For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

61

Pancharevo

Понякога е странно на какво е способен човек, когато се отърси от рутината на ежедневието и остане само по себе си и настоящето. Когато изхвърли претенциите за изключителност и собствена значимост, с които егото непрекъснато се кичи. Събуждаш се една събота и няма значение какво се е случило вчера, къде си бил и кой. Всичко, което има значение е, че имаш един нов ден, който можеш да изживееш така, както ти избереш.

Това правим с Ивайло всяка седмица. Взимаме колелата и тръгваме без посока. Взимаме една раница, малко храна и вода и приемаме предизвикателството да изследваме света наоколо и в него да откриваме още повече от това, което знаем за себе си. Странно! Полагаме толкова много усилия, за да притежаваме в света на материалното, а в дни като този се оказва, че всичко, от което имаш нужда е твоята сродна душа и смелостта да тръгнеш. Оказва се, че животът, смисълът не е в трупане на материални вещи, а в събиране на емоции и преживявания.

Така започна моята утрин :)
Така започна моята сутрин 🙂

Нещо като книжките за оцветяване. Всичко съществува в света на невидимото и е очертано с леки контури. Само тези, които дръзнат да изследват света, запълват очертанията, оцветяват ги и могат да видят цялата картина и да преживеят живота в цялата му пълнота.

Тръгнахме от околовръстния път ( бензиностанция OMV на края на ул. Бъкстон). От там решихме да тръгнем към Бистрица, да се спуснем до Панчарево и после да се върнем обратно.

Обичам преходите с колело. Карам до Ивайло и понякога мълчим, а друг път си говорим. Мълчание, от това, което не стои между теб и другия човек. Друго мълчание е – не такова, което отдалечава, а такова, което сближава. Защото човек може да мълчи и да му е приятно, само в присъствието на най-близките си хора.

Тези преходи са си нещо, като ходеща медитация. Движиш се, а в същото време, вятърът сякаш продухва ненужното от ума ти и оставаш опиянен от природата. Преди използвах уикендите, за да чета много, а сега почти не отварям книги в тези дни, защото пътешествам. Разбрах, че за да познаваш живота не е нужно да четеш много. Даже е по-добре сам да го изследваш и преживяваш. Познанието идва от опита. Най- ценните ми мигове са тези, когато пътувам.

IMG_20141129_143456

Виждам различни хора, местности и се сблъсквам със собствените си ограничения. Изправена съм пред тях и имам избор- или да се блъсна в тях и да остана там, където съм или д аги преодолея и да се издигна над собственото си Аз.

Карахме и видях нещо, което умът ми в първия момент побърза да осъди. Веднага се зачудих, защо дадох негативна оценка на това, което видях. Зачудих се какво е това, което кара всеки един от нас да обожава едно нещо, а да презира друго. Чувство за отделеност и собствена значимост и превъзходство или има и още?

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Тогава се замислих за това как всички сме едно цяло- или по-скоро отделни парченца от едно цяло. Нали знаете, как ако разчупиш една питка с късмети, един късмет отива при един, другия при друг. Дали не се получава така и с хората? Всеки е получил някаква частица. Някои сме си я споделили, други пък не сме я получили. Така се формират различни хора и всеки има свое виждане за живота и различни приоритети. Срещаме се с хора, които не разбираме и хора, които ни се струват крайни. Замислих се, че може би тяхната крайност е просто намек за липсата у нас. Това, в което те са крайни е това, което ние изобщо не притежаваме, защото осъждаме. Може би това е намек, че за да станем завършени, трябва да вземем малко от този човек и да му дадем в замяна от собственото си изобилие. Не е ли това смисълът? Да живееш, за да сглобяваш пъзела на собствената си същност! Нищо чудно, че всички пропадаме в липсите си, като така упорито съдим и отказваме да вземем парченцата, които ни липсват.

