Хората често казват: „Преди бях в много добра форма, но после спрях да тренирам и мускулите ми се превърнаха в мазнини.“
Това кара много хора да вярват в мита, че мускулите се превръщат в мазнини. В действителност това не е така. Това, което се случва е, че когато спрем да тренираме, процентът подкожни мазнини се увеличава, не заради превръщането на мускулите в мазнини, а заради т.нар. рекомпозиция на тялото.
Знаете, че телесното тегло е резултат от активната и пасивната тъкан. Активната са мускулите, костите и органите, а към пасивната спадат мазнините. Процентът подкожни мазнини ни показва каква част от телесното тегло е пасивната тъкан. Когато тренираме, мускулната маса нараства, което означава, че се променя съотношението между активната и пасивната тъкан – т.е. в повечето случаи намалява процентът подкожни мазнини. Като активна тъкан, мускулите изискват енергия, за да бъдат поддържани. Това означава, че тялото ще има интерес да ги запази, само ако средата, в която се намираме изисква от нас да имаме тези мускули – т.е. изисква да сме силни. Как тялото разбира, дали ни трябват тези мускули? Посредством стимула, който му изпращаме, чрез движението. Когато тренираме, използваме външно съпротивление, това казва на тялото: „Външната среда изисква да си силно. Поддържай мускулите.“ И тялото слуша.
Когато, обаче, спрем да тренираме, този стимул липсва. Това казва на тялото: „Външната среда е по-лежерна. Не изисква от теб много сила. Пести се.“ И то отново се вслушва. Няма интерес да запази мускулната маса, която само изразходва енергия, ако тя не ни служи. Затова, постепенно мускулната маса намалява. Но това не означава, че се превръща в мазнини. Процентът подкожни мазнини се покачва, защото тялото променя композицията си – по-малко активна тъкан, означава по-голям процент мазнини.
Мускулната маса е това, което кара тялото ни да изглежда стегнато и оформено. Когато мускулната маса значително намалява, това кара тялото да изглежда „по-меко“ и отпуснато.
Какво друго се случва?
Храним се по същия начин, а сме понижили нивото си на физическа активност. За никой не е тайна, че хората, които тренират имат нужда от повече храна, за да обезпечат енергийните нужди на тялото си. Когато имаме повишена физическа активност, тази допълнителна храна се използва за енергия и ние продължаваме да сме във форма. Логично е – чрез тренировките изразходваме енергия, после си набавяме още и или сме в дефицит или сме горе долу на ниво „поддържане“.
После, по някаква причина решаваме да спрем с тренировките, но често не се замисляме, че това означава, че има необходимост да променим и храненето си. Продължаваме да ядем приблизително същото количество храна, не променяме съотношението на макронутриентите – въпреки по-застоялия начин на живот. Какво означава това? Приемаме повече енергия, отколкото изразходваме. Как тялото се справя с този излишък на калории – складира ги под формата на мазнини. Когато това продължи известно време, осъзнаваме, че сме качили килограми. И започваме да вярваме, че мускулите са се превърнали в мазнини. В действителност, просто ядем повече, отколкото имаме нужда, защото не сме променили диетата си, когато сме променили количеството физическа активност, което извършваме.
Като заключение, ще отбележа, че в човешкото тяло е възможна т.нар. „трансдиференциация“, която е свързана със способността на един вид клетки да се превръщат в друг тип клетки и да проявяват характеристики на различна тъкан. Всъщност, това е бъдещето на регенеративната медицина. Но, когато говорим за „мускулите ми се превърнаха в мазнини“, трансдиференциацията не е процесът, който наблюдаваме, а именно нещата, които описах по-горе.
