Моята лична изповед: Борбата ми с изобилието от храна по празниците

Празниците идват! Масите са отрупани с храна. От малки сме свикнали да свързваме празниците с много храна… с всякаква. Превърнали сме изобилието от ястия в нещо, като знак, че празникът ще е хубав и че имаме достатъчно.

Ако през годината полагате усилия да промените начина си на живот, то празниците са истинския тест за това до къде сте стигнали. Лесно е да се придържаш към дадено решение в контролирани условия – тогава, когато около теб няма почти никакви дразнители и изборът и решенията са доста лесни.

Трудно е, когато около теб е отрупано с току що направена баклава, която мирише на канела и орехи. Трудно е, когато около теб е отрупано с баница и питка с късмети, които миришат на разтопено масло и вкусно сирене. Имаш една чиния пред себе си, а искаш да опиташ от всичко. Трудно е да устоиш на тази храна, до момента, в който не вземеш решение и не направиш своя избор. Когато човек има цел, която се крепи на някакви вътрешни ценности и убеждения, няма значение какво се случва в света около него – той вече е направил своя избор и нищо не може да го разколебае.

Ако се страхувате от празниците или по-скоро от храната, която ще има… не сте сами! Аз съм минала от там! И аз се чувствах така.

Когато започнах да следвам хранителни режими, не обичах празниците. Имаше период, в който ми се искаше да избягвам всеки рожден ден, всеки Великден и всяка Коледа. Всичко вървеше добре, до момента, в който не настъпеше моментът за празничното събитие и… губех нишката. Сякаш някакво друго аз се завръщаше и се нахвърляше върху храната. Нищо друго нямаше значение освен това да опитам от всичко – по много и по няколко пъти. Едно такова залитане, водеше до разочарование и поредния опит да се самонаказвам. Това ме завърташе в омагьосания кръг на тъпченето, въздържанието и пак тъпченето. Получаваше се така – тъпчене на Коледа, после въздържание и на Нова година- тъпчене отново.

Страхувах се от храната или по-скоро от начина, по който ме провокираше да се държа. Умирах от желание да съм около масата и да си сипя само качествена храна. Да се наслаждавам на всяка хапка и да не ми пречи, че наоколо е пълно с разнообразие от храни. Да ям това, което ми е вкусно, но в адекватни количества. Защо не можех да изям едно парче баклава, а въпреки че ми беше тежко, трябваше да изям 5-6? Защо не можех да си избера да отчупя малко баница, а трябваше да си слагам и питка и баница и после втора порция?(прочетете статията за „без едно мога, с едно не“)

Ненавиждах факта, че не всеки празник, вместо да се чувствам отлично и щастлива се чувствах зле – и физически и психически. Беше ми тежко, чувствах се подута и уморена. Когато се чувстваш зле физически, нямаш и сили да се радваш на нещо друго.

Наистина ли това беше смисълът на празниците? Да удовлетворя чревоугодничеството си, да наситя лакомията си, а да оставя душата и тялото си да гладуват- за нещо смислено, за нещо истинско!

Прекарах така няколко поредни години и преди една Коледа се събудих и си казах, че тази година ще е различно. Казах си, че това е просто храна и не мога да се страхувам от нея. Изборът, решенията, действията, те са в мои ръце. Аз избирам колко и какво ще ям. Емоциите и мислите ми са в моя власт. Всичко, което трябваше да направя, беше да бъда съзнателна. Да не позволявам емоциите, да ме контролират, като кукла на конци.

Та нима е нормално да се чувстваме разстроени от факта, че ще има изобилие от храна?

Реших, че ще седна на масата и ще съм благодарна за изобилието, което има. Ще избера това, което е добре за мен и това, което ще ме накара да се чувствам сита, удовлетворена от комбинацията от вкусове и в същото време ще накара и тялото и душата ми да са добре. Обещах си, че тази година няма да се въртя в омагьосания кръг на лишения и после преяждане. Няма да си забранявам храни. Дните преди празниците ще се храня нормално и пълноценно, така че тялото ми да не гладува за храна и когато масата е отрупана с ястия, аз ще мога да направя осъзнат избор за количеството и качеството на храната, която консумирам.

Всъщност, оценяваме вкуса на нещо, когато е по-малко. Когато има много в чинията, тогава ядем за спорта. Когато има по-малко, тогава ядем с повече внимание, отношение. Преживяваме всяка хапка. Всъщност ситостта не е само в храната, а в начина, по който я ядем. Това дали сме сити или не, зависи от преживяването на процеса на хранене. Съзнателното хранене и отношението към храната са ключа.

Всъщност, знаете ли как обичам да обяснявам успехите? Знаете, че съм привърженик на това, че сме зависими от природата и природните закони! По закон, всичко се стреми към хаос. Ако постигнем нещо, трябва или да полагаме достатъчно усилия, за да го поддържаме или малко повече, за да вървим напред. Ако просто се подадем на всяка прищявка на ума, тогава сме във вихрушката на хаоса. Ето защо, не се заблуждавайте, че постигаме едно състояние и после чрез нищоправене оставаме в него. Всъщност, всичко опира до съзнателното решение във всеки един момент. Всеки ден, трябва да се будим и да правим минималното, за да вървим напред или поне, за да не се връщаме назад. Умът обича да се прикача към разни неща. Обича да се идентифицира и асоциира. Освободете се от оковите на ума и бъдете съзнателни.

Малко хора осъзнават, че дисциплината всъщност е свобода. Да умееш да дисциплинираш ума си, да избира това, което подкрепя целите ти; това, което подкрепя да се чувствам добре – психически и физически, ти дава свобода. За разлика от това да се чувстваш като роб на мислите си и да бъдеш подвластен на всяка емоция и промяна.

Помня тази Коледа. Седнахме на масата, а баба ми беше направила любимите ми курабии, торта, баклава и какво ли още не. Обожавах курабиите и преди изяждах по една тава от тях. Стояха пред мен и първата ми мисъл беше: „ Карай, Коледа е! Яж!“ След това си казах. Какво променя яденето на курабиите? Наистина ли имам нужда да ги ям, за да се чувствам щастлива? Няма ли друг начин, по който да извикам емоцията, от която се нуждая? Как нахвърлянето върху тавата, щеше да осмисли вечерта и деня ми? Никак!

Взех си една, а после се спрях. Цяла вечер имаше една вътрешна борба. Чувствах се така, сякаш щях да бъда лишена от нещо. Все едно ми се отнемаше, нещо което бях заслужила. Повтарях си, че тези курабии ги има целогодишно и че вече ги бях опитала, а сега бях избрала да ям нещо друго – нещо, което ме кара да се чувствам добре.

Така, след съзнателното ми присъствие, докато умът ми се опитваше да надделее, не ядох повече от курабиите. Не ядох и много други неща. Ядох малко и достатъчно. Станах от масата и се чувствах отлично, защото тялото ми не страдаше. Не ми беше тежко. Даже излязох навън и се разхождах до късно вечерта, по заснежените улици. Ходех и си мислех колко е хубаво да се чувстваш добре на Коледа.

Най-хубавото е, че когато успееш да вземеш този контрол над себе си, дори само веднъж, сякаш препрограмираш тялото и ума си. Превръщаш се в друг човек и започваш да се държиш различно и съответно да получаваш различни резултати. Даваш си сметка, че нещо, което си смятал з апо-силно от теб, всъщност е било чист съзнателен избор и че във всеки момент можеш да променяш себе си, за да се чувстваш добре и да си горд от това, което си.

От тогава, всеки празник е специален- не с храната, която е наоколо, а с това, че съм заобиколена от изобилие, което оценявам и с което не злоупотребявам. Вече гледам на храната, като на изкуство, грижа, труд и време. Сега знам колко време отделят майка ми и баба ми, за да приготвят вечерята; чувствата, които влагат и изкуството, което създават. Сега мога да гледам една тава с курабии и да се възхищавам на перфектните форми, на украсата им – но не изпитвам потребност да им се нахвърля. Ако реша, мога да изям 1-2 и да се насладя на вкуса, с ясното съзнание, че нямам нужда от повече.

Сега, от гледна точка на яденето, празниците са обикновен ден, в който сядам на масата, слагам в чинията си само толкова, колкото да се заситя, а специалното е, че за разлика от другите дни, сега съм заобиколена от най-близките си хора. Защо да си позволя да пропилея мига с тях, като се търкалям, като топка, след поредното преяждане. Защо да прахосвам мигове с тях, оплаквайки се колко ми е тежко или бидейки в лошо настроение, защото съм разочарована от себе си?

Богатата трапеза на празниците не е знак, че е време да се натъпчем. Богатата трапеза на празниците е просто символ на изобилието, грижата, времето и уединението.  Уважението е именно в отношението, в насладата от това, което е сервирано, а не в самоцелното тъпчене. Не се въздържайте от храни, които обичате, но не ядете често. Просто не се нахвърляйте и не преяждайте. Има достатъчно празнични дни. Решете кога от кое ще ядете и го правете съзнателно. Сипете си от всичко по малко, за да не се чувствате лишени, но помнете, че удоволствието е в първите хапки, а не в цялата тава.

Нека тези празници да са различни. 

Ако имате нужда от мотивация за здравословно хранене, имаме коледни предложения на по-ниски цени. Най-подходящи за постигане на баланс с храненето са  „Кажи не на глада: Възстанови метаболизма си от диети“ и „В кухнята с Инес“. Ако ги поръчате до Коледа, получавате и подарък.