Преди около 4 години, започнах да уча Ресторативно движение с Кейти Бауман. Това беше една голяма крачка, която коренно промени начина, по който гледам на движението и разбирането ми за тренировките. Както винаги, когато се докоснеш нещо, което променя целия ти светоглед, в началото се чувстваш доста объркан. Трудно е да се откажеш от всичко, в което си вярвал и да го пуснеш. Трудно е на мястото на старото да интегрираш новото. Тогава, подходих малко крайно и за известно време се отрекох от всичко, което знаех и се опитах изцяло да интегрирам ресторативното движение в работата си. Но в един момент, осъзнах, че от атлет се бях превърнала в човек, който не си позволяваше да изпитва удоволствие от движението, защото се стремях към съвършенство – перфекционизъм, който сковаваше нещата, които се опитвах да правя. Дори, за кратко бих казала, че се изгубих, търсейки баланса между това, което знаех и новите неща, които исках да интегрирам. Но с годините се научих да намирам подходящо място за новите неща. Научих, че не трябва да се отричаш от всичко, а по-скоро да го трансформираш и че новите знания, само ти дават още една перспектива, която ти дава възможност да изследваш движението в по-голяма пълнота. В края на юни, прекарах цяла седмица в Холандия, където трябваше да изкарам един от последните модули, преди сертифицирането ми за специалист по ресторативно движение – 5 дневно, интензивно обучение, в което добавихме още детайли над всичко, което бяхме учили в модулите пред предходните години. Няма как да обобщя 50 часово обучение в една статия, но ще споделя с вас някои основни точки, които ще ви накарат да се замислите и да промените начина, по който се движите и начина, по който подхождате към тялото си. Можете да проследите и други постове, които написах за седмицата в Холандия, във Facebook профила ми, а в следващите седмици, ще кача и влог, който заснех по време на пътуването.
1.Подредбата на тялото и многото начини, по които маскираме дисфункцията
Това е едно от нещата, които ме накараха да бъда доста по-съзнателна за начина, по който се движа. В основата на ресторативното движение, стои възстановяването на неутралното положение на тялото – т.е. подредба на тялото, която не засилва дисбаланси в мускулите, като използва предоминантно част от тях, а другите стоят неактивни. Ежедневно, когато се движим, когато стоим и чакаме, тренираме, опитваме се да се придвижваме в околната среда, ние използваме тялото си по определен начин. Много често, навикът и моделът на движение е резултат от адаптация на тялото към средата, в която живеем. Когато средата ни не изисква многообразие от движение и се справяме с ограничен набор от тях, части от тялото остават неактивни, а други се преработват. Това води до дисбаланси, които водят до компенсации. Най-интересният начин, по който си проличава всичко това е съзнателно да се изпълняват някои прости движения като напад, клек, баланс на един крак. Можете да изпълните движението и да наблюдавате как използвате тялото си – разпервате ли ръце, за да балансирате? Сдържате ли въздуха си, когато се опитвате да задържите баланс или да изпълните нещо, което ви е трудно? Подпирате ли се на земята или пренасяте ли част от тежестта към ръцете си, за да се изправите от седнало положение на земята? Отдалечавате ли единия си крак, отново с идеята да намерите баланс? Ускорявате ли темпото, за да направите упражнението по-бързо? Вдигате ли гръдния си кош, за да изпълните движението или може би, пренасяте част от тежестта настрани и тазът излиза от неутрално положение? Всичко това са точки на подреждане, които използваме, за да замаскираме неспособността да движим тялото си по определен начин. Това са компенсации, които ни карат да си мислим, че изпълняваме нещо правилно, а използвайки ги, само затвърждаваме проблемите по тялото си и претоварваме части, които така или иначе се преработват, докато неизползваните мускули, продължават да остават в сянка и да стават все по-слаби.
Как да използвате това, за да подобрите себе си? Започнете да бъдете по-осъзнати за това как се движи тялото ви. Обръщайте внимание на това, което правите и го анализирайте. Научете каква е неутралната позиция на тялото ви и се стремете тя да бъде основата, над която надграждате движенията си.
