Миналата седмица написах пост в Instagram, за скоростта на метаболизма и получих един интересен въпрос: „Каква е връзката между скоростта на метаболизма, психическото и емоционалното ни състояние? И има ли такава връзка?“. Това е една любима моя тема и реших да напиша статия, защото смятам, че ще е интересно за доста хора.
Ще започнем от това с какво е свързан метаболизмът. Той се отнася до консумацията на енергия от целия организъм – т.е. от всяка една клетка. Свързан е с използването на енергия в клетките, с процеси свързани с възстановяване, растеж и поддържане на ежедневните ни функции. Интересното е, че голяма част от енергията ни отива за работа на мозъка, което означава, че скоростта на метаболизма не се отнася само до това да сваляме килограми, но се свързва и с когнитивното ни здраве, както и със способността на тъканите да се възстановяват. Думата метаболизъм идва от гръцка дума, която означава „да променяш“ и точно това правят всички процеси в тялото ни – непрекъснато променят определени вещества и молекули. Модифицират ги, за да ги използват за енергия и да поддържат живота на всяка една клетка, а оттам и здравето на целия ни организъм.
Психичните заболявания са метаболитни заболявания
Преди време прочетох книгата на Кристофър Палмър – “Brain Energy”. Той е посветил животът си на това да лекува сериозни психични заболявания, посредством подобряването на метаболитното здраве на пациентите си. Той казва, че психичните заболявания са метаболитни заболявания на мозъка. Причината е, че всяко едно психично заболяване, винаги е съпътствано от дисфункция в определена мозъчна област. В днешно време подценяваме как физическото ни състояние, може да влияе на психиката и емоциите ни. Обикновено се акцентира на обратната взаимовръзка, но тя все пак си остава двупосочна. Ако се грижим повече за здравето си и поддържаме физическото си тяло, това неотменно ще подобри и психическото ни състояние.
В книгата си „Картографиране на Ума“, Рита Картър пише:
„…не съществува здравомислещ човек, който може да наблюдава обезумялата, локализирана активност в мозъка на човек, който е воден от някакво обсебване (мания), или да види притъпената активност в депресиран мозък и да продължи да се съмнява, че това са физически състояния, а не някаква неизразима болест на душата.“
Твърдение, в което аз също вярвам и сега ще се опитам да обясня какво точно се случва и как метаболитните дисфункции – инсулинова резистентност, нарушения в нивата на кръвната захар, натрупване на висцерални мазнини (около органите) и последващите възпалителни процеси, високото кръвно налягане и др., могат значимо да повлияят на психическото ни състояние. Също така, влошаващото се здравословно състояние на човечеството, може да е и една от основните причини, за резкия ръст на психични заболявания.
Какво се случва в клетката, когато има метаболитен стрес?
Нека видим какво се случва в клетката, когато има някакъв метаболитен стрес като се фокусираме върху мозъчните клетки – невроните. Най-общо може да се наблюдава понижена активност или точно обратното – хиперактивност. Понижената активност в мозъчните клетки, означава, че някои мозъчни функции ще бъдат недостатъчно активни. Това може да се изразява като липса на мотивация, умора и усещане за „замъглена“ преценка, проблеми с паметта, възприемането и др. Метаболитната дисфункция в клетките може да се изразява и като хиперактивност – т.е. клетката става свръх-възбудима. Какво означава това? Активира се, когато не трябва, а това винаги провокира нежелани симптоми. Ако невроните в дадена област на мозъка са хипер-възбудими, това може да създаде усещане или преживяване, което тази мозъчна област би произвела при нормални обстоятелства. Проблемът е, че усещането или преживяването, ще бъде създадено в неподходящ момент. Например, човек може да усети силна тревога или паника, когато просто си стои вкъщи, в безопасност и няма никаква външна причина, която да провокира такъв емоционален отговор. Друг пример е физическата болка. Повечето хора са се сблъсквали с това да усещат болка на дадено място, дори когато вече няма обективна причина за нея. Това се дължи на факта, че рецепторите за болка са станали свръх-чувствителни и при най-малкия дразнител, „вдигат много шум“ и алармират, че има проблем с дадена тъкан/ част на тялото. Проблемът може отдавна да е излекуван и изчезнал, но клетките са свръх-активни и провокират усещането за болка. Появява се симптом, без да има реален дразнител.
Инсулинова резистентност, стрес и бавен метаболизъм
Вероятно си задавате въпроса, какви са нарушенията в метаболизма, които могат да доведат до споменатите проблеми. В следващите редове ще разгледаме някои от тях.
Живите организми разпределят наличната енергия към различни състезаващи се нужди като поддържане, растеж, репродукция, работа на мозъка и по-конкретно когнитивните функции.
Метаболитните изменения значимо повлияват развитието на невродегенеративни заболявания. Изследванията показват, че диабетът, затлъстяването, високото кръвно налягане и атеросклерозата са рискови фактори за развитието на деменция. Всеки един от споменатите здравословни проблеми е свързан с нарушение в енергийния метаболизъм, и/или нежелани промени в системата от кръвоносни съдове на мозъка. Това води до понижена енергийна наличност за невроните, което може да допринесе за развитието на когнитивни проблеми и впоследствие – деменция.
В допълнение, липсата на физическа активност, прекомерния прием на калории и нездравословната храна, допринасят за остаряването на мозъка и са предпоставка за развитието на невродегенеративни заболявания. (1)
Всеизвестен е фактът, че съществува тясна взаимовръзка между поведенческата реактивност и метаболитните дисфункции. Метаболитните дисфункции се свързват с по-силна реакция към негативните стимули (2). Хора, които са в преддиабетно състояние или вече са развили диабет тип две, имат по-висока реактивност към неприятни емоционални стимули. Например, инсулиновата резистентност (ИР) се свързва с повишена емоционална реактивност. Хроничният стрес, също оказва значимо влияние върху човешката психика. Също така, по време на стресиращи събития, човек променя хранителното си поведение. В книгата ми „Тайният език на тялото“ отделих цяла глава на това защо някои хора в лицето на стреса имат повишен апетит, а при други хора апетитът е потиснат. Хроничният стрес може да доведе до възпалителни процеси в организма, в това число и в мозъка, което да доведе до метаболитна дисфункция.
Резултатът от ИР и възпалителните процеси е, намаляване на цереброваскуларна реактивност (CVR). CVR отразява способността на кръвоносните съдове да се разширяват, за да отговарят на повишените нужди от кръвоснабдяване на съответната тъкан (3). Използва се като мерило за здравето на кръвоносните съдове и нарушения в CVR се наблюдават при невродегенеративните заболявания.
Това нарушение в CVR води до неспособност да се достави необходимата енергия и да се изчистят отпадните продукти не метаболизма, когато има повишена нужда от това. Реактивността на кръвоносните съдове е ключова, за доставката на енергия и премахването на отпадните продукти на метаболизма, в следствие на активността на нервоните (4).
Много метаболитни проблеми се дължат на нездравословния ни начин на живот. Един пример е трупането на мазнини около корема. Посветих цяла статия на тази тема. Натрупването на мазнини около органите се асоциира с инсулинова резистентност и повишени възпалителни процеси. Това намалява реактивността на капилярите, което намалява притока на кръв към мозъка. В следствие се нарушава и оптималната активност на невроните.
Високи нива на кръвната захар и невротоксичност
Интересно е, че хронично завишените нива на кръвната захар, могат да доведат до невротоксичност – т.е. да навредят на невроните (5). За по-любопитните, мозъкът съставлява около 2% от телесното тегло, но около 20% от необходимата глюкоза на организма, се използва от мозъка.
Тази повишена нужда на мозъка, от глюкоза, се удовлетворява независимо от инсулина (6). Знаете, че инсулинът е хормонът, който „извежда“ кръвната захар от кръвта и я насочва към клетките на мускулите, черния дроб и мазнините, където се използва за енергия. В случая с мозъка, дори в отсъствието на повишени нива на инсулин, тази глюкоза може да премине през кръвно-мозъчната бариера, така че невроните да я използват за енергия. За още по-любопитните, това се случва чрез GLUT-1 и GLUT-3 – два транспортера на глюкоза, които са независими от инсулина. Това изглежда като предимство, тъй като по този начин могат да бъдат удовлетворени енергийните нужди на мозъка, но в същото време прави невроните податливи на глюкозна невротоксичност, когато нивата на кръвната захар са хронично завишени. Това е един от начините, по които нездравословното хранене и метаболитните проблеми, които го съпътстват, вредят на мозъчните клетки. Вече разбрахме, че метаболитната дисфункция в мозъка, се изразява в хипер-възбудимост или понижена активност на определени области. Тази понижена или повишена активност е резултат от сумарното действие на всеки отделен неврон, в съответния мозъчен регион.
По-важното е, че основният начин да възстановим метаболизма си, е чрез промяна в начина на живот. Такава, която акцентира на здравословно хранене, тренировки, подобряване качеството на съня и излагане на подходящата светлина в подходящите части на деня. Писала съм статии за всяко едно от изброените. В тази статия накратко видяхте, че това, което се случва с физическото тяло, в следствие на ежедневните ни избори за храна и физическа активност (или липсата ѝ), могат да повлияят на това, което се случва в мозъка. Това от своя страна ще повлияе на емоционалното ни състояние и поведението ни. И се завъртаме в един омагьосан кръг. Затова, един от начините да се чувстваме по-добре психически, е да се погрижим физическото ни тяло да бъде здраво.
Използвана литература:
1. Camandola S, Mattson MP. Brain metabolism in health, aging, and neurodegeneration. EMBO J. 2017 Jun 1;36(11):1474-1492. doi: 10.15252/embj.201695810. Epub 2017 Apr 24. PMID: 28438892; PMCID: PMC5452017.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5452017/
2. Wolf T, Tsenkova V, Ryff CD, Davidson RJ, Willette AA. Neural, Hormonal, and Cognitive Correlates of Metabolic Dysfunction and Emotional Reactivity. Psychosom Med. 2018 Jun;80(5):452-459. doi: 10.1097/PSY.0000000000000582. PMID: 29595709; PMCID: PMC5976543.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5976543/
3. Sleight E, Stringer MS, Marshall I, Wardlaw JM, Thrippleton MJ. Cerebrovascular Reactivity Measurement Using Magnetic Resonance Imaging: A Systematic Review. Front Physiol. 2021 Feb 25;12:643468. doi: 10.3389/fphys.2021.643468. Erratum in: Front Physiol. 2022 Dec 09;13:1105285. PMID: 33716793; PMCID: PMC7947694.
https://www.frontiersin.org/articles/10.3389/fphys.2021.643468/full
4. Yates KF, Sweat V, Yau PL, Turchiano MM, Convit A. Impact of metabolic syndrome on cognition and brain: a selected review of the literature. Arterioscler Thromb Vasc Biol. 2012 Sep;32(9):2060-7. doi: 10.1161/ATVBAHA.112.252759. PMID: 22895667; PMCID: PMC3442257.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3442257/
5. Mergenthaler P, Lindauer U, Dienel GA, Meisel A. Sugar for the brain: the role of glucose in physiological and pathological brain function. Trends Neurosci. 2013 Oct;36(10):587-97. doi: 10.1016/j.tins.2013.07.001. Epub 2013 Aug 20. PMID: 23968694; PMCID: PMC3900881.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3900881/
6. Kouvari M, D’Cunha NM, Travica N, Sergi D, Zec M, Marx W, Naumovski N. Metabolic Syndrome, Cognitive Impairment and the Role of Diet: A Narrative Review. Nutrients. 2022 Jan 13;14(2):333. doi: 10.3390/nu14020333. PMID: 35057514; PMCID: PMC8780484.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC8780484/