В миналото, когато нямах сегашните си знания, съм преминала през всевъзможни трансформации. Експериментирала съм с всякакви диети и тренировки, които вредяха на тялото ми и повече ме отдалечаваха от целите, които си бях поставила, отколкото да ме доближават. В днешната статия ще споделя четири от основните грешки, които допуснах. От работата си с хората наблюдавам, че много от тях правят подобни грешки и въпреки усилията, които полагат, не успяват да влязат във форма.
1.Позволявах на диетата да определя личността ми
На по-ранен етап от пътя ми в света на здравословното хранене и тренировките, диетите бяха нещо, което определяше личността ми. Слагах си етикетите „кето“, „палео“ и т.н. Започвах да следвам една диета и решавах, че това ще бъде храненето ми завинаги. На един етап анатемосвах въглехидратите и смятах, че кето диетата е най-великият начин на хранене. Когато закачиш подобен етикет на личността си, става много трудно да се промениш, когато усещаш, че това, което си правил до този момент не ти е от полза и дори ти вреди. Това ме караше дълго време, да се придържам към начин на хранене, който не ме караше да се чувствам добре. Подтикваше ме към това да се боря с тялото си, неговите нужди и сигналите, които ми изпращаше.
Вече знам по-добре. Отдавна осъзнах, че диетата е само инструмент, който използваме на даден етап от живота си, с цел да постигнем определена цел. Животът е динамичен, ежедневието ни също. Това налага различни изисквания върху тялото и нещо, което ни служи на даден етап, може да не е това, от което ще имаме нужда на следващия. Когато приемаме диетата като средство, с което да постигаме целите си, а не като етикет, който определя личността ни, става много по-лесно, да се вслушваме в нуждите на тялото си и да променяме начина си на хранене според тях.
2.Не осъзнавах, че храната е информация, която променя поведението ни (може и в отрицателна посока)
Друго важно осъзнаване беше, че храната е информация, която тялото ни получава, интерпретира и използва с цел да функционира оптимално. Всичко, което консумираме, предизвиква определен хормонален отговор; оказва влияние върху сигналите за ситост; синтеза на невротрансмитери (допамин, серотонин и др.) и т.н. Това от своя страна оказва влияние върху поведението ни. И преди съм писала, че емоциите са програми за действие, които целят да възстановят баланса в тялото.
Когато в организма ни има някакъв дефицит, се активира програма за действие, която цели да набави ресурсите, които са необходими, за да балансът да бъде възстановен. Когато системно се лишаваме, това ограбва тялото ни от информацията, която му е необходима. Получава се така, че чрез ежедневните си избори, ние променяме това как тялото функционира. Това се отразява на начина, по който се чувстваме, на психо-емоционалното ни състояние, поведението и качеството на живота ни.
Лакомията и мързела – средство на тялото да възстанови баланса си
Когато непрекъснато лишаваме тялото си (или чрез ограничения или чрез нездравословно хранене) и създаваме дефицити, то ще бъде принудено да активира програми за действие, които да му набавят това, от което се нуждае. Такива програми са лакомията, мързела, липсата на мотивация и др. Замислете се какво означава да си лаком – да си ненаситен и да ядеш много. Когато тялото има дефицит на енергия, ни подтиква да сме лакоми, за да му осигурим хранителните вещества, които му липсват. Какво означава да си мързелив и да имаш липса на мотивация – и двете ни карат да бездействаме. От гледна точка на тялото, това пести енергия. Съхранява я. Тяло, което има хроничен дефицит на енергия, се опитва да ни подтикне към поведение, което да пести малкото останала сила. С тези програми за действие организмът ни си набавя повече енергия и съхранява енергия. Ако искаме да променим поведението си, трябва да променим и храненето се. Прекомерните лишения не са пътят към по-добра визия. Те променят поведението ни и ни подтикват към избори, които са противоположните на тези, към които се стремим. Това беше едно от важните осъзнавания, които ми помогнаха да се справя с емоционалното хранене, което дълго ме преследваше.
3.Да следвам диети, които забавят метаболизма ми и пречат на горенето на мазнини
Преди няколко седмици написах статия за това как бавният метаболизъм оказва влияние върху психиката и емцоиите ни (в негативен аспект). Можете да я прочетете тук. Днес ще ви напомня, че метаболизмът се отнася до консумацията на енергия от целия организъм. Да имаме бавен метаболизъм означава, че има дефицит на енергия в клетките. Замислете се какво правим, когато искаме да сме във форма. Задаваме си въпроса: „От какво още мога да се лиша?“ или „Как да се огранича повече?“. Правилният въпрос е: „Как да се погрижа по-добре за тялото си, за да то да има енергия и да ми позволи да сваля излишните килограми?“.
Повечето диети, които следваме не са нещо, което може да се превърне в начин на живот. Те не са изготвени с цел грижа за тялото, а с цел лишение. По този начин само ни отдалечават от мечтаната визия и ни завъртат в омагьосания кръг на „колкото повече се лишавам, толкова по-бавно отслабвам“. В миналото съм била на това място. Имах усещането, че колкото повече се старая и колкото по-стриктна съм, толкова по-трудно ми става да свалям килограми. Сега осъзнавам, че чрез изборите си съм създавала условия в тялото, които не подпомагат отслабването, а само са забавяли метаболизма ми.
4.Да се боря с тялото си и сигналите, които ми изпраща – глад за сладко, емоционално хранене, проблеми със съня
Много от хората, които искат да са в добра форма, непрекъснато се борят с тялото си и неговите нужди. И през това съм преминала – борбата със свирепия глад за сладко; неспособността съзнателно да избирам кога да спра с храненето и един бонбон да означава – изяж цялата кутия; това да се придържам към стриктна диета всеки ден, дори когато тялото ми е показвало, че имам нужда от повече храна; изблиците на емоционално хранене, след периодите на ограничение и т.н.
Начинът, по който се чувстваме е само обратната връзка на тялото ни. Това е неговият начин да ни покаже, че това което правим, не му се отразява добре. С тялото не можем да се борим. Случващото се в организма, винаги доминира нашето поведение. Ако искаме да постигнем целите си, трябва да научим какво в ежедневните ни избори провокира тези състояния. Трябва да се храним по начин, който да осигурява необходимия баланс в организма. Това ще промени начина, по който се чувстваме, а също и емоционалното ни състояние. Помните, че емоциите са програми за действие, които целят да възстановят баланса в тялото. Когато чрез ежедневните си избори създаваме този баланс, тогава няма да има нужда и от емоционалните изблици, които ни подтикват към деструктивно поведение, което поражда чувство на вина и разочарование, че не се справяме.
Ако искате такава статия за грешките, които съм допускала в тренировките си, напишете коментар. 😊
