Чувствате ли се недооценени? Спечелете си уважение СЕГА!

Има дни, в които се обръщаш към миналото. Потегляш на разходка из най-съкровените кътчета на душата си, където се натъкваш на спомена за себе си- такъв какъвто си бил през всеки един етап от живота си. Неподправен, истински, без маски, без преструвки.

Получаваш възможност да се видиш отстрани и да осъзнаеш промяната, която е настъпила в личността ти, в начина ти на мислене и поредицата от събития, до които са довели тези промени.

Има дни, в които мислено пътешестваш из миналото и се натъкваш на себе си.

В такива моменти ти се иска да имаше възможност да се върнеш там, в миналото, в моментите, когато ти се е струвало, че няма надежда; че всичко е изгубено; че мечтите ти са невъзможни.

Иска ти се да можеше да се пренесеш в тези тежки моменти и да предупредиш човека, който си бил, че настоящето е там и ви чака- за да ви предложи нещо още по-хубаво; нещо още по-истинско.

Моменти, в които ви се иска да се върнете при човека, който сте били и да си вдъхнете малко повече увереност; да изтриете страха от съзнанието си; да заличите болката от лицето си и просто да си подскажете, че в живота всичко опира до търпение.

Преди много години, прочетох едно изречение, което никога не излиза от ума ми. То гласеше „Grow where you were planted!” или с други думи, трябва да растем, там, където сме засадени.

Често пъти позволяваме желанието и амбицията, да изместят фокуса ни от настоящето. Позволяваме очакваният успех в бъдещето, да засенчи възможностите, които имаме в момента.

Мнозина гледат към върха, към тези, които вече са достигнали успеха, който те биха искали да имат за себе си и припират събитията, пришпорват живота си.

Успехът изглежда много примамлив и всеки иска да види себе си под светлината на прожекторите. Това, което повечето хора пропускат е пътя до „сцената”. Път, който често пъти е придружен от изключително много труд, разочарование, опити, грешки,предателства.

Хората рядко си дават сметка какво стои зад успеха на другите- просто защото сме свикнали да виждаме само блясъка, да виждаме само това, което изглежда примамливо за ума и да завиждаме, ако ние не го притежаваме в живота си.

Клиширано, но факт, малцина са тези, които биха платили цената за успех, на който завиждат.

Никой не излиза и не говори за дните, в които всичко се е обърквало; за дните, в които никой освен самия ти, не е вярвал в теб и твоите способности; за дните, в които се прибираш смачкан, защото всичко се случва бавно, а времето сякаш непрекъснато чука на вратата и ти напомня, че в всеки дъх, който поемаш нещо се случва или пък не се случва-поради избора, който си направил.

Малцина осъзнават истинността зад „расти там,където си посаден.”

Искаме всичко-веднага. Тръшкаме се, когато се налага да започнем от по-ниското стъпало и оплюваме тези, които са се изкачили над нас.

Замислете се буквално за едно семе, което засаждате. Винаги избирате по-малка саксия- такава, която пасва на настоящите нужди на растението. Обгрижвате го толкова, от колкото има нужда- торите гои го поливате толкова, колкото е необходимо.

Ако прибързате и засадите семето в огромна саксия, когато покълне, то изглежда нелепо; изглежда някак грозно, защото не може да запълни капацитета на саксията.

Отнесете това към личността си и позицията, в която се намирате на този етап от живота си.

Винаги, когато ви се прииска да отидете някъде и да получите максимума веднага, замислете се дали мястото ви наистина е там- на върха?

За всичко има време и място.

Но за да се чувствате добре на върха, трябва да преминете през всеки един етап на израстването; да запълните капацитета на долното ниво, където да „разцъфнете” до степен, в която да имате нужда от още ресурси, чиято потребност ще ви измести едно стъпало по-нагоре.

Така ден след ден, ще израствате там, където принадлежите.

Година след година, ще се изкачавате по стълбичката на живота; ще израствате в личен и професионален план и най-важното е, че по пътя ще черпите опит и мъдрост, които ви гарантират, че когато достигнете до върха, ще успеете да се справите с изискванията, които тази позиция налага.

Хората често се провалят, защото бързат; защото се опитват да изпреварят скоростта, с която израстват и се оказват на място, където не могат да понесат товара.

Всеки етап от живота; от кариерата ни заставя да носим определени отговорности.

Човек получава това, за което може да носи отговорност. Така че вместо да пришпорвате живота, обърнете се към себе си.

Надникнете до къде сте достигнали в развитието си; върху какво имате нужда да работите и след това си набавете необходимите ресурси, с които да работите, за да обогатите собствената си личност.

Моментът, в който сте готови…моментът, когато „саксията бъде изпълнена” и настъпи момент да преминете на следващото стъпало…да бъдете „засадени” на ново, по-просторно място, което ви предлага други отговорности, възможностите сами ще се появят.

Всеки има свой собствен път и свое собствено темпо, с което се движи. Каквото и да правите не припирайте живота и не пропускайте етапите на израстване- защото макар и да стигнете по-бързо до върха, бързо ще се сринете и ще се върнете до началната позиция.

Смисълът в живота не е самоцелно да достигнем до върха. Смисълът е, тогава, когато сме там, да притежаваме необходимите качества, за да се задържим!

***

Не забравяйте да изтеглите новата ми, безплатна книга FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.

***

П.С. Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели! Много ще съм ви благодарна!

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook ! Благодаря ви!