Изминалия уикенд, бях в Сърбия на семинар за NKT (Neurokinetic chain therapy) ниво две. Миналата година изкарах ниво едно и в тази статия писах повече за същината на NKT и какво научих на ниво едно. Още от миналата година, нямах търпение да дойде момента за второто ниво, защото то засяга теми, които много ме вълнуват – две от тях са челюстта и диафрагмата и как много хора използват мускулите на челюстта и диафрагматата, за да свръх-компенсират за сметка на други неработещи мускули. Да, странно е! Не сте се замисляли, че може да имате болка във врата, заради повишения тонус на мускули на челюстта, нали? Но е факт, че това се случва и е доста разпространено. Малко по-късно в статията, ще ви разкажа по-подробно. Сега, нека да започна по ред. Ако не сте прочели първата статия за NKT – направете го, за да и тази статия да добие смисъл за вас. Ще ви е много интересно.
Тук съвсем бързо и просто ще обясня какво е NKT – правят се тестове дали правилните мускули и стави, работят в правилния момент. И ако не е така, тогава се прилага терапия, чрез която се препрограмира центъра за моторен контрол в мозъка и се възстановява правилния модел на движение.
Вижте тази публикация в Instagram.
1.Мускулите в тялото работят като един отбор
Първият ден, отделихме доста голямо внимание на 4 субсистеми. Тези субсистеми се базират на т.нар. Vleeming Slings. Тези Vleeming Slings, произлизат от Андрей Влииминг и идеята е, че тялото е като карта, която е изградена от мускули, фасция (съединителна тъкан) и връзки, които работят заедно, за да създават стабилност и мобилност. Дадени групи мускули и тяхната фасция са взаимосвързани и работят като един отбор. В тялото, нищо не функционира само за себе си – съкращаването на един мускул, произвежда сила, която се разпростира отвъд площта на самия мускул. Тази сила се разпространява посредством структурите на тези Vleeming slings, което позволява силата да се произведе доста по-далеч от мястото на мускулна контракция. Това може да се нарече вектор на силата.
Когато тези вектори на силата са балансирани, тогава има оптимална подредбата на костите и на ставите, по време на динамични движения. Когато тези вектори не са балансирани, това води до неправилно разпределение на напрежението, изразяващо се като липса на мобилност и стабилност, което пък ние усещаме като болка. Звучи сложно и със сигурност е. Въпреки това, можете да видите долната снимка, която показва един от тези Vleeming slings – а именно, кръстосаният модел и връзката между десният глутеус (мускул на дупето) и левият латисимус (мускул на гърба). Тези два мускула, трябва да работят като един отбор, когато ходим.
На всяка крачка с десния крак, трябва да се активира и левият латисимус. Ако например, имате слаб десен глутеус, това може да доведе до компенсация в левият латисимус – т.е. може да имате болка някъде по средата (да речем в сакроилиачната става) и тя да се дължи на дисбаланс в двата мускула. Т.е., макар че болката е на друго място, причината е в това, че двата мускула не работят като един отбор и единия е по-слаб за сметка на другия. Както разбрахте и от ниво едно, болката е само симптомът и човек, който има познания за това как функционира човешкото тяло, може да направи необходимите тестове, за да разбере какво се случва и каква е първопричината.
Четирите субсистеми имат йерархия и ако има проблем в първата субсистема, която е свързана с това, как стъпваме и дали мускулите ангажирани с поставянето на крака на земята, се активират в правилния момент или отново има някаква компенсация. Изучаването на тези четири субсистеми, отново ми показа колко важно движение е ходенето и как само това, че стъпваме с отворено стъпало или пък пренасяме тежестта на външен ръб, се отразява нагоре по цялата верига и може да доведе дори и до болка в кръста. Също така, изучаването на тези четири субсистеми, за пореден път ми показа как дори малка контузия, която сме пренебрегнали и от която не сме се възстановили правилно, може да доведе до много компенсации по цялото тяло.
Един пример – е как заради изкълчен глезен и неправилно възстановяване, мускулите в една от субстистемите започват да не работят като отбор и това води до болка в кръста или болка в коляното.