2.Не е важна формата, която постигаме, а пътят, по който сме стигнали до там
Както е и в живота, крайната цел може да е една, но пътищата към нея са много. Това важи и за движението на тялото. Има много начини, по които можем да направим лицева опора, клек, напад или друго движение. Но по-важното е какъв е начинът, по който достигаме до всички тези упражнения. Това е едно от най-важните неща, които научих още преди 4 години и започнах да изисквам не само от себе си, но и от трениращите в IFS. Не ме интересува каква е тежестта, която някой може да вдигне или дали смята, че може да се набере или да прави лицеви опори. Ако видя, че използва всички тези компенсации, които описах в точка едно, тогава връщам хората крачка или две назад. Намалявам интензивността, променям прогресията и отдавам значение на детайла. Защото, когато се научиш да стигаш по правилния начин до крайния резултат, тогава използваш много повече части от тялото си – активираш много повече мускули, използваш по-голям процент от потенциала си и имаш възможност да прогресираш по-бързо. И най-важното – не вредиш на здравето си. Колко често, смятате, че болките по тялото са част от тренировките и част от това да бъдеш жив? Мога да ви уверя, че това е далеч от истината и че болките са само симптом, който се опитва да привлече вниманието ни към нещо, което правим грешно. Едно важно нещо, на което наблягам често е скоростта на изпълнение. На семинара, именно скоростта, беше важна тема на обсъждане, защото в повечето случаи, включването на скорост към изпълнение на движението е именно опит да прескочим фазата, в която изпитваме слабост – преодоляваме слабостта, като не ни се налага да се срещаме с нея. Но това не е успешна стратегия в дългосрочен план. Там, където е най-трудно е там, където трябва да отделим най-много време, внимание и осъзнатост към изпълнението.
Как да използвате това? Не се фокусирайте само върху крайната цел, а върху това какъв е пътят до там. Акцентирайте на техниката, а не на интензивността. Интензивността е следствие.
3.Ако обръщаш внимание, тогава променяш нещата. Ако не обръщаш внимание, тогава оставаш същия.
Това е нещо, което остави ехо в ума ми. Да обръщаш внимание, означава да си осъзнат и присъстващ. Когато присъстваш, тогава забелязваш. За да промениш нещо, първо трябва да го видиш. Да разбереш какво правиш в момента. Това важи на 100% за движенията. За да промениш начина, по който се движиш, първо трябва да наблюдаваш как го правиш в момента. И няма нищо лошо, в това да видиш, че допускаш грешки. По-лошото е да не ги виждаш. Всяко едно движение е като въпрос, който задаваме към тялото и после само проследяваме отговора. Отговорът може да ни покаже, че някои места са натегнати, други не се активират. Отговорът може да покаже липса на стабилност или липса на баланс. Отговорът винаги показва какво използваме и какво неглижираме. После, от нас зависи да използваме този отговор и да внесем промени. Не можем да променим това, което не усещаме. Кейти ни обясни как, колкото повече проприосепция има тялото, толкова повече може да се отпусне и да почива. Накара ни, да балансираме върху клатещи се повърхности със затворени очи, подхвърляйки различни предмети и трябвайки да насочим поглед към тях. Интересно е, когато видиш, колко много използваме очите си, като средство за подредба на тялото и начин да се ориентираме в пространството. Но, когато не сме в контролирана среда, а сме навън, тогава средата около нас ни движи. Обясни ни как това е една от причините, толкова много хора да се спъват, да се контузват, когато са навън – защото, когато нещо около тях се движи и дори и съзнателно да не го регистрират, периферно го виждат и това отклонява вниманието им, но в същото време, не сме свикнали да изпълняваме движенията си, когато погледът не е фокусиран – затова губим баланс, затова се спъваме.
Как да използвате това? Когато поставяте въпроси към тялото, внимателно следете и отговорите ми. Ако искате промяна, трябва да наблюдавате, за да знаете от къде тръгвате. Също така, не залагайте на еднообразие в движението. Използвайте колкото може повече части от тялото и ангажирайте сетивата си.
4.Мускулната тъкан е като най-лошото ви гадже – изисква висока поддръжка
Това е реплика на Тим – един от менторите на семинара. Идеята е, че всеки мускул, за да работи, изисква да му се обръща внимание – това да му помагаме да релаксира и да не държим мускулите под напрежение през цялото време, а само когато трябва да бъдат използвани. В ресторативното движение, има много упражнения, които са свързани с това просто да заемеш една позиция и да стоиш в нея – това се нарича освобождаване на конкретния мускул. Кейти даде много добър пример с това как, да освобождаваш мускул е като да гледаш тревата да расте – процесът е бавен и незабележим. Просто стоиш там и чакаш. Когато се прави някое от упражненията за освобождаване на мускулите, обикновено дори не се усеща разтягане. Целта е да постигнем неутрално положение на тялото, за да може всеки мускул, да върне нормалната си дължина. Галя пък, каза нещо много хубаво за това как формата на един мускул, може да говори доста за това как използваме тялото си. Много често, хората се оплакват как някаква част от тялото им не върви, а в действителност, дори и да правят упражнения за тази конкретна област, вероятността е никога да не активират желаните мускули. Само защото правиш дърпащо упражнение, не означава, че активираш мускулите на гърба, ако компенсираш като извърташ рамото си; вдигаш гръдния си кош и т.н. Ето защо, съзнателното използване на тялото, може да доведе до много по-голяма възвръщаемост в усилията, които полагаме. Не всичко опира до количеството усилия, а по-скоро до това към какво ги насочваме.
Как да използвате това? Има разлика между това да правиш нещо и как го правиш. Винаги си задавайте въпроса, дали усещате движенията в мускулите, които трябва да се активират или просто го правите, защото е в програмата ви. Винаги има причина, да не усещате някой мускул и когато наблюдавате това, тогава можете да промените начина на изпълнение и да извлечете повече качество.
5.Стъпала, обувки и кокалчета
Още, когато започнах да уча ресторативното движение, започнах да практикувам ходене боса и по различни терени. Тогава започнах да си давам сметка, колко е важно какви обувки носиш или всъщност, колко често стоиш без обувки и по какви терени ходиш. Това си е тема за отделна статия, но в сбит вариант, повечето обувки, обикновено са доста тесни отпред. Това не дава достатъчно пространство на пръстите да стоят разтворени. Да не говорим за токчетата, които повечето жени носят. Един от начините на тялото, да се адаптира към тесните обувки, е да изгради допълнителна тъкан, която ние наричаме – кокалчета. Много хора, се подлагат на операции за отстраняване на кокалчетата, само за да след време, пак да се появят. Причината е, че кокалчетата са само симптом. Те не са проблема. Те са средството на тялото, да увеличава площта на стъпалото, за да имаме достатъчно стабилност, когато стоим или се движим. Проблемът са обувките, а не кокалчетата.
Едно друго, много важно нещо, което научих и което лично ми помогна е за един проблем, който имах със стъпалото от доста години. Дори, имах шест операции и никой никога не предположи, че може да е заради начина, по който пренасям тежестта върху крака си. Оказа се, че в стъпалото ми липсва способността да извършвам едно движение, което се нарича еверзия. Така, на практика, всичката тежест, отива само във външната част на крака и той изгражда допълнителна съединителна тъкан като мазоли на възглавничките, заради прекомерното натоварване. Дадох си сметка и за някои други проблеми, до които води това и нагоре по веригата. Причините за някои по-натегнати места по тялото и неспособността да извършвам някои движения, въпреки тренировките.
Стъпалата са нещо много важно. Знаете как казват, че по стъпалата има точки, които са свързани с вътрешните органи. Идеята е, че когато стъпалата са в неутрално положение, тези рефлексивни точки, автоматично се стимулират, когато ходим боси и по естествени повърхности. Напрежението в стъпалата и излизането им от неутрално положение (например, пренасяне на тежестта на външен ръб или на вътрешен, липсата на контакт на някоя от възглавничките със земята при стоене и при ходене и т.н.), ограничава техните естествени движения. Това блокира биоелектрични импулси, които преминават през пътя на фасцията (съединителна тъкан, която обгръща всички мускули). между краката и органите. Движенията в стъпалата и краката изтласкват лимфата и кръвта обратно в сърцето. Всичко, което ограничава стъпалата, ограничава и циркулацията. Интересно беше и как Кейти ни обясни за разширените вени и как дори те могат да са резултат от начина, по който не движим тялото си. Защото, по време на движение и използване на мускулите в дадена област, кръвта циркулира и се връща обратно към сърцето. Когато определени части от тялото не се движат, кръвта слиза само надолу, но не се връща обратно.
Как да използвате това? Не лекувайте симптома, а го използвайте, за да проследите каква е първопричината. Стремете се да носите по-широки обувки и да използвате всяка възможност, за да ходите боси и да ходите по различни повърхности.
6.Тялото трябва да движи различните си части независимо една от друга
Това е нещо, което повечето хора не умеят – т.е., много често, когато трябва тазът да застане в неутрално положение, ние използваме гръдния кош, който също следва промяната. Когато рамото трябва да извърши някакво движение, ние използваме лопатката, която също следва. Когато трябва да има ротация в глезена, ние ротираме целия крак, чак до таза и т.н. Всичко това, показва модела ни на движение. Показва, колко малка част от тялото си използваме и как сме свикнали, вместо да движим различните стави, цялата геометрия на тялото да се променя, за да променим позицията на тялото и да постигнем желаната форма. Но не забравяйте, че желаната форма, не означава правилното движение. Така, всички упражнения в ресторативното движение, имат за цел да накарат човек да се движи осъзнато и да се научи как да движи всяка част от тялото си, без останалите стави, винаги да следват движението.
Как да използвате това? Когато се движите, наблюдавайте как използвате тялото си. Кои части на тялото активирате, за да изпълните дадено упражнение. Тези, които трябва да понесат тежестта или пък прибягвате до компенсации, само и само, за да постигнете определена форма, без да се интересувате от начина, по който го правите.
7.Трябва да позволим на тялото да се движи свободно, а не винаги да следва предварително определен сценарии
Това е малко трудно за обяснение само в думи, без да бъде показано, но един много добър пример е коремът и активацията му. Особено, във фитнес средите, винаги се акцентира на това как коремът трябва да се стяга. Но, когато коремът се стегне предварително, това не позволява да имаме т.нар. рефлексивен корем. Рефлексивен корем означава, че с промяната в движението – т.е. дали има усукване, ротация, наклон, коремът и различни части от него трябва да се активират. Когато, предварително стегнем коремът, това не се случва и използваме всички мускули, в една и съща степен при всички движения – начин, по който тялото не е създадено да бъде използвано, защото при различните движения е нормално, различни мускули да доминират, а други да релаксират или да се активират в по-малка степен.
Как да използвате това? Думата рефлексивен е в основата – позволете на тялото си да се движи свободно. Не го ограничавайте в рамки. Но бъдете осъзнати за тази свобода и когато има нужда – се намесвайте.
8.Седене на земята и използване на тялото
Това е нещо, което много обичам и за пореден път се убедих колко е добре да седиш на земята и през цялото време да променяш позицията на тялото си. Там прекарахме 5 дена на земята, а денят беше приблизително по 10 часа обучение. Нито за миг, не почувствах напрежение в тялото си или досада от това да стоя там. А обикновено, не мога да издържа и един час да стоя на стол, без да се чувствам сковано. Дори, след първия ден седене, се прибрах и тренирах и чувствах тялото си толкова леко и свободно. А предният ден, бях прекарала часове в седене и път. Обикновено, след ден път, винаги ми е натегнато и сковано, а сега не беше така – защото, седенето на земята, използва по-голяма част от тялото и помага на повече стави да се движат в по-голям обем на движение. Колкото по-разнообразни движения, с повече обем на движение изпълняваме, толкова повече храним всяка става и толкова по-енергични и по-добре се чувстваме. Така че, това беше един много добър пример, колко е полезно да се освободим от мебелите и да разчитаме на тях минимално. J Има още много неща, които искам да разкажа, но съм сигурна, че тези от вас, които ме следят и тренират в залите на IFS, ще усетят детайлите и някои от новите неща, които научих. А сега, време е за IFS Bootcamp.
Как да използвате това? Опитайте се, постепенно да прекарвате повече време, по-близо до земята. Направете си кътче вкъщи, където да седите на възглавници или болстери. Променяйте позите, в които седите, а постепенно, можете да редужирате и мебелите вкъщи.
