Знаете как казват, че това, което се случва в стъпалото, се отразява по цялото тяло нагоре. Много често, ако се погрижите за стъпалата, може да промените това как останалата част от тялото функционира.
В съвременния свят това, което се приема за нормално, в повечето случаи е далеч от това, което е естествено. По-скоро нормалното е нормата – това, което е общовалидно за повечето хора. Но това не означава, че нормалното е правилното. В повечето случаи, това че нормалното се отклонява толкова от естественото е причината да имаме здравословни проблеми, които не можем да решим. Защото, когато нормата всъщност е отклонение, ние не я смятаме за такова и живеем с това, докато то системно нанася вреди на тялото ни. На снимката отдолу, можете да видите един много хубав пример за това как би следвало да изглежда стъпалото на човек в естествения му вид и какво се води за нормално – стъпало, деформирано или по-скоро адаптирано към обувките.
1.Палецът е отговорен за около 85% от стабилността в тялото
Винаги, когато работя с нови хора в залите на IFS, има едно общо между тях – винаги, когато правят унилатерални упражнения (на един крак – бг-клек, напади и т.н.), стъпалото им губи контакт с палеца и обикновено пренасят тежестта на друга част от стъпалото. Така губят стабилност и съответно баланс. Заради обувките, които носим, които непрекъснато притискат пръстите ни един към друг, стъпалото се адаптира така, че палецът започва да влиза навътре към втория и третия пръст, а в много случаи и малкият пръст също влиза навътре към другите.
Когато ходим, палецът трябва да е последната опорна точка, на която пренасяме тежестта, за да се оттласнем от земята. Отново, заради обувките и деформираното стъпало, това не се случва при повечето хора.
Опитайте двете упражнения от видеата долу. Какво се случи? На пръв поглед изглежда много лесно, но съм сигурна, че за някои от вас беше невъзможно. Също така, вероятно с единия крак ви е доста по-лесно, отколкото с другия крак.
Упражненията във видеата са нещо, с което да започнете, за да научите тялото си да използва палеца на крака и да можете да натискате с него и съответно да го използвате, когато ходите. Едно важно условие за това е с какви обувки ходите. Дори и да правите упражнения, ако ходите много с токчета или за мъжете с тесни обувки, няма как да използвате палеца си.
Нека преминем на следващата точка, която е пряко свързана с тесните обувки.
2.Поява на кокалчета (бунион) и оперативното им лечение
Нещо, което се приема за нормално са появата на т.нар. кокалчета или „бунион“ от англ. bunion. При жените, това е често срещано явление и много хора смятат, че е нещо естествено. Всъщност – да! Това е естествената адаптация на стъпалото към тесните обувки. Когато ходим с тесни обувки, които смачкват пръстите, те на практика стесняват площта, на която пренасяме тежестта си. Какво прави тялото? Образува тези кокалчета, които изкуствено увеличават площта. Ето защо, дори, когато се подложите на операция, кокалчетата рано или късно пак се появяват. Не, защото операцията не е била успешна, а защото тя лекува симптома, а не първопричината. Вероятно, един от сериозните случаи е появата на такова кокалче в основата на палеца и респективно значителното изместване на палеца на крака, навътре. Това засяга доста жени, които ходят на токчета. Ако искате да предотвратите появата на кокалчета, това което трябва да направите е да започнете да изпълнявате упражнения за стъпалата, да ходите боси по неравна повърхност и да носите по-широки обувки.
3.Стъпалото и свода
Друго масово явление са падналите сводове. Почти няма човек, който да не каже: „Аз имам дюстабан/плоскостъпие.“ Отново се приема за нещо, което почти всеки има. Много от тези хора си правят стелки, което може да е една стъпка към това да се почувстват по-добре, но със сигурност не е цялото лечение. Лечението, отново се крие в упражненията за стъпалата и ходенето боси и с по-широки обувки.
Плоскостъпието е свързано с изглаждането на сводовете на стъпалото. Тези сводове се поддържат не от какво да е, а от мускули. Ако имате представа от тренировки, знаете, че мускулите се развиват и засилват посредством стимул – натоварване. Когато такъв стимул няма, те атрофират – т.е. отслабват. Е, може да си представите плоскостъпието като отслабване на мускулите на стъпалото. Една от причините е именно в тесните обувки. Още сега, опитайте се да стъпите боси на земята и съзнателно се опитайте да разтворите пръстите на краката. Усещате ли как нещо в стъпалото се активира? Тези движения събуждат мускулите, защото именно мускулите движат пръстите. Сега обуйте тесните обувки и токчета. Нищо не усещате, нали? Защото пръстите ви са толкова събрани един към друг, че няма как мускулите да се активират. Вмъквам и любимата ми снимка за стъпалата и обувките. 🙂
Негативите от нетренирането на мускулите на стъпалата не свършват до тук. В следващата точка ще научите повече за връзката между глезените, стъпалата и тесните обувки.
4.Контузиите на глезените и тесните обувки
Още една негативна последица от това, че не тренираме мускулите на стъпалата и движението в глезените са контузиите на краката. Като цяло, обувките са нещо като гипс за краката. Те ограничават движенията на глезените и стъпалата – фиксират ги в определен обем на движение. Не познавам почти никой, освен хората, които идват на мобилност, който да прави упражнения за глезените и стъпалата. Това отново означава, че нямаме стимул към ставите на глезените да се движат в пълния си обем на движение. Това, което не се използва в тялото, се губи. Следва, губим мобилност в глезените и после, дори минимално стъпване на криво е достатъчно, за да изкълчим глезена си. По този повод, писах доста подробна статия след семинара по мобилност в Швейцария. Можете да я прочетете тук.
Интересен е фактът, че когато ходим с обувки, на практика винаги ходим на равно – подметката е равна – т.е. като плоскост. Когато ходим боси или с по-минималистични обувки, тогава усещаме повърхността на земята – дали има камъчета, пръчки, неравности. Всичко това е обратна връзка за тялото – чувствителността на стъпалото, изпраща информация до мозъка. Ако стъпим на нещо неравно или накриво, това изпраща информация до мозъка, как тялото да се адаптира, за да противодейства на това изкривяване. Когато ходим само с обувки, тази комуникация започва да намалява и да става все по-слаба и затова, реакцията на тялото да се предпази при евентуално стъпване на криво е доста по-бавна и неуспешна.
Разбира се, това не означава, че не трябва да обувате обувки. Ако живеете на някой остров и можете да се разхождате само на плажа – защо не! Но съм насяно, че няма как да ходим боси на работа, е освен, ако не работите в зала като мен. 🙂 Въпреки това, всеки може да избира по-широки обувки, да отделя малко време, за да дори, когато си легне да прави упражнения за стъпалата или дори, когато си миете зъбите, да тренирате упражненията от точка едно. И не на последно място, когато имате възможност, да ходите боси в двора, в планината и на плажа. 🙂
Стъпалата са много важни и ако се погрижите за тях, ще се погрижите за цялото си тяло.
В тази тренировка, ще намерите мобилност за клек без болки в кръста и колената | Мобилност за глезените. Тренировката може да се изпълнява в домашни условия.
