-накрая ме засърбя да изкоментирам 🙂 Много красива приказка в студа и много любимо място и твоят разказ и историята с грешния Извор много ми хареса 🙂

    Малко предложения за разходки близо до София от мен: Там наоколо е и Земенския манастир и Земен, където има една полузарязана жп-гара (аз лично обожавам и такива места, където човешкото присъствие се е отдръпнало поради една или друга причина и природата е започнала да си ги „превзема“ обратно).

    После, в посока Самоков, около Долни Пасарел (не помня преди или след, понеже беше спонтанна отбивка) има една табела и отбивка отляво, където по неасфалтиран път се стига до запустял манастир „Св. Св. Петър и Павел“ май се казва… пътечката е много приятна за есенна разходка покрай Искър. : ) А по-надолу малко след Самоков сме откривали чудни местенца около Бели Искър по реката със същото име – препоръчвам. Това май е за което се сещам напоследък. А този уикенд сме в с. Бистрица до Дупница в подножието на Рила – пак се стига за 1 час от София до тук – утре ще видим как е разходката до бистришкия водопад и надявам се скоро ще доклавдвам по въпроса и в моя блог, който реших да пропиша най-вече с тази цел. 🙂

    А за мааааалко по-далечни места – със всички крака, ръце и уши препоръчвам много слабо известните, но прекрасни пътеки около Белоградчик, кякои от които стават и за колело. Отнема малко повече часове, но има места и гледки 300 пъти по-красиви от крепостта, но без сергиите и тълпите туристи, малко отдалечени и много очарователни 🙂 Поздрави!

    1. Инес Субашка

      Прекрасно! Много благодаря, че ми писа и че отдели време за този коментар. Със сигурност ще се възползвам от предложенията за разходки, а от теб очаквам да ми пратиш статия за твоите пътешествия! Приятен, пътешестващ уикенд 😉

      Инес

Вашият коментар

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.