
Блог: http://drago-myworlds.blogspot.dе(ТУК)
Тъгата- тази, от която всички се страхуват и отчаяно се опитват да отбягват. И сякаш колкото повече, бягат; колкото повече се крият, толкова по-умело тя успява да ги застигне, да ги приклещи в ъгъла на собственото им съществуване и толкова по-силна хватка има над тях и над живота им.
Живеем в свят на относителностите. Свят, където всичко съществува посредством своята противоположност и оценката, която приема в сравнение с нея. Клиширано, но факт- за да съществува светлото, то трябва да е заобиколено от тъмнина.
Тъгата за мен е едно от най-красивите чувства. Красива е, тогава, когато спреш да определяш живота си чрез нея, когато спреш да я изживяваш по начин, който вътрешно руши мира и хармонията и просто ѝ дадеш свободата да съществува; да ти идва на гости от време на време; да я черпиш щедро със спомени и заедно да лекувате белезите, които преживяванията от миналото са оставили.
Тъгата, като отдушник; като единствения приятел, който ти дава свободата в тишината на собственото си присъствие да позволиш на потисканите емоции да се покажат.
Аз не се страхувам от тъгата, защото тя е като всяко едно друго чувство и усещане- преходна и неизбежна. Когато ме навестява, аз се отнасям грижливо към нея, а не я прогонвам. Заставам, като страничен наблюдател и за момент и отстъпвам сцената на собствения си живот. Позволявам ѝ да дефилира пред мен, с целия си репертоар. Да ми покаже това, на което е способна, докато аз кротко я наблюдавам, усещам присъствието ѝ, но не се определям чрез него.
Тъгата, като дете, което има нужда от своето внимание. Така, както децата обичат да ти показват какво могат и когато не им отделиш време, а ги отблъскваш, те стават все по-настойчиви, присъствието им все по-натрапчиво. Когато обаче подходиш с грижа и внимание и просто им отделиш няколко минути, за да ти покажат това, което искат, те удовлетворени от мига на себеизява, те оставят да продължиш с работата си.
Тъгата и всяка една друга емоция не са по-различни. Те имат нужда от това да приемем съществуването им и да го наблюдаваме, а не съпреживяваме. Аз обичам тъгата и моментите, когато ме навестява. Няма по-неизчерпаем източник на вдъхновение от нея. Обичам, когато я има, да ѝ давам белия лист и да я пускам да дефилира на него; да жонглира с думите и да рисува с тях света, който крия в себе си; свят, който иска другите да знаят за неговото съществуване.
Да отблъскваш тъгата и да я потискаш е най-сигурния начин да се превърнеш в неин роб. Като облаците и дъжда. Нима облакът би отказал на дъжда да завали? Именно позволението и поривът да бъде даден външен израз на вътрешното усещане е това, което ни освобождава от плена на емоцията.
Емоциите са красиви- всяка една от тях. Всяка съществува посредством противопоставянето на своята противоположност и съществуването, удоволствието от изживяването на хубавото е невъзможно, без позволението на отрицателното и неговото присъствие в живота.
Не се страхувайте от тъгата и не бягайте от нея. Просто не се идентифицирайте с нейното съществуване, а когато ви навести, кротко седнете, почерпете я от това, за което е дошла, за да по-късно да продължите освободени от присъствието ѝ.
И една снимка 🙂
*
ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК безплатната ми електронна книга- FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman.
***
“Да отблъскваш тъгата и да я потискаш е най- сигурния начин да се превърнеш неин роб“ Човек винаги има нужда малко да тъгува за нещо или за някой , то някак си е лечебно. Точно така, да я оставим да ни дойде на гости ,да постои ден два и да си ходи и толкова.