Преди време, написах една статия за проблемите със стъпалата. В нея разгледахме, причината за появата на кокалчета на стъпалата (бунион); защо толкова много хора имат проблем с падналия свод; защо палецът влиза навътре към другите пръсти (Hallux valgus). Там споменах, че това, което се случва в стъпалото, се отразява върху цялото тяло. Днес ще разгледаме, как по-високите обувки – маратонки с по-дебели подметки при петите, токчета и други обувки с повдигната пета, се отразяват върху подредбата на тялото. Ще видите, как дори незначителното повдигане на петата (в нашите очи), е нещо значимо за тялото. Какви компенсации се получават и как тялото се пренарежда. Също така, тези компенсации, водят и до много от болките, които имаме в краката, кръста и гърба. Не забравяйте! Всичко, което се случва в стъпалото, се отразява върху цялото тяло.
Как повдигнатата пета на обувките се отразява върху подредбата на тялото?
Едно от нещата, които се случват, когато повдигнем петата е, че натоварването върху предната част на стъпалото се увеличава. Колкото по-повдигната е петата, толкова по-голямо е натоварването в предната част на стъпалото.
Ако повдигнем петата с 2.5см., това увеличава натоварването върху предната част на стъпалото с 22%.
Ако повдигнем петата с 5см., това увеличава натоварването върху предната част на стъпалото с 57%.
Ако повдигнем петата със 7.5см., това увеличава натоварването върху предната част на стъпалото с 76%.
Също така, когато петата се повдигне, движението, което извършва стъпалото, наподобява плантарна флексия (шпиц). Мускулите на прасеца имат ключова роля при извършването на това движение – т.е. те се съкращават, за да извършат плантарна флексията. Когато стоим непрекъснато в тази позиция, както се получава при обувки с повдигната пета, това означава, че мускулите на прасеца, стоят в скъсено състояние през цялото време. Колкото по-високо е петата, толкова по-скъсени са мускулите.
От статията за седенето и болките в кръста, разбрахте какво се случва, когато мускулите стоят в скъсена позиция през цялото време. Тук ще припомня, че когато даден мускул стои в скъсена позиция през повечето време, способността му да генерира сила се ограничава – т.е. той може да произвеждат сила само в по-малък обем на движение. Също така, когато поставим тялото си в ситуация, която изисква тези мускули да помагат на ставите ни (в случая глезена) да се движат през по-голям обем на движение, те не могат да го изпълнят. Какво се случва в тази ситуация? Тялото прибягва към компенсация.
До какви компенсации прибягва тялото, заради скъсените мускули на прасеца?
Една от тези компенсации е свързано с походката ни и това как подреждаме стъпалата си, когато се налага да ходим боси или с по-ниски обувки. Ако с повдигната пета, стъпалото е в позиция на плантарна флексия, това да бъдем боси или с по-ниски обувки, изисква обратното движение – дорзифлексия. Дорзифлексията, изисква активна работа от мускули на подбедрицата и стъпалото. Какъв е проблемът? Това, че системното ходене на по-високи обувки и липсата на стимул към мускулите, които помагат за дорзифлексията, води до тяхната атрофия – те стават слаби и не могат да извършват тази функция. Също така, ако помните от поредицата със статии за гъвкавостта, способността на даден мускул да се активира, зависи от способността на неговия антагонист (мускулът, който извършва обратното действие) да релаксира – т.е. да се отпусне. Ако мускулите на прасеца са скъсени (тези, които извършват плантарната флексия) и не могат да се отпуснат, това не позволява и на мускулите, които извършват дорзифлексията (обратното движение) да се активират.
Как тялото компенсира за това? Отварянето на стъпалата навън и други компенсации, които няма да разглеждаме (като това в коя част на стъпалото отива повече тежест – навън или навътре). Ако тренирате, със сигурност сте забелязали как вие или някой друг, който няма мобилност в глезените (по-специално дорзифлексия), не може да клекне с успоредни стъпала или дори с леко отворени стъпала. Обикновено, такъв човек има нужда да увеличи разкрача и да отвори стъпалата доста настрани. По този начин, тялото заобикаля нуждата от дорзифлексия (която липсва). Разбира се, това не остава само на ниво стъпало. Това се отразява на това как се движи подбедрицата спрямо коляното, какво се случва в тазобедрената става и така нагоре по веригата. Тялото намира решение на един проблем, но това създава още проблеми.
Какво се случва, когато сме свикнали да ходим с по-високи обувки и се опитваме да ходим боси или с ниски обувки?
Това, което се получава е, че тъканите не са адаптирани към тези стимули. Това се изразява под формата на болка в ахилесите и стъпалата. Затова, ако искате да направите прехода от по-високи обувки, към по-ниски, това трябва да се случи постепенно, а не изведнъж. Не можете да неутрализирате за месец, това към което сте се адаптирали с години. Един от най-бързите начини, да възстановите способността на глезените ви да изпълняват дорзифлексия, а от там и мускулите да функционират, са подходящи упражнения. Във видеото, можете да видите две упражнения, които можете да изпълнявате навсякъде. Ако ги правите ежедневно, ще забележите огромен прогрес.
Как тялото се пренарежда заради повдигната пета?
На практика, когато повдигнем петата, дори малко, ако тялото не се пренареди, това което би се случило е, че ще се наклоним напред. Следователно, ъгълът между тялото и земята се смалява и става все по-остър. Колкото по-повдигната е петата, толкова по-голямо би било изместването на тялото напред. Разбира се, тялото е създадено така, че винаги се опитва да създаде равновесно положение. Един от начините, по които го прави е чрез компенсаторни движения. Това са движения, при които части на тялото се преместват в противоположна на изместването на центъра на тежестта посока. След това сложно обяснение, как всъщност изглежда това? За да не се накланяме като права линия към земята, тялото компенсира като се пренарежда. Това пренареждане може да включва – леко свиване на колената, завъртане на таза, повдигане на гръдния кош. Виждате, как тези компенсаторни движения, помагат на тялото да запази равновесие. Но на каква цена? Както знаете от предходни видеа и статии, повдигането на гръдния кош (или по-точно казано, перманентния модел на движения с повдигнат гръден кош) е причина за непълноценно дишане, болки в кръста, липса на гъвкавост в рамената и гърба.
Като заключение, това което за нас изглежда незначително, може да има огромно значение за тялото. Дори и да не го осъзнаваме, хроничните болки, до които водят неподходящите модели на движение и компенсациите, ще ни принудят да обърнем внимание на това как движим тялото си.