Поначало животът е динамика, ритъм и не търпи застоя. Това означава търсене и намиране на собственото място в него. Това означава намиране на собствено призвание, което е съобразено с индивидуалните дадености на всеки един от нас, а не съобразено с общоприети норми и очаквания.
Денят, в който осъзнах, че животът не търпи застоя, всичко се промени. Преди все се чудех, защо винаги, когато си създам една зона на комфорт, където това, което съм и това, което правя ми харесва, се случваше нещо, което буквално да разбърка живота ми. Да го преобърне. Да превърне подредения ми свят в хаос.
Е, установих, че проблемът отново се крие в мен и в твърдоглавия ми отказ да осъзная „законите” на живота. Животът не търпи застой!
Това означава, че ако ние сами, ежедневно, не се стремим да създаваме нови неща, да израстваме, да помагаме на другите да променят своя собствен свят, животът, като грижлива майка ще вземе всичко в свои ръце и ще ни принуди да го направим.
Осъзнах, че когато постигна нещо, трябва да съм сигурна, че то е преходно. Промяната е неизбежна. Истинска утопия е да седя и да се самозаблуждавам, че ще мога да запазя ситуациите и живота си такива, каквито са точно в този момент.
Но промяната, напускането на зоната на комфорта не означава, че ще отида на място, където няма да бъда удовлетворена.
Съзнателни усилия, полагани всеки ден; съзнателните усилия да вървим напред или пък понякога назад, са това което гарантира по-леко пътешествие през пътя на живота.
Когато си позволим да седим на едно място, въпрос на време е животът да ни изпрати хора или ситуации, които да разбъркат подредения ни свят. Хора или ситуации, които понякога чрез суров и болезнен урок да ни накарат да се размърдаме. Да ни принудят да вървим в крак с естествения начин, по който протича животът и да подсигурим ритъма и динамиката, които са необходими.
Разбрах това и сега денят ми не е същият. Сутрин се будя и не си позволявам днешния ден, да бъде обичайното повторение на вчерашния. Събуждам се и си казвам, че днес трябва да направя нещо различно; че днес трябва да работя по това да израствам, като личност, а не да се примирявам с нивото, до което съм достигнала. Решавам, че трябва да направя така, че да помогна на някой да направи още една стъпка по-близо към целта си. Може да е нещо изключително малко и на пръв поглед незначително, но пак ще бъде извън рамките на застоя.
Решавам, че съм извървяла дълъг път и че съм щастлива с това, което правя, но че имам нужда да реализирам още идеи; че имам нужда да използвам още повече от потенциала си.
Научих, че застоялият живот прилича на тинесто блато. Позволиш ли си да седиш на едно място, всичко прекрасно постепенно започва да гние и се утаява на дъното. Превръща се в тиня. А на повърхността остава само миризлива, отблъскваща гледка, която напомня за живот, който е бил унищожен.
И понякога само минувач, който се навежда, взима камък и го хвърля, съумява да раздвижи застоялата повърхност и да напомни за блясъка, който съществува.
Е, животът не е по-различен. Ако не полагаме, ежедневно, усилия да вървим, да подсигуряваме ритъма и динамиката, необходими за съществуването, животът ще се „наведе”, ще вземе камък и ще го хвърли по нас. Не, за да ни нарани; не, за да ни пречупи, а за да ни накара да се осъзнаем. За да ни накара да се движим!
Животът е това, което ние правим от него. Аз отказвам моят да прилича на застояло блато! Ами вие?
***
Посетете магазинът на bb-team, ето ТУК и ако искате можете да използвате кодът ми за 5% намаление! Кодът е INESSS и се въвежда при количката в магазина.
П.С. Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка, за да я споделите с приятелите си! Благодаря ви!
Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook! Благодаря!
И малко снимки от изминалите дни 🙂