Какво да запомните?
Дори и да не разбрахте много, важно е да запомните следното – дори най-леките травми, могат да доведат до компенсации в тялото. Тези компенсации, обикновено са средството на тялото да реши възникналия проблем. Но те не са предназначени да бъдат за постоянно. Те са само временна кръпка и ако не се погрижим за решаването на проблема, компенсациите могат да доведат до хронична болка или по-сериозна контузия.
2.Натегнатият мускул не винаги е мускул, който трябва да масажираме
Едно от важните неща, които научих, беше свързано със спортове от типа на тенис, бейзбол, футбол и други физически активности, в които има движения в трансверзалната равнина. Саймън, който ни обучаваше, даде пример с Рафаел Надал и неговата контузия на аддуктора (вижте малката снимка долу, ако не знаете какво е аддуктор). Спомена и футболистите, които често имат контузии на аддукторите.
Една от субсистемите е свързана точно с един от тези Vleeming slings, който включва и аддукторите. Когато другите мускули, с които аддукторите работят във взаимодействие в тази трансверзална равнина (вижте първата снимка), не са един отбор – т.е. някой е по-слаб за сметка на друг, се получава този дисбаланс, за който ви споменах в точка едно. Обикновено, в професионалния спорт или дори при активно спортуващи, които практикуват един и същ спорт – т.е. имат повтаряем модел на движение, се получават контузии, заради компенсации в тази верига. Замислете се – когато използвате повтаряеми модели на движение, вие създавате дисбаланс между мускулите, защото товарите повече едни групи, за сметка на други групи.
Саймън даде пример с Надал и скъсания аддуктор и обясни как причината е, че при тенисистите, често се случва аддукторът, който работи в синхрон с доминантната ръка, да бъде слаб и да има повишен тонус, а следователно и болка. Както разбрахте от статията за NKT ниво едно, натегнатото място, не винаги е сигнал, че трябва да се направи масаж и да бъде отпуснато. Понякога натегнатите места са невромускулна компенсация и начин да се създаде стабилност, там където има слабост. При случая с Надал, скъсването може да се е получило, защото мускулът е бил слаб и с повишен тонус – последвало е отпускане (защото нали така мислят всички – където е натегнато, трябва да се отпусне); това е създало още повече слабост и по време на игра, този мускул е бил още по-податлив на контузия.
Какво да запомните?
Първо, че не винаги натегнатото място означава, че има нужда от масаж. Понякога, това е средство на тялото да създаде стабилност по изкуствен начин и масажът само премахва този защитен механизъм и ни прави още по-податливи на контузии. Ако се занимавате с физическа активност, която има повтаряем модел на движение, болката, както и честите контузии, вероятно се дължат на дисбаланс в работата на мускулите и проблемът ще се появява, докато не се отстрани причината.
3.Компресия и декомпресия на ставите – от какво имат нужда вашите?
Едно много интересно нещо, беше свързано с т.нар. компресия и декомпресия на ставите. Тук идеята е, че всяка става има определена позиция, в която е центрирана и работи оптимално. Заради начина ни на живот и отново – моделите на движение, често ставите могат да бъдат извън тази оптимална позиция – или да са компресирани или декомпресирани. Компресия е, когато ставата е притисната, а декомпресия, когато е намален натиска, отвъд това, което е нормално. В зависимост от това в каква позиция е ставата, може да има нужда да се приложи обратното – т.е., ако е в компресия, може да има нужда от декомпресия и обратното. Също така, в зависимост от това от какво има нужда, показва дали проблемът е със самата става, връзки или пък с мускулите.
Тук беше интересно за моята контузия на рамото. Както прочетохте тук, преди четири месеца си извадих рамото. Все още се възстановявам и вече включвам доста от нещата, които правех преди, но категорично се влошавам от неща свързани с висене – т.е. набиранията са само мираж. В същото време, се чувствам много добре, когато правя стойки на ръце.
Вижте тази публикация в Instagram.
От наученото за компресията и декомпресията, разбрах и още една причина това да е така. Ваденето на рамото е някакъв краен случай на декомпресия и съответно, упражнения свързани с висене и дърпане, са тип декомпресия – последното нещо, от което има нужда рамото ми. От друга страна, стойката на ръце е вид компресия и е нещото, от което рамото ми има нужда в момента – в тази позиция, мускулите ми работят по-оптимално, а при декомпресия показват слабост. Разбира се, в NKT не става въпрос за набирания, висене и стойки на ръце, но просто това е един актуален пример за мен самата.
Каква полза да извлечете от това?
Със сигурност, за по-задълбочен анализ на състоянието ви, трябва да се свържете със специалист. Като цяло, хубаво е да се вслушвате в тялото си и в сигналите, които то ви изпраща. Аз определено не се чувствам добре от висене, но се чувствам добре, когато в ставата има компресия – това ми подсказва кои движения са добре за тялото ми сега и кои не. Сигурна съм, че всеки един от вас, може да усети за тялото си кое му се отразява добре и кое не – това може да е ориентир какво е добре да правите и какво не.
4.Липсата на ротация, може да е причината за болка в кръста
През тези 16 часа обучение, отделихме доста голямо внимание и на ротациите. Учихме повече за ротацията на врата, торакалния дял (горната част на гърба), лумбалния дял (кръста) и пелвиса. Учихме за това коя ротация до колко градуса трябва да бъде и как да идентифицираме когато има ограничение, например в ротацията на врата, от кои мускули идва и каква дисфункция има в начина им на работа. Това е нещо, което ми е много интересно и на което обръщам доста голямо внимание, още откакто започнах да уча ресторативно движение с Кейти Бауман (прочетете повече тук).
Когато работя с хората в залата, често наблюдавам компенсации, които правят, защото им липса ротация надясно или наляво в някоя от изброените части на тялото. Един пример, който бих казала, че е общовалиден за всички е това как повечето хора нямат достатъчно ротация в торакалния дял и компенсират с прекалена ротация от лумбалния дял – от кръста. Това е и една от причините много хора да имат болки в кръста – използват тази част от тялото в обеми на движение, които тя не е предназначена да извършва и съответно това я травмира. Един друг пример, например с мен самата е това, че имам по-малко ротация с врата надясно, отколкото наляво. С тестовете, идентифицирахме кои мускули са преработени и кои слаби и след отпускането на преработените мускули и активирането на слабите мускули, ротацията ми се възстанови. Но тук си дадох сметка и за още едно важно нещо, което ще спомена в следващата точка.
5.Индивидуален модел на движение и връзката с болката и дисфункцията
Едно нещо, за което много харесвам ресторативното движение е това, че там се акцентира много на осъзнатостта при движението. Акцентира се на това, всеки да обръща внимание на това как се движи и сам да забелязва, когато не използва тялото си по функционален начин. При NKT се набляга много на това да се идентифицира как работи в момента тялото и от къде идва дисфункцията.
Ресторативното движение в комбинация с NKT, за мен отварят една много широка перспектива за движението и човешкото тяло – те са перфектната комбинация. Ако вземем горния пример с ротацията на врата ми, чрез NKT установявам каква е дисфукцията и кои мускули „се карат“ помежду си. Но, ако гледам от гледна точка на ресторативното движение и осъзнатостта на движението, си давам сметка какво е довело до това да имам затруднение с ротацията надясно – една от причините е начинът, по който спя. Това може да се приеме за повтаряемо движение – все пак човек спи средно около 7 часа. Това не е малко време и позицията на тялото има значение. Аз спя винаги наляво, в т.нар. поза ембрион снимката долу).
На практика, врата ми е непрекъснато в ротация наляво, което преработва мускулите отговорни за ротацията на врата наляво и води до слабост на мускулите, които са отговорни за ротация надясно. И NKT тестовете, показаха точно това – дисбаланс в тези мускули и когато отпуснахме мускулите отговорни за ротацията наляво и активирахме тези отговорни за ротацията надясно, движех врата си без ограничение и в двете посоки.
Каква полза да извлечете?
Човек може да повлияе на начина, по който функционира тялото му, когато има повече осъзнатост за това как използва тялото си през деня. Анализирайте себе си и движенията си – къде използвате тялото си по нефункционален начин; къде имате повтаряемост на движенията; къде използвате тялото си доминантно само от едната страна и неглижирате мускулите от другата страна. Не всеки човек може да има знанията, необходими, за да практикува NKT. Това не е нещо, което е общодостъпно. Но всеки човек може да обърне внимание на това как се движи и да го прави по по-осъзнат начин.
6.Челюстта – стискането на зъби като модел за компенсация
Това е малко по-сложно, имайки предвид, че повечето хора не са особено запознати с челюстта и мускулите, които са ангажирани в процеса на дъвчене. Тук само ще ви дам една интересна посока, а тези от вас, които се интересуват повече, могат да потърсят допълнителна информация. Дъвченето е сложен процес, от гледна точка на това, че включва всевъзможни посоки на движение в различни равнини – напред, назад, настрани, нагоре, надолу и т.н. За всичко това, отговарят различни мускули, които пък са свързани с мускулите надолу и отпред по тялото и надолу и отзад.
Представете си предната част на тялото като предна верига, а задната част на тялото като задна верига. Всеки един мускул в предната или в задната верига, може да бъде повлиян от мускулите, които са ангажирани с отварянето на устата и дъвченето.
В NKT се приема, че челюстта обикновено е фасилитирана – т.е. тя е тази, която се преработва, за сметка на някой друг мускул надолу по тялото, който е инхибиран – т.е. не функционира. Мускулите на челюстта, могат да компенсират за неработещ корем, неработещ гръден мускул, неработещ глутеус, задно бедро и т.н. Знам, че ви звучи странно, но ако сте от хората, които имат навика да си стискат зъбите, замислете се какво правите, когато извършвате някакво физическо усилие. Дори, ако става въпрос за това да клякате с голяма тежест – усещали ли сте как си стискате зъбите, когато ви е трудно и искате да ангажирате тялото си?
В NKT тестовете се гледа именно за такива компенсации. Дали, когато трябва да си активираш глутеуса, вместо да го направиш, се опитваш да затаиш дъх, да си стиснеш зъбите, да си затвориш очите. Всичко това са вид компенсации, с които се заобикаля някакъв проблем в тялото. NKT изисква доста практика и наблюдение, за да се научиш да улавяш всички начини, по които може да компенсира тялото.
На самия семинар, имаше един много интересен случай. Една от присъстващите, тестваше слабост на всички ротации. Когато й казаха да направи каквото тялото й иска, за да мине теста, тя си прехапа езика. Оказа се, че когато е била малка, е прехапала много силно езика си и има белег. В NKT има йерархия за това как решаваш с какво да работиш в тялото и белезите са на първо място. Накараха я да сложи пръст на езика си и повторихме тестовете за ротации и всички бяха успешни. Това показа, че белегът в езика има общо със слабостта на мускулите и след още малко тестване, се оказа, че чрез прехапване на езика (а реакцията на езика при прехапване е дърпане назад), тя компенсира движенията си. Задачата й беше да отпусне преработените мускули, и да активира тези, които показваха слабост – а именно мускулите, които са свързани с това да си изплезиш езика – т.е. езикът да отиде напред.
По време на семинара, си дадох сметка колко важно значение имат миналите истории и неща, които смятаме за незначителни. Дори някой белег, който отдавна сте забравили, че е някъде по тялото ви, може да бъде причина за компенсации, които тялото ви е изградило.
NKT е нещо изключително интересно, особено за човек, който се занимава с човешкото тяло и с движение. NKT не е за всеки, така че не си мислете, че е необходимо да знаете всички тези неща и да можете да ги идентифицирате по тялото си. Всеки отдава живота си на нещо. Аз вярвам, че работата на всеки един от нас е нашето изкуство и аз като човек, който обожава движението и начина, по който функционира човешкото тяло, обичам да дълбая в различни посоки, които разширяват мирогледа ми и ме правят още по-компетентна в това, което правя.
Вижте тази публикация в Instagram.