За въпроси и запитвания относно тренировки, регистрация и записване: +359 877 963 124
Във форма по време на пътуване – моята успешна стратегия

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

Животът не е в големите, грандиозни неща. Животът е в миговете – тези, които си крадеш от ежедневието и рутината. Аз съм човекът план – винаги обичам да знам какво следва. Ако може всичко да ми е начертано с години напред. В същото време, аз съм от хората, които непрекъснато предизвикват тази част от същността си, която обича сигурността и комфорта. Обичам усещането, когато умът и егото ми се страхуват какво ще последва.

Сякаш ги наблюдавам отстрани и виждам как треперят, че губят сигурността и предвидимостта. Момент, в който ако си позволиш да се пуснеш по течението, животът изведнъж се разгръща и ти дава всичко от, което имаш нужда. Усещането е сякаш егото и умът са били само защитата, от която си имал нужда, за да се справяш; за да се задържиш там, където вярваш, че трябва да бъдеш. Когато си позволиш да загубиш контрола и комфорта, тогава живееш истински, защото всяка минута е неочаквана и не можеш да загубиш нещо, което не знаеш, че следва.

Така се случи и тази седмица. В неделя приключих с малко онлайн работа и йога практиката си и с Ивайло се готвехме да отидем на разходка. Чудехме се къде да отидем и изведнъж той каза: „Знам къде отиваме. Познай!”

Сега разучавам един нов Flow 🙂

Познавайки го, знаех че не се е сетил за някой парк в София. Една от мечтите ми беше да отида на море през пролетта. Досетих се, че вероятно нещо такова се върти в ума му и казах: „На море.”

Тогава страхът ме обзе – как така днес съм тук и след 15 минути тръгваме на море. Все пак обичам да знам, че утре ще стана, ще си върша работата, ще пиша, ще тренирам, ще водя тренировки и т.н. За минута се поколебах и ми се искаше да извадя една от десетките си причини да останем и да не ходим сега. Да го отложим за другата година. После си казах, че често правя така и че когато остарея няма да помня точно колко програми съм написала или колко тренировки съм водила – това бяха само два дена, които можех да си позволя. Писах на Радо – който, както и всеки друг съмишленик от екипа ми, е страхотен. Не се поколеба и се съгласи да поеме тренировките ми, за да аз да замина.

И така пътешествието започна. С Ивайло винаги пътуваме без посока. Около 15 минути след като ми каза, че тръгваме на море, вече си бях натъпкала раницата с кърпа, бански и книга и потеглихме. Тръгнахме към Бургас, защото е по-близо. Толкова е хубаво да пътуваш без резервации и без да се обвързваш с нощувки и други подобни неща. Винаги има къде да отседнеш и да спиш и е хубаво да вярваш на пътя и естествения ход на времето – не да бързаш за определени места.

13271845_10156918891745075_235360781_o

След 3 часа път, спряхме в Бургас – защото аз трябваше да се разходя в морската градина. 🙂 Много обичам да пътувам с Ивайло, защото ние не пътуваме от точка А до точка D. Ние пътуваме от А до B, после прекарваме известно време там. Продължаваме до точка Е и след кратък рпестой се връщаме до точка C и после евентуално стигаме в точка D. Така пътуването никога не е досадно, не се сковаваме и отегчаваме. Спираме и се разхождаме, разглеждаме пещери, манастири или пък просто някоя горска пътека.

13275396_10156918891890075_510990577_o

В Бургас разгледахме картата и след игра на зарчета ;), решихме, че отиваме в Созопол.

13271643_10156918891615075_797809053_o

13295386_10156918893005075_868184558_n

 

Там паркирахме и обиколихме града, за да си изберем хотел. Условието ни винаги е да има гледка към морето. Намерихме най-подходящата и си оставихме…раницата 😀

Където и да съм, никога не оставям приоритетите и ценностите си. Много хора се страхуват да пътуват или да излизат от рутината, защото тъкмо си мислят, че имат контрол и че като излязат от обичайния ход на нещата и всичко отива на вятъра – особено що се отнася до диетата и тренировките.

За мен това отдавна не е така. За мен да се чувствам добре, здрава и енергична е приоритет и няма значение къде съм – изборите ми винаги подкрепят тези приоритети.

Знам, че ако ям вредна храна се чувствам зле – и физически и психически. Защо да похабявам пътешествието, за да просто да ям?

Знам, че ако не се движа, ставам ленива, отегчена и тялото ми започва да боли – защо да му го причинявам?

Много от вас ме помолиха да напиша свети за това как да тренирате и да се храните по време на път. Сега ще ви дам малко идеи с моето пътешествие.

Имах две сутрини на морето. И двете започнаха със закуска в хотела. Имаше шведска маса и аз си избрах яйца, мъничко сирене, домати и краставици. Щях да си взема и плодове, но такива нямаше, затова ги пропуснах.

more-zakuska

Някои от вас коментираха, че сиренето и зеленчуците в хотелите не са качествени. Няма да го отрека, но за мен по време на път е важно да правя оптималния избор, а не да се оправдавам с това, че зеленчуците не са качествени. Винаги ми е много странно, когато някой вади този довод и сипва в чинията си пържени филийки, кекс и кроасани.

Аз вярвам, че дори, когато истинската храна – тази, на която тялото е еволюирало- не е с най-добър произход, тялото я разпознава и пак знае как да я използва. Доказателство е начинът, по който се чувствам и енергията, която ми дава.

След това, отидохме на плажа. Вместо да лежа на кърпата, аз реших да си направя йога практиката. Беше предизвикателство, защото на пясъка малко потъвах и не всичко ми се получаваше, както вкъщи, но аз знаех, че просто давам максимума от себе си. Беше хубаво да се чувствам част от всичко около мен. Да правиш асаните и да наблюдаваш необятното небе и море е просто спиращо дъха (въпркеи това дишах ;).

Понеделник е ден и за тренировка с тежести. Но такива нямах. Затова реших, че ще направя кратка тренировка, така че просто да накарам мускулите ми да се активират – така, както обичам да ги усещам.

Отидох на една детска площадка. На една пейка правих бг-клек. Нямах тежести, затова направих повече бройки. Направих 3 серии по 30 повторения на крак, а между тях направих по 15 лицеви опори.

След това, застанах от долната страна на една стълба (тази на пързалката) и направих 4 серии по максимален брой хоризонтални набирания.

За финал направих 4х15 V-ups.

Това ми отне не повече от 15 минути, защото почти не почивах.

През това време, децата на площадката ме гледаха и ме попитаха, защо правя това. Аз им казах, че и аз обичам да си играя, но катерушките са малки за мен и затова се опитвам да се забавлявам по друг начин.

Тогава едно от децата дойде и почна да прави стойка на ръце, а другото се опитваше да прави лицеви опори.

Обожавам децата – винаги гледат примера на по-големите и се опитват да правят същото.

Децата се водят – не с думи, а с личен пример.

После, прекарах целия следобед да правя режими и да отговарям на съобщенията на онлайн клиентите си. Не наричам това, което правя работа и за мен няма значение къде съм – аз живея, заради „работата си” и ден без нея кара душата ми да страда, а не да почива.

Понеделник винаги е ден за онлайн „работа” и нямаше значение къде съм. Беше хубаво, просто да сменя обстановката и да съм в компанията на морския бриз и звука на разбиващите се вълни. Вдъхнових се от хубавите съобщения и резултатите, които виждах в хората, на които съм ментор.

Прекрасната Юлия, която вече е свалила над 7см. от талията си - обожавам тази жена.
Прекрасната Юлия, която вече е свалила над 7см. от талията си – обожавам тази жена.

После направихме дълга разходка из Созопол и се насладихме на залеза. Преди време бях прочела, че изгрева и залеза са най-хубавите гледки на света, а мнозина ги пропускат, защото са прекалено забързани или прекалено заровени в грижите, които са в ума им. Тогава осъзнах, че и аз бях такава и от този момент, винаги спирам, за да погледам слънцето – да го приветствам или да го изпратя.

File_000 (2)

След дългата обиколка, намерихме един ресторант – отново до морето и седнахме да вечеряме.

Винаги, когато пътувам и ям навън, избирам максимално прости храни. Знам, че всичко засукано е приготвено с много мазнина (обикновено олио), сосове със захар и брашно. Затова или си поръчвам яйца и салата; месо на скара и салата; риба на скара и салата.

Както споделих с вас във Facebook, рядко си изяждам целите порции. И не си мислете, че умът ми не иска да изяде всичко. И на мен ми е вкусно и аз като всеки човек имам желанието да ям повече, когато масата е отрупана с храна. Но знам, че тялото ми няма нужда от това и знам, че моментната наслада от яденето, не си струва тежестта, която тялото ми ще усеща след това; дискомфорта от това просто да си ям, да си трупам килограми и после да не се чувствам добре за себе си.

13245236_10156914238815075_8253429874553868446_n
Какво поръчах 🙂
13254475_10156914238925075_4467362094757956052_n
Какво изядох и оставих 🙂

Човек трябва да си позволява да яде това, което му е вкусно, но трябва да знае кога да спре.

Порциите в ресторантите винаги са много по-големи, отколкото една жена реално би трябвало да изяде.

Опитайте да оставите част от храната и ще видите как 10мин. След това ще се чувствате сити и изобщо няма да съжалявате, че не сте изяли всичко. Тренирайте ума си, защото той е като дете и просто трябва да се насочва и възпитава.

13271715_10156918890630075_508459799_o

На втория ден, отново станахме рано. Отново закусихме и после отново правих йога на плажа. Този път, една по-възрастна жена ме наблюдаваше и дойде да ме похвали. Каза, че от година прави йога и че е станало като част от сутрешната ѝ рутина. Всяка сутрин, след кафето прави 30 минути йога. И каза: „Но днес не съм я правила, а Вие сега ми дадохте много добра идея да я направя на плажа.” Отиде и започна да практикува.

След йогата, отидох до един бордюр. От долната страна изкопах дупка, за да стане малко по-високо и отново направих бг-клек – 4 серии по 30 и по максимален брой лицеви опори между сериите.

Малко забавление със сиси клек на плажа 🙂

От другата страна имаше една баничарница и всеки, който си взимаше баничка или кифла, спираше за да гледа как правя лицеви опори. Не съдя хората, които ядат такива храни. Едно време и аз го правех. Но си мислех как тренирайки за себе си и правейки това, което ми харесва, случайно може би накарах някои хора да се замислят за избора, който правят. Просто това да правя нещата, които ми харесват, накараха една жена да се замисли, че може да си прави йогата на плажа и да не изоставя това, което я кара да се чувства добре.

Може би някои от мъжете, които тази сутрин си купиха кроасан или баничка за закуска и които очевидно не бяха в най-добрата си форма, се замислиха, че щом една жена може да прави лицеви опори, може би те бяха позволили на себе си да пренебрегнат физическия потенциал и може би някой от тях си припомни за времето, когато и той е тренирал на плажа.

13275202_10156918888955075_1638329912_o

Понякога не е нужно много – само нещо около теб, което да те провокира да се замислиш и да подълбаеш в психиката и изборите си. Да си зададеш някои въпроси, които да те накарат да намериш дълго търсени отговори. В края на деня, не всеки е спортист и не всеки иска да има високи спортни постижения. Но в края на деня, всеки един от нас има тяло и то има своите нужди – да се грижим за него, да го движим и да му даваме енергия – чрез подходяща храна.

Замислих се, как когато човек прави това, което обича, помага и на другите да откриват нещо за себе си. Много хора са го правили за мен, в области от живота, които съм пренебрегвала. Примерът е най-силния инструмент за вдъхновение.

Написах много и не знам дали прочетохте всичко – но аз просто обичам да споделям.

13262651_10156918888600075_265425598_o

Важно е да запомните, че когато пътувате, вие променяте мястото и хората, но не променяте себе си. Приоритетите ви; това, което е важно за вас и това, което ви кара да се чувствате добре е вътре във вас. От вас зависи да не му изневерявате и да търсите начини, а не с лекота да се отказвате. Когато човек заяви себе си и това, което иска, цялата Вселена му съдейства и всички уважават избора му.

Когато пътувате, трябва да знаете, че не винаги ще правите тренировките, които сте свикнали – и не е необходимо. Има толквоа други неща, които да преживеете на тези места. Но всеки може да отдели малко време, за да се раздвижи и да накара тялото си да се чувства живо. Когато пътувате, не е важно да се стремите да подобрявате това, което вече сте постигнали, а просто да го поддържате. Никой не е излязъл от форма, защото не е тренирал интензивно – 3-5 дена.

13282665_10156918888255075_42355718_o

Когато пътувате, трябва да знаете, че не винаги ще се храните, както сте свикнали. Аз не обичам да ям навън или да си купувам готова храна. Обичам да си готвя, да си слагам подправки и да си подреждам чинията. Обичам разнообразието, цветовете и грижата към храната. Но когато пътувам, често нямам тези неща. Част от мен гладува за тях, но знам, че е важно просто да правя оптималното и се опитвам.

Никой не е надебелял, защото 3-5 дена не е следвал обичайния си режим. Надебеляват хората, които решават да се пуснат по течението. Когато внимаваме какво даваме на тялото си, то си функционира добре и всичко е нормално.

13288569_10156918890975075_1465037508_o

Когато пътувате, най-важното е да знаете, че няма нужда да копирате ежедневната си рутина. Смисълът на пътешествията е точно това – да правите нещо различно. Единственото, към което трябва да се придържате са вашите ценности и това, което кара тялото и ума ви да се чувстват добре – дългосрочно. Изборът е следствие от убежденията.

Дори и да тренирате малко, ходенето е най-добрата форма на физическа активност и ви гарантирам, че ако ходите повече и внимавате колко ядете, всичко ще е отлично. В IFS Journal-a можете да прочетете детайлна статия, която написах за ходенето като най-добра форма за дълготрайно отслабване.

Аз не вярвам, че се лишавам, когато не ям боклучава храна или когато не лежа по цял ден – за мен това не е почивка, а мъчение. Почивката е за психиката и тя е когато правя това, което кара всеки един аспект от мен да се чувства добре.

13293056_10156918887495075_319861459_n

Готови ли сте за лятото с IFS тениска и кърпа? 🙂

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Ines Subashka

https://inspiredfitstrong.com/bg/za-ines/bio/

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори