For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

64
Аз и Ивайло :))
Аз и Ивайло :))

Понякога мястото, на което се намираш и мястото, на което би искал да бъдеш не са много далече едно от друго. Понякога всичко, което трябва да направиш е да спреш да се тюхкаш къде си сега, да вдигнеш глава и да видиш, че това, което искаш е много близо до теб – и  само чака да тръгнеш и да го потърсиш.

Това се случи и миналата събота, когато аз, Габи и Ивайло, отидохме на поредното удивително място – язовир Пчелина и параклиса Свети Йоан Летни. Не винаги разполагаме с време, за да посещаваме, отдалечени, кътчета на България, но винаги има едно ново, различно, някак мистично място, което се намира близо до нас.

WP_20141122_084

Язовир Пчелина не е далече от София, така че ако ви се иска да разнообразите уикенда си, това е вашата дестинация. ( най –отдолу ще напиша как да стигнете до там).

Обикновено с Ивайло, решаваме в последния момент къде ще отидем. Събуждаме се сутринта и докато закусваме, той пита: „ Къде ще ходим днес?“ Първият ми отговор, задължително е „Не знам.“ Малко по-късно или той се сеща за някое място или аз посещавам любимите си сайтове и Facebook страници, където има куп идеи. За това място се вдъхнових от блога на Иван и Елина – Otbivkite.com.

Първата идея беше да отидем директно при параклиса. Както знаете, ние не сме туристи, а пътешественици и затова, често се отклоняваме от отъпкания път.В този случай не направихме изключение. От Перник, се отправихме към Лобош и се озовахме от другата страна на язовира ( не там където е параклисът). Мястото ми напомняше на някое графство от филмите. Огромни поляни, тук там някоя крава пасе, а в далечината се вижда един малък комплекс от къщи.

WP_20141122_005

Пътищата до къщите са от онези тесните и дългите, които се извиват ту нагоре, ту надолу по баира. Създават едно усещане, сякаш си на някакво специално място и си пътешествал няколко дена, за да стигнеш до графството, където да доставиш, важна, телеграма. Пътувайки, пътя ти разкрива, удивителната, гледка, която разкрива красотата на язовира. Един от тези дълги и тесни пътища ни отведе, почти, до брега на язовира. По пътя минахме през „Ранчото на дон Мармота“. Предполагам, че е много вълнуващо да кажеш, че обитаваш ранчото на дон Мармота. Спряхме за малко и се разходихме. Не пропуснахме да направим пистолети на бариерата, да си откъснем шипки от храстите и разбира се, на връщане да направим ходещи напади по баира.

WP_20141122_038

WP_20141122_006 WP_20141122_010 WP_20141122_011 WP_20141122_017 WP_20141122_025 WP_20141122_026 WP_20141122_027 WP_20141122_031

После се отправихме към параклиса. За целта, трябваше да пътуваме с колата, през съседните села и да се отправим към Радомир. На GPS-а, видяхме, че минаваме покрай село Извор. Аз и Габи, имаме село, което се казва Извор и се намира до Брезник. Не сме ходили там от поне 15г. Имаме къща, която пази, вероятно едва побира, купища спомени от детството ни. Всъщност, когато се сетя за детството си, се сещам точно за тази къща и огромната ливада с маргаритки пред нея. Ивайло предложи да минем през Извор и да потърсим къщата. С Габи, веднага се съгласихме. Но дори не се замислихме, че Извор до Брезник и Извор до Радомир, вероятно са различни села.

Така пристигнахме в Извор. Още с влизането, Габи възкликна: „Центъра е същия. Нищо не се е променило.“ После се сетихме как ядяхме бонбони в магазина на ъгъла и накарахме Ивайло да завие по една калдъръмена улица, която трябваше да ни отведе до къщата. Всичко изглеждаше много ПОЗНАТО, до момента, в който улицата ни отведе на място, което изглеждаше странно и различно. Имахме информация, че в селото са останали около 20 човека. Видяхме една баба и спряхме да я питаме за къщата на Славка ( една съседка, която трябваше да служи за ориентир, за да намерим къщата. Държа да отбележа, че Славка е жива). Бабата, на възраст около 85-90г. ни погледна смутено и каза, че Славка е умряла. Ние продължихме да настояваме, че Славка е жива и че търсим къщата ѝ. Трябваше да видите, горката, жена. Изглеждаше много объркана и мисля, че е прекарала цял следобед да се чуди дали Славка е жива или не.

