For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124

Абонирайте се за нюзлетъра ми. Присъединете съм към още 30 000+ читатели, които всяка седмица получават статии свързани с тренировки, хранене, рецепти и мотивация. Ще получите и списък с 10 от най-посещаваните ми статии, рецепти и тренировки.  

 *След абониране ще получите имейл за потвърждение. Моля, потвърдете (проверете и в spam и в таб промоции).

.

350
Eдна прекрасна снимка, направена от Доротея Минчева! 🙂

Днес ще напиша нещо, което мнозина ще се зачудят как изобщо би намерило място сред другите статии в блога ми…

Но тъй като пиша само за неща, за които ми се пише, а днес някак не ми се пише за друго, ще се опитам да облека мислите си  в думи…

Връзките… взаимоотношенията… тема от която всички се вълнуват. Тема, около която се върти животът на всички.

Защо толкова често връзките се провалят, а взаимоотношенията между хората сякаш се крепят на тънка връв,която е толкова износена, толкова прокъсана, че дори и най-малкото недоразумение… дори и най-малкото отклоняване на единия в другата посока е способно да разкъса връвта и да сложи край на всичко…

Защото за повечето хора любовта е отклик на някаква потребност. Мнозина допускат грешката да търсят любовта към себе си, чрез любовта към друг човек. Заблуждаваме се, че утре ще се появи принца на бял кон или принцесата с каляска и ще запълни всяка една празнина в живота ни. И така принцовете идват един след друг… принцесите също… минават през живота ни и уж го запълват, а след всеки от тях празнината става все по-голяма и следващия сякаш е още по-неспособен да я запълни.

Хората започват връзките си с надеждата да намерят себе си, а вместо това се изгубват. Изгубват се в очаквания, изисквания и правила. Изгубват се в илюзията на „това трябва да се случи така”. Изгубват се в опитите да впримчат човека срещу тях и да го държат окован…за всеки случай, просто да е сигурно, че няма да избяга.

А целта на една връзка е да решиш коя част от себе си искаш да видиш в действие… не коя част от друг човек можеш да уловиш и да задържиш.

Всички търсят своята ПОЛОВИНКА и там е проблемът. Като да се опитваш да сглобиш пъзел, търсейки последното парченце в друга кутия… кутия, в която никога няма да откриеш парченцето, което липсва. Целта на взаимоотношенията между хората не би трябвало да бъде да търсим хора, които да ни допълват, а такива, с които да се чувстваме свободни да споделим своята пълнота.

Веднъж прочетох, че връзките и взаимоотношенията ни с хората, свидетелстват за това на какъв етап от развитието си, като личности се намираме в този момент. Значи ли това, че започвайки и приключвайки връзките си с другите, всъщност се впускаме в едно пътешествие да търсим себе си? И че докато търсим половинка, всъщност се отричаме от възможността да се почувстваме цели и завършени… че всъщност се отказваме от вероятността да срещнем не този, който ни допълва, а този, който ще ни приеме… целите, завършените!

Целта на връзката е да предостави възможности, а не задължения. Възможността всеки да бъде такъв какъвто е… без да се преструва; без да се насилва да се впише в очакванията на другия.

Взаимоотношенията са, като хората или по-скоро като възрастта на хората. Често пъти хората прибързват да „скъсат” връвта помежду си, защото първоначалната им еуфория е отминала. Бъркат дълбочината на връзките си с избледняване на емоциите. А дали е така? Не сте ли се замисляли, че първоначалните емоции са само видимата част на повърхността… и че за да стигнете до по-дълбоки и истински взаимоотношения, трябва да сте достатъчно смели, достатъчно мъдри, за да се откъснете от повърхностното и да отидете навътре…

Връзките, както всичко в живота имат „възраст” и етапи. Това, че след 5 години взаимоотношенията няма да се крепят на същите ценности и разбирания, на които се крепят днес, не означава, че връзката ви се е изчерпала. Но за съжаление малко са тези, които съумяват с продължителността на връзките си, да смогват в процеса на помъдряване. Малко са тези, които осъзнават, че връзката също, като хората с годините се променя, но това не я изчерпва и обезценява. Нима може да кажете, че възрастния човек няма стойност и няма какво да даде на останалите, защото тялото му е изнемощяло и физически не  е способен да прави това, което младото, пълно с енергия тяло прави? Нима само защото тялото старее, бихте сметнали, че и душата остарява и загубва блясъка и стойността си?

Какво нелепо предположение би било това! Тялото е само повърхността…само видимата част… годините го състаряват, но с всяка изминала година мъдростта и опитът, които се трупат, всъщност придават стойност на човека.

Та не е ли така и във взаимоотношенията? Първоначалните трепети и емоцията, които с годините избледняват са само повърхностната част… и ако съумеете да пораснете заедно с връзката си, ще откриете, че годините не я изчерпват, а само я правят още по-силна и по-задълбочена… стига да имате очите да видите тази стойност.

Хората прибързват да приключват взаимоотношенията помежду си… нещо, като да се отърват от вече ненужната вещ. Но истината е, че не вещта е ненужна, а просто вие не можете да ѝ намерите приложение в живота си. Стойността е  в очите на ползвателя… тази вещ никога не се е променяла. Тя е тази същата, за която преди години давахте всичко.

Но днес изглежда ненужна. Не защото е такава! Защото вие сте я приели за такава!

Преди да приключвате взаимоотношнеията си с другите, преди да си позволите да обръщате гръб на нещо, в което с години сте влагали част от себе си, замислете се дали проблемът не е във вас? Дали проблемът не  е там, че с продължителността на връзката си, вие сте отказали да пораснете и сте останали още в началния етап. Дали не сте дете, което е попаднало на сбирка за възрастни и разочаровано намира събитието за отегчително…не защото то по своята същност е такова, а просто защото детето не е дорасло, за да я разбере!

П.С. Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка, за да я споделите с приятелите си! :) Благодаря ви! 

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook! :) Благодаря!

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

 

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори