Тази статия няма нищо общо с любовта! И затова в нея се говори само за любов

Днес ще напиша нещо, което мнозина ще се зачудят как изобщо би намерило място сред другите статии в блога ми…

Но тъй като пиша само за неща, за които ми се пише, а днес някак не ми се пише за друго, ще се опитам да облека мислите си  в думи…

Връзките… взаимоотношенията… тема от която всички се вълнуват. Тема, около която се върти животът на всички.

Защо толкова често връзките се провалят, а взаимоотношенията между хората сякаш се крепят на тънка връв,която е толкова износена, толкова прокъсана, че дори и най-малкото недоразумение… дори и най-малкото отклоняване на единия в другата посока е способно да разкъса връвта и да сложи край на всичко…

Защото за повечето хора любовта е отклик на някаква потребност. Мнозина допускат грешката да търсят любовта към себе си, чрез любовта към друг човек. Заблуждаваме се, че утре ще се появи принца на бял кон или принцесата с каляска и ще запълни всяка една празнина в живота ни. И така принцовете идват един след друг… принцесите също… минават през живота ни и уж го запълват, а след всеки от тях празнината става все по-голяма и следващия сякаш е още по-неспособен да я запълни.

Хората започват връзките си с надеждата да намерят себе си, а вместо това се изгубват. Изгубват се в очаквания, изисквания и правила. Изгубват се в илюзията на „това трябва да се случи така”. Изгубват се в опитите да впримчат човека срещу тях и да го държат окован…за всеки случай, просто да е сигурно, че няма да избяга.

А целта на една връзка е да решиш коя част от себе си искаш да видиш в действие… не коя част от друг човек можеш да уловиш и да задържиш.

Всички търсят своята ПОЛОВИНКА и там е проблемът. Като да се опитваш да сглобиш пъзел, търсейки последното парченце в друга кутия… кутия, в която никога няма да откриеш парченцето, което липсва. Целта на взаимоотношенията между хората не би трябвало да бъде да търсим хора, които да ни допълват, а такива, с които да се чувстваме свободни да споделим своята пълнота.

Веднъж прочетох, че връзките и взаимоотношенията ни с хората, свидетелстват за това на какъв етап от развитието си, като личности се намираме в този момент. Значи ли това, че започвайки и приключвайки връзките си с другите, всъщност се впускаме в едно пътешествие да търсим себе си? И че докато търсим половинка, всъщност се отричаме от възможността да се почувстваме цели и завършени… че всъщност се отказваме от вероятността да срещнем не този, който ни допълва, а този, който ще ни приеме… целите, завършените!

Целта на връзката е да предостави възможности, а не задължения. Възможността всеки да бъде такъв какъвто е… без да се преструва; без да се насилва да се впише в очакванията на другия.

Взаимоотношенията са, като хората или по-скоро като възрастта на хората. Често пъти хората прибързват да „скъсат” връвта помежду си, защото първоначалната им еуфория е отминала. Бъркат дълбочината на връзките си с избледняване на емоциите. А дали е така? Не сте ли се замисляли, че първоначалните емоции са само видимата част на повърхността… и че за да стигнете до по-дълбоки и истински взаимоотношения, трябва да сте достатъчно смели, достатъчно мъдри, за да се откъснете от повърхностното и да отидете навътре…

Връзките, както всичко в живота имат „възраст” и етапи. Това, че след 5 години взаимоотношенията няма да се крепят на същите ценности и разбирания, на които се крепят днес, не означава, че връзката ви се е изчерпала. Но за съжаление малко са тези, които съумяват с продължителността на връзките си, да смогват в процеса на помъдряване. Малко са тези, които осъзнават, че връзката също, като хората с годините се променя, но това не я изчерпва и обезценява. Нима може да кажете, че възрастния човек няма стойност и няма какво да даде на останалите, защото тялото му е изнемощяло и физически не  е способен да прави това, което младото, пълно с енергия тяло прави? Нима само защото тялото старее, бихте сметнали, че и душата остарява и загубва блясъка и стойността си?

Какво нелепо предположение би било това! Тялото е само повърхността…само видимата част… годините го състаряват, но с всяка изминала година мъдростта и опитът, които се трупат, всъщност придават стойност на човека.

Та не е ли така и във взаимоотношенията? Първоначалните трепети и емоцията, които с годините избледняват са само повърхностната част… и ако съумеете да пораснете заедно с връзката си, ще откриете, че годините не я изчерпват, а само я правят още по-силна и по-задълбочена… стига да имате очите да видите тази стойност.

Хората прибързват да приключват взаимоотношенията помежду си… нещо, като да се отърват от вече ненужната вещ. Но истината е, че не вещта е ненужна, а просто вие не можете да ѝ намерите приложение в живота си. Стойността е  в очите на ползвателя… тази вещ никога не се е променяла. Тя е тази същата, за която преди години давахте всичко.

Но днес изглежда ненужна. Не защото е такава! Защото вие сте я приели за такава!

Преди да приключвате взаимоотношнеията си с другите, преди да си позволите да обръщате гръб на нещо, в което с години сте влагали част от себе си, замислете се дали проблемът не е във вас? Дали проблемът не  е там, че с продължителността на връзката си, вие сте отказали да пораснете и сте останали още в началния етап. Дали не сте дете, което е попаднало на сбирка за възрастни и разочаровано намира събитието за отегчително…не защото то по своята същност е такова, а просто защото детето не е дорасло, за да я разбере!

П.С. Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка, за да я споделите с приятелите си! Благодаря ви! 

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook! Благодаря!