Един от тези дни, в които собственото ми присъствие тежи. Не знам коя съм, нито на къде отивам. Един от тези моменти, в които се изгубвам. Уж съм пътешественик, който не се страхува да изгуби себе си, но в дни като този имам усещането, че предпочитам да имам почва под краката си и да знам къде съм – дори да съм зарита в кал – поне имам нещо, с което да се идентифицирам – дори и с болката си.
Един от тези дни, в които нищо не може да ме спаси от мен си – освен водата.
Навън е студено, а аз стоя на блокчето, на ръба на басейна, по бански. Тялото ми притреперва от студ – дали беше реакция от времето навън или се опитваше да „изтръска” това, което ми тежеше. Нямам идея. Няма и значение. Минути по-късно, доброволно, политам. Тялото ми се среща с водата – всеки път, когато усетя как водата се плъзга по тялото ми, се изпълвам с усещане за благодарност – че съм отделила време за себе си и съм отишла на басейна.
Нищо друго не ме кара да се чувствам така, както плуването. С всяко загребване, сякаш изтласквам проблемите зад себе си и се доближавам към нещо по-истинско и по-чисто. Колкото по-бързо плувам, толкова по-силно усещам как водата се плъзга по кожата ми. Теглото е в ума ми, а сякаш водата го отмива от тялото ми. Всяко салто и отблъскване от стената ми напомня за неизбежните обрати – за това как винаги, когато отиваш някъде, стигаш до края и тогава предстои да се върнеш отново. Да се оттласнеш от постижението си и да се върнеш – понякога за по-добре, друг път може би защото имаш нужда да минеш по същия път – още веднъж… и да научиш уроци, които си пропуснал.
Гмурнах се и плувах по дъното. Тялото ми описваше вълнообразни движения, а аз се чувствах така сякаш се виждах отстрани. Изведнъж се изпълних с решителност и си представих, че съм художник на собствения си живот.
Нали знаете, че всяка една творба се създава два пъти – веднъж в ума на този, който я изработва и втори път върху платното. Има вариант и за трети живот – този в очите на наблюдателя.
С всеки стил, който плувах и с всяко загребване аз нежно рисувах по платното на живота си. Всяко движение беше контур, който подчертавах върху тялото си. Плувах, а пулсът ми се ускоряваше. Представих си движенияето в басейна, в залата като четката на художник. Така, както неговото движение с молив в ръка рисуваше шедьовър, така всяко мое движение създаваше фигурата ми.
Замислих се за всички тези хора в басейна и извън него – тези, които искаха да променят тялото си, да изглеждат различно. Зачудих се дали знаят, че тялото, което искат трябва да се „роди” два пъти – веднъж в ума им, а после и в реалността. Дали някой от тях знаеше, че всеки ден с всяко действие, всеки избор, рисуваше тялото, което има. Дали се замисляха, че всеки ден рисуваше върху платното на живота им и това, което виждаха в реалността си, беше живота, който те сами са вдъхнали?
Плувах и си представях как всяко движение чертае контурите на тялото, което ще имам утре, другата година или след 10 години. Аз избирах какви цветове да му дам, коя част да подчертая и какви пропорции да създам. Разполагах с цялата палитра от движения и грижливо подбирах от тези, които ми харесват. Не можеш да нарисуваш картина, ако винаги избираш само червения цвят – защото ти е любим. Понякога трябва да вземеш и малко черно, да добавиш капчица синьо. Трябват нюанси, светли и тъмни тонове, за да дадат акцент на картината.
Не можеш да изградиш тяло, за което мечтаеш, ако винаги правиш само упражненията, които ти харесват. Трябва по малко и от тези – досадните – да подчертаят задното бедро, дупето или трицепса. Да създадат шедьовъра на собственото ти тяло.
Ден, в който водата отми тежестта от ума ми… и ми припомни, че аз съм художник в собствения си живот и че сама избирам кои цветове от палитрата ще присъстват в моята картина. Аз създавах живота си. Вие също! Какво създадохте днес?
Абонирайте се за новия IFS Journal.Някои от темите на журнала:
Въглехидратите не са страшни: Преодолейте страха от консумацията им
Стани по-добър баскетболист: Кондиционни тренировки за баскетболисти
Да направим хипремобилността осъзната – после да се погрижим за нея
Първи стъпки в йога с Маргарита Манева