WP_20141129_006

След тези ми разсъждения, беше време да се концентрирам, защото ни очакваше – баир! Време беше да си заслужим пристигането в Бистрица. Времето е студено? Предизвиквам ви да повъртите педалите по някой баир и да видите как кръвта ви ще закипи. Всъщност студа е въпрос на мнение и на подход. Обичам тези предизвикателства. След тези преходи, винаги разбирам колко много мога, когато оставя егото в ъгъла на съществуването си и поканя истинското си Аз под светлините на прожектора.

Bistritsa_river2

След няколко километра изкачване, бяхме в Бистрица. Ивайло зави по една уличка, която „случайно“ носеше името „Спортист“. Нищо чудно, че бяха кръстили така улицата. Такъв баир имаше и там, че наистина трябва да си спортист, за да се изкачиш. Когато стигнахме на върха, пред нас се разкри, великолепна, гледка. Витоша, загърната от облаци, които така се бяха усукали, сякаш небето беше изтъкало топла, връхна дреха на планината – за да я стопли през студения ден.

IMG_20141129_144120

IMG_20141129_144016

Седях и гледах как природата се усмихваше –  слънцето загатваше за своето съществуване с лъчите, които преминаваха през облачната „жилетка“.

Там където бяхме, можехме да видим половината село. Обичам студените дни – струва ти се, че навън е пусто, но комините винаги напомнят за живота, който кипи вътре. Димът, който бавно се промъква от къщата и бяга към небето, създава едно усещане за уют и топлина. Димът сякаш рисува картината на споделеността и грижата, която се крие зад бетонните стени.

WP_20141129_14_52_28_Pro

IMG_20141129_143533

После се спуснахме към Панчарево. В този момент си спомних, че май предпочитам да ми е тежко нагоре по баира, защото загрявам и ми е топло. На спускането, препускахме надолу и не ни костваше усилия, но пък беше толкова студено. Поредното доказателство, че получавайки едно, трябва да се откажеш от друго – топлината в замяна на положени усилия; почивката в замяна на студа, който се врязва в тялото.

Спускахме се и си мислех как преходът ни, ми напомняше на живота – изкачването и спускането. Полагаш много усилия да се изкачиш, копнеейки за крайната цел. Стигаш горе и осъзнаваш, че именно качването е било удоволствието, а не пристигането. После се спускаш и първоначално летиш с огромна скорост. Струва ти се, че нищо не може да те спре, докато не стигнеш долу… не защото си неуспешен или си се провалил. Просто, защото, за да се изкачваш, винаги трябва да тръгваш отдолу. За да стигнеш на високо, трябва да тръгнеш от ниско.

pancharevo-oblaci

Стигнахме до езерото – прекрасно място. Там винаги цари една хармония и мир. Взираш се във водата и в нея можеш да видиш как небето се оглежда. Гледаш надолу, а всъщност виждаш нагоре.

След като замръзнахме на спускане, се отправихме към София с мисията да спрем някъде и да пием чай. Отбихме се в една бензиностанция. Пих най-вкусния чай и изядохме запасите си от кокос. За първи път пих чай на бензиностанция, преди винаги пиех кафе. От три месеца вече не пия кафе и имам възможност да изследвам менюто с чайове.

WP_20141129_007

След кратка спирка, за да се стоплим, продължихме обратно към вкъщи. Тъкмо се стъмваше и се прибрахме в най-хубавия момент – срещата между деня и нощта. Тогава, когато денят се поклонява и се спуска зад хоризонта, за да отстъпи място на нейно величество нощта.

Така прекарах още един чудесен ден, който ми разкри по-голяма част от света и ми даде възможност да се огледам и да се видя, такава, каквато се харесвам и такава, каквато не се понасям. Само за да имам възможността да се прибера още по-завършена.

pancharevo2pancharevo-tefter

Какво чакате? Тръгвайте на път!

Снимка: sibir.bg
Снимка: sibir.bg

Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!

Новият- 13ти – брой на моето онлайн списание, IFS Journal, е готов. Вижте какво ще намерите в страниците на новия брой и се абонирайте ТУК.

  IFS_Journal_13BG (1)

FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

 

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори