Няма да забравя една сутрин преди около 14 години. Аз бях на 16г., а прабаба ми беше на около 90г. Всяка сутрин ставаше и правеше гимнастика. Ходеше бавно, но не пропускаше възможност да излезе на площадката, да подпре бастуна си и после внимателно да сложи ръце на перваза. После леко присвиваше ръце и твърдеше, че прави лицеви опори. След това се преместваше близо до едно дърво, подпираше се на него и правеше махове с краката си. Преди това, още когато се събудеше, сядаше в леглото и почваше да върти китки и рамена и да прави кръгообразни движения с глезените си. Правейки упражненията и стискайки и разгъвайки длани, тя ми се усмихна и каза: „Хайде и ти. Много е хубаво така да правиш всеки ден, когато се събудиш.“
Тогава се занимавах професионално с баскетбол, но смея да твърдя, че никога не съм имала по-неосъзнат поглед върху тялото си и движението, колкото тогава. Само я изгледах и любезно отказах, но си помислих: „Това са глупости. Аз имам по-важни и смислени упражнения, които да правя.“
По това време, за мен единственото нещо, което попадаше в класификацията на „движение“, беше упражнение, което те задъхва, изпотява и най-малкото, което те затруднява. Подминах поканата на прабаба ми, а даже не подозирах колко е права.
Тази сутрин се събудих и както всяка сутрн през последните 3-4 години, отворих очи. Протегнах се и се изправих. Отворих балконската врата, за да позволя на природата да влезе в стаята – свежия въздух, песента на птиците. Някак различно е, когато първото нещо, което правиш сутрин е да посрещнеш новия ден – да му отделиш няколко минутки от забързаното ежедневие и да се насладиш на мига. Беше малко преди 05:30ч. и аз както винаги имах много задачи за деня – но преди всичко, имах един приоритет – себе си и тялото си.
През последните няколко години, всяка сутрин отделям около 10 минути, за да още със събуждането да раздвижа тялото си – и не си мислете, че от леглото падам за 5 серии по 10 лицеви опори или правя бърпита за време.
Точно като прабаба ми – разтягам се, после правя малко кръгове с ръцете, няколко движения, с които да раздвижа таза, няколко усукващи движения, с които да раздвижа гръбнака си и малко разтягания на стената, с които отново раздвижвам гърба и рамената си. Нищо сложно – просто движения, с които да събудя тялото си.
И после, сякаш животът и енегрията започват да текат през тялото ми. Чувствам се различно и още по-мотивирана.
Замисляли ли сте се какво е движението? За мен то е храна за всяка клетка. Така, както всяка хранителна група, доставя различни хранителни вещества, така и различните движения доставят на тялото такива. Но в края на деня, не е важна само храната, която ядем, а и тази, която усвояваме. Това важи и за движението. Колкото по-мобилни и подвижни сме, толкова повече получаваме от движенията. Колкото по-сковани и обездвижени сме, толкова по-малко извличаме и толкова по-зле се чувстваме. Мнозина, прекарват целия ден – от леглото на стол, от стола в колата, от колата в офиса, от офиса в колата и после на дивана и в леглото. Движението е ограничено до седене и даже за миг не се замисляме, как това кара тъканите ни да гладуват.
Това ставите да са мобилни, не е каприз или мода – това е необходимост и предпоставка за здраве. Мобилността е младост, защото именно мобилното тяло, дава възможност всяка една тъкан в организма да получава хранителни вещества.
Там където има липса на мобилност, тъканите гладуват, защото до тях не достига достатъчно кръв, достатъчно хранителни вещества и тези тъкани бавно дегенерират.
Освен това, когато спим тялото не се движи. Вероятно знаете, че ставите са покрити от ставни капсули, които се наричат синовиални. В тях е съдържа синовиална течност. Тя съдържа хранителни вещества и освен това играе ролята на лубрикант. Когато тялото не се движи, тази синовиална течност също не върши работата си. Сутрин, когато се събудим, се чувстваме сковани, защото синовиалната течност е застояла и ако се раздвижим, тогава раздвижваме нея – т.е. смазваме тялото си и буквално го храним. Не бихте пропуснали закуската си, нали? Тогава, защо лишавате тялото си от нея?
Когато раздвижим съответните мускули или се протягаме, последвалото разтягане и на ставната капсула води до намаляването на триенето вътре в самата става. Там се образува вакуум, който е изпълнен с газове, вече разтворени в синовиалната течност. Така в това празно пространство се образува газово мехурче, което се разпуква и се получава така познатото звучене.
Искрено вярвам, че състоянието на тялото е свързано със състоянието на ума и на духа. Вярвам, че скованостите на тялото са скованости и на ума и обратното.
После се чудим, защо се чувстваме толкова зле, а не се замисляме как всеки ден обричаме тялото си на дегенираране и бавно умиране, а паралелно ума и душата страдат също.
Когато спим, обикновено моделираме тялото си по определен начин – спите надясно? Сигурна съм, че всяка сутрин усещате дясната си страна по-натегната и рамото и вратът ви болят и се чудите защо е. Не подозирате, че това, че сте прекарали последните 6-8 часа, в леглото, спейки на дясната страна, пренатяга тези мускули и ви кара да се чувствате сковани.
Всяка една болка има история и тази история са именно нашите навици и нашето ежедневие. Болката е само симптом за това, което правим, а ние ряско се обръщаме към себе си и изборите си, като причина за появатаѝ. Търсим отвън и предприемаме мерки, които само потушават симптома, но не изкореняват причината.
Старите хора – тези над 80 години са здрави и подвижни – особено, ако не са обременени от съвременния начин на живот. Какво е това, което им дава възможност да се наслаждават на активни старини, а нас да страдаме още като млади? Изборите, които правим всеки ден.
Онзи ден бях поканена на 90 годишнина на дядо Стефан, който е по-активен и подвижен от 60% от хората, които познавам – но той също не спира да се движи и знае, че всеки ден е една нова възможност – да запазиш здравето си или доброволно да се откажеш от него – всичко зависи от личния ти избор.
И да, преди 10 години, на ум се присмях на поканата да правя елементарни упражнения всяка сутрин. Сега си спомням за пра баба ми и ги правя с удоволствие – защото именно тези движения, дават живот на тялото ми още със събуждането. Обичам да се обръщам към природата, защото в не се крие ключът към здравето ни. Замислете се за животните – погледнете кучето си, котката си. Какво е първото нещо, което правят, когато се събудят – протягат се. Поледвайте примера им и отделете 10 минутки за упражненията, с които загрявахме по физическо възпитание – усещането си задлужава. А можете да ги правите и през деня, в офиса.
Вижте тази 15 минутна тренировка по мобилност за начало на деня, а след нея и 12 отделни упражнения, които можете да изпълнявате.
