For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124
3 начина, по които пътуването до Лондон се отрази на тренировките и глада ми за въглехидрати

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

129

Аз съм нещотърсач, който е отдаден на мисията си да изследва човешкото тяло и да анализира причините за появата на едно или друго състояние. Много хора се чувстват като жертви на състоянията и емоциите си. Много хора не съумяват да се справят добре с предизвикателствата на живота, защото не разбират причината за начина, по който се чувстват и действията, които тялото и ума ги подтикват да извършат. Това е общовалидно за тренировките и храненето.

Много често, хората успяват да постигнат някакъв баланс, когато имат рутина и предвидимо ежедневие. Моментът, в който се наложи да пътуват някъде, много хора се паникьосват как ще се справят с храненето, дали ще има къде да тренират и обикновено в цялата тази паника спират да разсъждават и се случва това, от което най-много се страхуват – не се хранят добре и налитат на доста нездравословни храни и тотално спират с движението и тренировките.

Преди десет дена, пътувах до Лондон, за да участвам в бизнес академията на Peter Sage (тук можете да научите за 7 от уроците, които научих в академията). Където и да съм, средата, обстоятелствата може и да се променят, но има едно нещо, което не променям – идентичността си. Дала съм си сметка какво е важно за мен и кои са нещата, които ме карат да се чувствам добре и където и да съм, се опитвам да си набавя доза от тях. Част от моята идентичност е тази на атлет и на човек, който се грижи за тялото си и неговата енергичност и жизненост.

Пътуванията  са предизвикателства и за мен – да изляза от рутината си и да погледна всичко от различен ъгъл. За мен, смяната на средата е възможност да направя съпоставка между това, което правя ежедневно и това, което ми се налага да правя спорадично. Възможност да видя как тялото и умът ми реагират в различна среда и при различни предизвикателства и разбира се, после да направя анализ на различните ситуации и състояния и да си направя равносметка за плюсовете и минусите на едното и другото. В тази статия ще ви споделя за заключенията ми от 4 дневния престой в Лондон и Sage Academ – ията, що се отнася до тялото, здравето, храненето, съня и движението. Ще ви споделя какво правих и как ми се отразяваше. Какво ще оставя и какво със сигурност знам,  че не искам да е част от живота ми.

1.Сънят или липсата  му са основният двигател на глада за въглехидрати

В този IFS Journal, писах много подробна статия за съня, глада за въглехидрати и хормоналния баланс. Винаги, когато някой има проблем с емоционално хранене, засилен глад за въглехидрати, въпреки че диетата изглежда пълноценна, се обръщам към съня. Изисквам дневник със записани часове на лягане, ставане и т.н. Винаги се оказва, че човекът има навика да си ляга след полунощ – да стои дълго време на изкуствена светлина и да не спи достатъчно или поне не в необходимите за тялото часове.

Аз имам доста изработен график за това кога си лягам и кога ставам – не правя компромис с това и гледам да си лягам най-късно до 11 часа и винаги се чувствам добре.

По време на Sage Academ-ията, този график беше нарушен.

Няколко неща ми се отразиха не особено добре:

1.1.Имаше смяна във времето – два часа разлика. Понякога не осъзнаваме колко са важни тези два часа за тялото. В параметрите на ума звучат като нищо, но за тялото са си цял скок във времето. Хубавото на това, че в Лондон времето беше 2 часа назад, беше че сутрин, когато ставах към 05:00ч., в България това означаваше 07:00ч. Но това предимство веднага беше компенсирано от недостатъка, че вечер, когато в Лондон беше 22:00ч., в България беше 00:00ч.

Графикът беше такъв, че лекциите продължаваха между 14-18 часа. Едната вечер продължихме до почти 02:00ч. през нощта, а другите дни свършвахме към 22:30-23:00ч. местно време, което в България означаваше 04:00 или 00:00-01:00ч.

През цялото време се чувствах уморена и усещах как тялото ми става леко летаргично. Усещах се някак подуто и тромаво, въпреки че не съм яла вредна храна, нито съм преяждала. За щастие, доста отдавна разбрах, че когато тялото е подложено на някакъв вид стрес, произвежда повече кортизол и стресови хормони, които са една от причината за усещането за подутост. Това не означава, че за 3 дена сме надебелели, защото обикновено, ако диетата ни е подходяща, когато се завърнем към по-нормален график, нивата на стрес в тялото намаляват и започваме отново да се чувстваме стегнати и неподути.

С всеки следващ ден се чувствах малко по-зле физически и след последния ден, усещах как и гладът и апетитът ми се променяха. Определено имах желание да ям повече и имах по-засилен апетит към въглехидрати. Даже, единият ден реших да обядвам само ориз и то малко по-голямо количество, за да удовлетворя желанието си за въглехидрати, без да се налага да ям боклучава храна.

Липсата на сън и късното лягане, определено оказа влияние на нивата ми на енергия, желанието ми за физическа активност и глада за въглехидрати. Много хора не осъзнават, как само промяната на графика за това кога и колко спят, може да ги освободи от цялата борба с това какво и колко да ядат и колко да се движат. Както писах тук, лакомията и мързела не са етикети, които са част от нашата идентичност, а по-скоро състояния, които се появяват в тялото и зад които има реална причина – премахнем ли причината и състоянията стават излишни.

Освен това, когато се върнах, забелязах, че през следващите 3-4 дена, отново имах нужда да ям малко повече и да увелича въглехидратите, въпреки че не тренирах повече, тъй като се чувствах уморена и си дадох почивка.

Другото любопитно нещо е статистиката на качеството на съня ми. Следя си съня с часовника на Полар. Обикновено, качеството на съня ми е около 87-90% пълноценен, а на семинара, с всеки ден спадаше все повече и даже падна под 80%, което не ми се е случвало нито веднъж, откакто си следя съня (поне 6 месеца). Това е доказателство, че дори когато като часове спиш 7-8 часа, можеш да се чувстваш уморен, защото качеството на съня се променя. Колкото по-късно си лягах и колкото повече стоях на изкуствена светлина, толкова повече сънят и качеството му страдаха. Неща, за които не си даваме сметка, но резултатите са в детайлите.

5 44 33

2.Обездвиженият начин на живот, не е моят живот

Аз съм доста активен човек. Няма значение дали тренирам или не, винаги се движа – дали ще се разхождам, дали ще стоя на земята, ще правя стойки на ръце, ще разтягам – ежедневно, активността ми е между 5-7 часа (което включва времето, което ходя, тренирам, прекарвам го права или седейки на земята и променяйки позите на тялото ми – защото часовникът на Polar отчита и тези движения.). На семинара, както виждате на снимката, активността ми ежедневно е между 2-3 часа – доста малко.

1 22

Това, което направих през първите дни, беше да ставам рано и да започвам деня си с 10 минути слънчеви поздрави, след което отивах в залата и правех кратък и интензивен комплекс от упражнения – около 20-25 минути. Първите два дена се чувствах добре, но следващите 2 дена се почувствах уморена. Едната сутрин станах и правих само йога и мобилност, за да нахраня тялото си с малко движение. Трябва да опитате да започвате деня си така. Нямате представа как енергията започва да преминава през тялото ви и колко добре ще се чувствате.

Последният ден, реших, че имам доста недостиг на сън и макар и да имах достатъчно воля, за да стана и да тренирам, научила съм се кога трябва да използвам волята си, за да съм по-активна и кога да я използвам, за да не бъда активна и да дам почивка на тялото си. Последният ден, тялото ми имаше нужда от почивка и му дадох един час повече сън.

IMG_2790

Както споменах, бизнес академията беше свързана с доста седене – средно около 12-14 часа на ден. Имахме една обедна почивка от около 45 минути и още две почивки по 10-15 минути. Аз си поръчвах храна от ресторанта, още от закуска, за да е готова за обяд и в обедната почивка, отделях 15 минути за хранене и после излизах навън, за да се разходя за 30-тина минути по тротоара. Това определено ме караше да се чувствам отлично и връщаше енергията ми. Непрекъснато казвам на хората, с които работя, да се опитат да използват част от обедната почивка за разходка – това съживява и тялото и ума и те прави още по-продуктивен през останалата част от работния ден.

Другата положителна част на тези кратки разходки, беше светлината. В този IFS журнал, писах и за това как светлината оказва влияние на това какви хормони да се освобождават в тялото и как светлината е от основните „инструменти“, с които да настройваме биологичния си часовник. Различната честота на светлината, е информация за това коя част на деня е и за какво да се подготвя тялото – знаете как светлината навън се променя с напредването на деня. Изкуствената светлина подлъгва тялото, че непрекъснато е ден и не позволява на ключови хормони да се освобождават (например мелатонина), защото тези хормони се освобождават, когато количеството светлина намалява и бъде изместена от тъмнина. Това да излизам в обедната почивка, малко или много даваше информация на тялото ми от какво има нужда.

Това е другият детайл, който много хора пропускат – това да седим затворени между четири стени, по цял ден наистина е пагубно за тялото. Ако повече хора се вслушат в това, биха осъзнали, че всяка болест започва първо с нарушаване на циркадния ритъм и всяка болест, всъщност е неспособността на тялото да разчита времето – това, което светлината диктува.

Много съм благодарна за мобилността, която си извоювах през последната година, с тренировките по мобилност и йога. Това ми позволява да се сгъвам в различни пози, без да заемам много място 😀 Така направих и на семинара, където стоях на стола в полу лотус, за да не ми се сковава таза.

На този семинар осъзнах, че наистина обичам ежедневието си и че целодневното седене наистина е пагубно за тялото.

Другото, което се случи е, че след семинара се чувствах много скована. Свикнала съм да се чувствам леко и подвижно, но седенето, липсата на достатъчно активност и недобрия сън, определено ме накараха да се чувствам скована. Така че, движението определено е моят начин на живот.

3.Здравословната храна винаги съживява тялото

IMG_2918

Както казах, никога не правя компромис с това, в което вярвам. Няма значение дали пътувам или не, винаги намирам начин да ям здравословна храна. Разбира се, не мога да се храня по същия начин, по който се храня вкъщи. Не винаги успявам да се придържам към обичайните си макронутриенти, но винаги храната, която ям – като източник е една и съща. Знам, че когато пътувам, качеството ѝ не винаги е много добро, но както писах в тази статия (когато разбереше, че всичко което ядеш е нездравсоловно), за мен тялото успява да разчита и използва храната, когато тя се доближава до тази в природата.

На закуска се хранех в ресторанта, където имаше шведска маса и избирах кисело мляко и плодове, а единия ден закусвах яйца, ориз и чери домати, защото усетих че имам нужда от повече храна и комбинация от мазнини и въглехидрати.

IMG_2847

На обяд, два дена си поръчвах храна от ресторанта – яйца, броколи и малко ориз, а другите дни ядох комбинация от консерва риба тон, скариди, зеленчуци и авокадо.

IMG_2858 IMG_2839

Следобед си хапвах моят кекс за пътешественици и си бях купила малко контейнерчета с кисело мляко, които взех още първия ден.

IMG_2771

Вечерите отново бяха салати с някакво месо и авокадо.

IMG_2911

Не съм се хранила с нездравословна храна, но въпреки всичко усещах, че искам да ям нещо сготвено, а не само салати. Исках да си задуша комбинация от цветни и свежи зеленчуци, да си комбинирам различни вкусове и да си направя пълноценно хранене. Но знаех, че това е просто цената, която трябваше да платя, за да съм част от Sage Academ-ията. И както написах в предходния пост, преживяването беше незаменимо и съм много благодарна, че имах честта да се докосна до такива хора.

IMG_2883 IMG_2772

Това, което описах горе не е резултат от Sage Academ-ията, а резултат от това, което се случва на тялото, когато седим, не се движим достатъчно, не спим достатъчно и т.н. Това е ежедневие за много хора, които не осъзнават, че тези процеси протичат в тялото им. Това е резултат от всяка една конференция, на която отидем. Това са процеси, които веднъж осъзнати, могат да  бъдат променени и да се погрижим те да са малката цена, която плащаме, за да преживяваме събития, като Sage Academ-ията или други интересни събития, на които искаме да присъстваме. Но тези процеси, в никакъв случай не трябва да бъдат приети за необходимо зло на ежедневието. Не трябва да бъдат приемани за начин на живот и трябва да осъзнаем, че има и друг начин и че когато се грижим за тялото си, тогава етикетите лаком, мързелив, чревоугодник, безволеви, стават излишни, защото сме се погрижили за това, което се случва в тялото.

Тялото е външен израз на невидимите процеси, които протичат в организма. Преди да променим външността си, трябва да променим сигналите, които изпращаме на тялото си.

Ако тази статия ви харесва и я намирате за полезна, споделете я с приятелите си. Може да е различната гледна точка, от която се нуждаят. Благодаря!

И първата ми книга „Генът IFS: Визия за здраве“, вече може да бъде купена. Благодаря на всички, които дойдоха на представянето на книгата. Прекрасни сте!

kniga_Ines

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Ines Subashka

https://inspiredfitstrong.com/bg/za-ines/bio/

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

 

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори