Писмо до жените, които не харесват тялото си

Здравей,

Знам, че от години празниците пораждат у теб повече тревога и притеснение, отколкото очакване и радост. Знам, че вместо да се концентрираш върху това, че си заобиколена от хората, които обичаш и върху удоволствието от споделените мигове и забавление, ти си самовглъбена в недостатъците си – тези, които сама си създаваш и тези, които сама превръщаш в център на своята Вселена.

Греша ли? Нима не прекара цяла седмица, за да търсиш рокля, която има ръкави, защото не понасяш ръцете си и ги намираш за отпуснати и пухкави? Нима не избираш винаги черно, макар че любимият ти цвят е червено, защото всячески се опитваш да се скриеш, да изглеждаш по-малка, по-незабележима? Помниш ли последният път, когато с ентусиазъм си купи нова рокля, а после просто я прибра в гардероба и облече развлечената блуза и панталон, под които да скриеш това, което не харесваш?

Помниш ли последния път, когато остана вкъщи, не защото не искаше да празнуваш с другите, а защото се чувстваше толкова неуверено и комплексирано, че се срамуваше да излезеш? Мислеше си, че всички ще виждат това, което не си, а така отчаяно искаше да бъдеш. Помниш ли тези моменти и усещането да бъдеш толкова сам, когато си заобиколен от много хора? Усещането, че всички други грабят от живота с пълни шепи, а ти пропускаш толкова много моменти на радост, защото не си достатъчно.

Аз помня! Защото знам, че утре много от вас, вместо уверено да облекат любимите си дрехи и да посрещнат новата година, ще прекарат несметни часове в преобличане и оглеждане, с надеждата, че тази пола няма да покаже бедрата ви или пък тази рокля ще прикрие коремът ви. Знам, че много от вас ще се погледнат в огледалото и вместо да виждат прогреса си, ще виждат още колко път имат да изминат. Знам, че вместо да влезете уверено в ресторанта пълен с хора, вие плахо ще пристъпите, колебаейки се какво ще си помислят другите за вас и това как изглеждате.

Ако все още четете, значи се разпознахте в горните редове. Ако все още четете, искам да ви кажа, че тази година трябва да е различна. Защото преди да се промени, човек първо трябва да се приеме. Защото много често, най-големите ни комплекси са всъщност дребни детайли, които другите или не забелязват или не им отдават голямо значение.

Знам как се чувствате, защото преди и аз правех така. Преди никога не обувах къси панталонки, пола или клин и винаги ходех с развлечени анцузи. Винаги стоях в ъгъла и често даже не полагах усилието да излизам с другите, защото не се чувствах на мястото си. Един ден прочетох нещо и се замислих – добре, кога ще нося къси панталонки и клинове. Нима ще придобия повече увереност, когато съм на 50 или 60 години и съм прекарала живота си да се „крия“?

Никой не вижда недостатъците, които ние виждаме в себе си. Никой не вижда ръцете ви така, както вие ги виждате. Когато прекрачите прага, никой не вижда дали обиколката на ханша ви е с 2см. повече или по-малко и дали имате 15% или 22% подкожни мазнини. Защото хората не ни приемат като ръце, корем или крака. Те ни приемат като едно цяло и по-скоро като това как ги караме да се чувстват, когато са в наше присъствие.

Другото, което трябва да си напомняте е, че всеки един от нас е звезда във филма на собствения си живот, а всички останали хора имат само поддържаща роля. Вие сте звезди във филмите на вашия живот, аз във филма на моя живот и т.н. Така, както вие мислите за себе си и кое не ви е наред или пък кое ви е перфектно, същото правят и другите – т.е. всеки е толкова ангажиран със себе си и своята роля, че не прекарва много време, за да мисли за вашата.

Нека тази нова година да е различна. Носете си роклите без ръкави, полите и цветните дрехи. Не ги карайте да стоят самотни и необлечени в гардероба, а ако не харесвате нещо за себе си – приемете го. Не го отричайте. После, ако наистина не ви харесва, посветете се на амбицията си да го промените. Защото това да отслабнеш с няколко килограма, това да оформиш ръцете или дупето си е нещо толкова достижимо за всеки. Но това да се насладиш на точно този момент е шанс, който ако изпуснеш – повече не се връща.

Виждайте в себе си това, което можете и искате да промените, но не се определяйте с него. Животът е прекалено хубав, за да го живеем в рамките на ограниченията, създавани от комплексите ни. Животът е прекалено кратък, за да пропуснеш да облечеш новата си рокля, цветната си пола и да се чувстваш красива. Защото красотата не е цифра или размер. Красотата е в усилието, в старанието да бъдеш по-добра своя версия – а този стремеж няма крайна точка, така че е илюзия да си повтаряме, че „когато отслабна ще…“ или „когато се стегна ще…“

Преди да получиш нещо, трябва да почувстваш, че го заслужаваш.

Ако тази статия ви харесва и я намирате за полезна, споделете я с приятелите си. Може да е различната гледна точка, от която се нуждаят. Благодаря!

В книгата ми – Кажи не на глада: Възстанови метаболизма си от диети ще прочетете повече за омагьосания кръг на диетите и ограниченията, преяждането и чувството на вина. Там ще откриете стъпка по стъпка, процеса на възстановяване и връщането на мира с тялото и храната.