провалени връзки

Днес ще напиша нещо, което мнозина ще се зачудят как изобщо би намерило място сред другите статии в блога ми…

Но тъй като пиша само за неща, за които ми се пише, а днес някак не ми се пише за друго, ще се опитам да облека мислите си  в думи…

Връзките… взаимоотношенията… тема от която всички се вълнуват. Тема, около която се върти животът на всички.

Защо толкова често връзките се провалят, а взаимоотношенията между хората сякаш се крепят на тънка връв,която е толкова износена, толкова прокъсана, че дори и най-малкото недоразумение… дори и най-малкото отклоняване на единия в другата посока е способно да разкъса връвта и да сложи край на всичко…

Защото за повечето хора любовта е отклик на някаква потребност. Мнозина допускат грешката да търсят любовта към себе си, чрез любовта към друг човек. Заблуждаваме се, че утре ще се появи принца на бял кон или принцесата с каляска и ще запълни всяка една празнина в живота ни. И така принцовете идват един след друг… принцесите също… минават през живота ни и уж го запълват, а след всеки от тях празнината става все по-голяма и следващия сякаш е още по-неспособен да я запълни.

Хората започват връзките си с надеждата да намерят себе си, а вместо това се изгубват. Изгубват се в очаквания, изисквания и правила. Изгубват се в илюзията на „това трябва да се случи така”. Изгубват се в опитите да впримчат човека срещу тях и да го държат окован…за всеки случай, просто да е сигурно, че няма да избяга.

А целта на една връзка е да решиш коя част от себе си искаш да видиш в действие… не коя част от друг човек можеш да уловиш и да задържиш.

Всички търсят своята ПОЛОВИНКА и там е проблемът. Като да се опитваш да (още…)