WP_20141122_001 WP_20141122_002

Продължихме и видяхме още 3ма човека. Спряхме да ги питаме за реката и ливадата. Те ни гледаха, недоумяващи и твърдяха, че няма река и че сигурно имаме предвид канала до гробищата. Аз и Габи настоявахме, че реката е под ливадата и след като нито те се съгласиха, че има река, нито ние, че говорим за някакъв канал, продължихме. Ето че на пътя имаше още 4 човека. Доста добър късмет – от 20 живеещи в селото, ние вече бяхме заговорили повече от половината. Спряхме да питаме още една жена, с надеждата, че тя ще знае къде е къщата на Славка. Пак настоявахме, че Славка е жива и че реката е под ливадата. Жената ни погледна, завъртя очи и каза: „ Чакайте малко. Вие за брезнишки или за радомирски извор говорите?“

Така се оказа, че ние сме в грешен Извор; че центъра не се е променил, защото никога не е изглеждал така и че вероятно никога не сме яли от бонбоните на центъра.

WP_20141122_041 WP_20141122_042

След като почти убедихме, както се оказа, многолюдното население на селото, че Славка е жива; че имат река и ливада и че ние идваме да издирваме корените си, вече бяхме готови да посетим и параклиса Свети Йоан Летни.

Потеглихме към село Поцърненци – мястото, което се намира от страната на язовира, където е параклисът. Спряхме в… нищото и оставихме колата. Разхождахме се по един от тези пътища, които се вият през полетата. Нали се сещате? Засъхнала, напукана пръст и неравен терен. Обожавам тези пътища. Връщат ме някъде в миналото, при спомени, които обичам и които с удоволствие извиквам в настоящето, за да ми напомнят за безгрижното детство, олицетворено от смисъл и себеосъществяване.

WP_20141122_047 WP_20141122_055

По пътя минахме покрай няколко къщи. Мястото е изключително, защото е много спокойно. Няма много хора и сякаш сте заобиколени, само, от природата и нейното величие.

Когато подминахме къщите, около пътя бяха издигнати „ стени“ от есенни дървета. Всичко беше златисто – оранжево. Чувствах се, като в приказките. Ходех по листа, които есента беше откъснала. Есента беше постлала килим от пъстри листа- мокри устни, които нежно целуваха пръста под краката ни.  Думите ни вървяха пред нас, а мислите ни се държаха за ръце.

WP_20141122_046

Ходейки, пред нас се разкри невероятна гледка. Напомни ми за крепостта Цепина, която е една от любимите ми дестинации. Отново простор, много природа, изобилие от крави и в далечината – параклисът. Изглеждаше много мистично. Времето беше студено. Винаги, когато е студено и малко по-мрачно, природата се откроява много. Сякаш цветовете се насищат още повече и виждаш всеки тъмен оттенък, всеки нюанс. Сякаш природата, чрез мрака и студа, очертава контурите си и изглежда още по-жива, още по-мистична.

WP_20141122_057 WP_20141122_059 WP_20141122_062 WP_20141122_063 WP_20141122_068 WP_20141122_069 WP_20141122_072

Гледката спира дъха. Скали, на които можеш да седиш цял ден, да се взираш в далечината и да усещаш как вятърът гали рамената ти. Да бъдеш сам, а да не се чувстваш самотен. Да си никъде, а да се чувстваш точно там, където трябва да бъдеш. Тези места винаги са чудесно място за… пистолети и стойка на ръце, разбира се!

Направихме много снимки, малко спринтове по хълма, който е доста стръмен, няколко стойки на ръце и вече беше време да се връщаме.

WP_20141122_074 WP_20141122_077 WP_20141122_078 WP_20141122_079

Така завърши още едно, чудесно, пътешествие.

Къде да отидем тази седмица? Чакам вашите предложения, а ако не сте били на язовир Пчелина, не се чудете – качвайте се в колата и отивайте!

Как да стигнете до параклиса: Тръгвате по пътя София – Кюстендил. След Радомир е село Прибой, а след него има отбивка за село Поцърненци. Когато влезете в селото, ще видите един от онези, стари, смесени магазини – там завийте вляво. Постепенно асфалтовия път ще стане черен. Карайте по него. Ние обичаме да се разхождаме, затова спряхме по –рано и после, ходейки по черния път, минавайки през няколко къщи, стигнахме до параклиса.

WP_20141122_080 WP_20141122_083 WP_20141122_085 WP_20141122_091 WP_20141122_092 WP_20141122_094 WP_20141122_097 WP_20141122_098 WP_20141122_100 WP_20141122_101 WP_20141122_104 WP_20141122_105 WP_20141122_109 WP_20141122_116

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

 

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори