Моята лична изповед: 9 причини да се откажа от Кросфита

Поредна сутрин. Будилникът звъни. Отварям очи, а навън е още тъмно. Това няма никакво значение. Ставам веднага. Денят няма да ме чака. Взимам сака си за тренировка и отивам на стадиона. Тъмно е, студено е и ми се спи. Няма значение. Нали трябва да си платиш цената, за да получиш това, което искаш. Поне така са ме учили, така са ме накарали да повярвам. Опитвам се да загрея, а тялото ми още спи. В ума ми се опитвам да сграбча картина на мечтата, на целта си. Картина, която да ме води и да ми създава усещане за смисъл, тогава, когато тялото ми се опитва да ме пречупи, да ме накара да си почивам.

Така изглеждаха моите сутрини преди няколко години. Ставах в 4 и 30 и отивах да тренирам, така че после да мога да свърша всичко друго – работа, учене и т.н.

Периодът, когато открих Кросфита. Момент, в който нещо в мен трепна и сякаш отново срещах старата си любов. Всичко в Кросфита ми напомняше за физическата подготвка в баскетбола. Реших, че намерих това, което ми се изплъзна години по-рано.

Започнах да чета и следя всичко свързано с Кросфит. Абонирах се за всички Кросфит журнали. Изчетох всеки един брой – от първия до последния. Четях стотици блогове, следях популярни кросфитъри и се опитвах да ставам все по-добра.

Тренирах усърдно и първоначално имаше чудесни резултати. Чувствах се все по-атлетична и визуално се промених.

Ще пропусна детайлите и ще прескоча на същинската част. Стигнах до момент, където се чувствах уморена и претренирана. Вместо тялото ми да се чувства по-добре, аз се чувствах по-зле и всичко започваше да ме боли. Мускулите ми се чувстваха пренатегнати и стари, забравени травми се появяваха. Бях тествала всичко – всички варианти на тренировки: 5 дена тренировки: 2 дена почивка; 2 дена тренировка: 1 почивка и т.н.

Нищо не се променяше.

Помня един ден, когато правех поредния комплекс с n- броя клекове и бърпита и се чудех как е възможно да съм толкова уморена.

Прибрах се и реших, че това не е начинът. Реших, че трябва да направя това, което винаги правя – когато вървенето в една посока ме отвежда в задънена улица и не виждам продължение, трябва просто да направя обратен завой. Да се върна назад и да видя къде съм допуснала грешка или къде е можело да направя нещо по различен начин.

Започнах да чета още повече и да експериментирам. Стигнах до извода, че принципът 80/20 важи и за тренировките, т.е. 80 процента от резултатите се дължат на 20 процента от усилията. Трябваше да намеря кои са тези 20. Така стигнах до начина, по който тренирам днес, но за това по-късно в статията. Сега ще ви изложа моята гледна точка за кросфита.

Какво харесвам в Кросфита?

1.Кросфитътсъчетава функционални упражнения, като не те кара да се специализираш в едно нещо. Дава ти възможност да предизвикваш себе си в различни спортове, да тестваш всяко едно качество на тялото си – сила, издръжливост, ловкост, бързина и т.н.

2.Кросфитът е цяла философия, която обединява в себе си тренировки, хранене и начин на живот. Кросфитът не е просто прищявка, а начин на живот.

3.Кросфитът дава възможност да се обградиш от общност, в която си заобиколен от хора, които споделят интересите ти и подкрепят целите ти.

4.Кросфитът дава възможност на начинаещия, да тренира редом до напредналия – да черпи вдъхновение и опит.

5.Кросфитът е спорт, който изисква от трениращите да имат търпение и да гледат на подготовката си в дългосрочна перспектива, като същевременно са достатъчно посветени на основите

6.Кросфитът възпитава на дисциплина

7.В Кросфит тренировките, всеки се определя, като отделен индивид, но същевременно отношението към него е като отборен играч – т.е. всеки тренира според своите възможности, но се очаква да помага на другите, да ги окуражава, като същото се очаква и от тях.

8.Кросфитът ти дава възможност да пробваш движения, които си смятал, че са запазени само за професионалисти. Раздробява сложни движения, на по-прости, скалирани и изпълними движения, които след постоянни тренировки, сглобени заедно, ти дават възможност да изпълниш „сложното“ упражнение.

Началото на Кросфит-а, определено положи основите на едно позитивно движение, което подтиква хората да се движат повече, да тренират повече, да са по-осъзнати за изборите, които правят и да водят един различен начин на живот. Кросфитът, обаче, започна, като спорт за масово практикуване, а се превърна в спорт, който пренебрегва потребностите на тялото и се цели само в постиженията.

Ето какво не харесвам в Кросфита и причините да се откажа от този начин на трениране:

1.Фокусът върху извършено количество работа, без да се дава достатъчно приоритет на техника

Митът, че в Кросфита има стандрати за техниката, има реални доказателства само сред професионалистите. Кросфитът се превърна в професионален спорт и отново се подлъгваме, че Кросфитът за средностатистическия човек е същият. Пуснете си клип на трениращи, които не са професионалисти. Боли само да гледаш как, повечето, от тях клякат, скачат, тичат.

Когато фокусът е върху количеството работа, често игнорираме сигналите на тялото си, в стремежа да постигнем целта. Стигаме до та, че насилваме тялото си да извършва определени движения, дори когато мускулите са изтощени и ни дават сигнал да спрем. Това повишава риска от претрениране и контузия.

2.Прекалено много работа

Всеки един от вас е чувал за прделната норма на възвръщаемост или с други думи, след определено количество извършена работа, повече, всъщност е равно на по-малко. Това важи и за тренировките. Мярката за добра тренировка не е изтощението. Всъщност, изтощението и прекалената умора са знак, че грешим – не структурираме правилно тренировките си, не подбираме правилно тежестта, не се възстановяваме добре..

Още в началото ми бяха странни комплекси, които съдържат 100-200 клека, 40-50 лицеви опори ( в един рунд) и т.н. Колко са хората, които могат да направят 50, ПРАВИЛНИ, лицеви опори в комплекс с други упражнения? Не познавам много.

Тук ще кажете, че те могат да се скалират и да ги правите на колене или с ластици. Необходимо ли е? Няма ли да извлечем повече полза от това да изпълним 5 серии по 5 лицеви опори – контролирано и осъзнато изпълнение. Да усещаш как всяка фибра по тялото ти понася натоварването, как всеки мускул от гръдните мускули, през корема, до глутеуса се активира?

По- малко работа, извършена осъзнато, води до повече резултати.

3.Прекалената повтаряемост

Ако ежедневно натоварваме тялото си по един и същ начин, т.е. едни и същи движения, ние го изхабяваме. Стресираме едни и същи мускули, сухожилия, връзки. Натоварваме тялото си в едни равнини, засилваме го в едно направление, а го оставяме да бъде слабо в друго. Мислите ли че 400 клека в комплекс е щадящо за тялото? 400 еднотипни движения? 400 повторения, които износват тялото в едно направление, товарят едни и същи мускули.

4.Тренировките са пряко свързани с хормоналния баланс на тялото

Изтощителните тренировки, които са присъщи на Кросфит-а, често водят до изчерпване на едни хормони и супер- продукция на други. Неадекватното възстановяване, води до нарушаване на функцията на имунната система, прекалено натоварване на меките тъкани и ставите, увеличен риск от претрениране. Претренирането е стрес за тялото. Стрсът намалява нивата на половите хормони и хормонът на растежа и повишава кортизола, увеличава възпалителните реакции в организма.

5.Олимпийските движения не са предназначени да се изпълняват в серии по 30 повторения или за време

Олимпийските движения са сложни от гледна точка на техника. Те съчетават в себе си експлозивност, сила, координация. Те се изпълняват в малко повторения, с достатъчно почивка. Те са изискващи за мускулите и нервната система и налагат достатъчно възстановяване, за да се изпълняват без опансост от контузия. Кросфит комплексите, включват олимпийски движения, които трябва да се изпълняват за време и в бройки, които вдоят до компромис с техниката.

Освен това, в Кросфит-а, олимпийските движения се преподават на всеки. В залите на IFS съм тренирала с хиляди хора. освен кондиционните тренировки, водя и тренировки по мобилност и тенденцията при всички е ограничена мобилност в рамената, торакалния дял (горната част на гърба), таза. Това води до доста компенсации. Олимпийските движения изискват достатъчно мобилност, за да се изпълняват без компенсации- нещо, което е невъзможно за повечето хора, имайки предвид заседналия начин на живот и фактът, че дори не могат да си вдигнат ръката над главата – без да повдигнат гръдния кош като компенсация.

6.Вариацията няма нищо общо с хаотичността

Привържениците на Кросфит-а, обясняват, че в основата на комплексите е вариацията. Ще ви кажа, че в основата на комплексите е хаотичния подбор на упражненията. В началото, когато беше основан Кросфитът, като спорт, комплексите може и да са имали някакъв замисъл и вариация. В момента определено нямат такъв. Ще видите комплекси, които съчетават куп коляно – доминанти упражнения или пък бутащи упражнения. Упражнения, които с голяма повтаряемост, натоварват едни и същи мускули. Комбинирането на упражненията, само понякога, има някаква логика. Повечето пъти целта е една – да има изтощение, болка и „размазване“.

Вариацията е свързана с това, разнообразието от упражнения да се прави с цел, тялото да бъде натоварено в различни равнини, различни ъгли и с различна интензивност. Да бъдат предизвикани и тренирани различни качества, които комбинирани да повишават физическата подготовка.

7.Няма индивидуализиран подход. Тренировката на деня ( WOD) е просто норма!

Как е възможно да събереш 10-20 човека на едно място и всички да правят едно и също? Дори да изложите аргументите за скалирането на упражненията – скалирането няма общо с това какви са необходимостите на тялото. Караш човек, който очевидно има пренатегнати гръдни мускули и ограничения в мобилността на рамото, да прави пуш преса, военна преса и десетки бройки лицеви опори в комплекс. Тялото му има ли нужда от това? Не! Защо го прави? Защото това е тренировката на деня.

Тялото на всеки един от нас има различни ограничения, които тренировката трябва да таргетира, с цел да ни помогне да ги преодолеем – да превърнем слабите си страни в силни; да намерим слабото звено в тялото си и чрез правилния подбор на упражнения да му помогнем да функционира правилно.

8.Кросфитът е за професионалисти, не за начинаещи

Аргументът със скалирането отпада и тук. Тренирам с много хора и ще ви кажа, че до сега, начинаещите, които могат да скачат, тичат, вдигат тежести и т.н., докато изпълняват всичко с добра техника са… 0%. Начинаещият трябва да се концентрира върху техниката, върху това да се научи да усеща тялото си. Задачата му не е да гони рекорди, да покрива нормативи. Задачата му е да се научи да се движи в пространството. Тичането, скачането, упражненията, които изискват повече координация и имат по-сложна техника са част от тренировки, базирани на прогресия в натоварването. Не можеш да караш начинаещ, да прави динамични упражнения, когато не е овладял тялото си в статично положение.

9.Кросфитът не подобрява здравето. Кросфитът дава сила на егото.

Кросфитът е хубав…спорт! Професионалният спорт, няма нищо общо с желанието на средностатистическия човек да бъде във форма, здрав и да изглежда добре.

Професионалните спортисти, правят само това – тренират. През другото време се възстановяват.

Средностатистическият човек, няма време, за да се възстановява от подобни тренировки. Няма и нужда!

Кросфитът се превърна в професионален спорт. Професионалният спорт не е за здраве. Средностатистическият човек, вижда само фрагменти от живота на професионалистите и се опитва с няколко парченца, да подреди своя пъзел. Проблемът е, че за да подредим ПРАВИЛНО, цялата картина, трябва да имаме много повече. Тренировките на професионалистите, не са съвместими с целите на средностатистическия човек. Дори да смятате, че сте изключително атлетични, докато спортът не се превърне във ваша професия, само се залъгвате, че можете да следвате тези протоколи, да сте здрави и да се чувствате добре.

Не ме разбирайте погрешно – Кросфитът е чудесен спорт и лично на мен ми даде много. Въпреки това, Кросфитът може да се практикува правилно, само когато имаш достатъчно опит в залата; когато се възстановяваш правилно. Кросфитът – такъв какъвто го виждаме за професионалистите, не е приложим за средностатистическия човек. От две години и половина тренирам по различен начин и се чувствам чудесно и съм в най-добрата форма в живота си.

В следващата статия, ще ви споделя как започнах да тренирам, какво оставих от Кросфита и какво премахнах.

Вие имате ли опит с Кросфит тренировките и какво е мнението ви?

Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!