Чувствате се дебели? Нека видим защо!
Аз, вие и всички около нас, живеем… в собствения си свят или по-скоро в този, който ума ни изгражда ден след ден. Понякога сме толкова заети с мислите си, че…
Аз, вие и всички около нас, живеем… в собствения си свят или по-скоро в този, който ума ни изгражда ден след ден. Понякога сме толкова заети с мислите си, че…
Опитваше се да се освободи от оковите на собствените си очаквания, но съумяваше да го постигне само в моментите, когато беше сред другите. Сякаш личността ѝ, всичко, което се опитваше да скрие от себе си и да признае пред себе си, се разтваряше в огромната тълпа от хора. Смесваше се с техните емоции, действия и поведение. Само в присъствието на хората, усещаше успокояващата прегръдка на бягството от себе си. Само тълпата успяваше да ѝ даде усещането за сигурност, за което така жадуваше, но което толкова ѝ липсваше, когато останеше сама със себе си. Само в тълпата се чувстваше така сякаш това, което беше, това, което презираше у себе си, се смаляваше и придобиваше миниатюрни размера на фона на това, което бяха всички останали.
Бягство, което обичаше да предприема всеки път, когато почувстваше тревогата и неудовлетворението да нашепват в тишината на собственото ѝ присъствие.
Най-достоверният тест за приемане на себе си е това как се чувствате, когато сте сами. Мнозина бягат от срещата със себе си, със собственото си присъствие. Точно заради това много хора се впускат във връзки, в приятелства и взаимоотношения, които само подсилват неудовлетворението и ги карат да се чувстват още по-сами.
Мнозина използват чуждото присъствие, за да си „събират“ емоции, мнения и гледни точки, които да им дават оценка за собствената им самоличност. Мнозина използват другите, за да получават представа за самите себе си. По правило клоним към общуването с тези, които по един или друг начин затвърждават убежденията, които БИХМЕ ИСКАЛИ да имаме за себе си. Страним от тези (още…)
Тъгата- тази, от която всички се страхуват и отчаяно се опитват да отбягват. И сякаш колкото повече, бягат; колкото повече се крият, толкова по-умело тя успява да ги застигне, да ги приклещи в ъгъла на собственото им съществуване и толкова по-силна хватка има над тях и над живота им.
Живеем в свят на относителностите. Свят, където всичко съществува посредством своята противоположност и оценката, която приема в сравнение с нея. Клиширано, но факт- за да съществува светлото, то трябва да е заобиколено от тъмнина.
Тъгата за мен е едно от най-красивите чувства. Красива е, тогава, когато спреш да определяш живота си чрез нея, когато спреш да я изживяваш по начин, който вътрешно руши мира и хармонията и просто ѝ дадеш свободата да съществува; да ти идва на гости от време на време; да я черпиш щедро със спомени и заедно да лекувате белезите, които преживяванията от миналото са оставили.
Тъгата, като отдушник; като единствения приятел, който ти дава свободата в тишината на собственото си присъствие да позволиш на потисканите емоции да се покажат.
Аз не се страхувам от тъгата, защото тя е като всяко едно друго чувство и усещане- преходна и неизбежна. Когато ме навестява, аз се отнасям грижливо към нея, а не я прогонвам. Заставам, като страничен наблюдател и за момент и отстъпвам сцената на собствения си живот. Позволявам ѝ да дефилира пред мен, с целия си репертоар. Да ми покаже това, на което е способна, докато аз кротко я наблюдавам, усещам присъствието ѝ, но не се определям чрез него.
Тъгата, като дете, (още…)
Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.
Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.
През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.
Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.
Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.
За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.
Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.
Просто отнема малко повече време.
Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.
Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.
Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!
Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.