Съдейки по отзивите, за пореден път се убеждавам, че блогът ми се посещава от сродни души ;), тъй като очевидно и вие подкрепяте мнението ми! Радва ме фактът, че макар и виртуално съм заобиколена от хора, които търсят истината, а не се доверяват чисто и просто на сензации в медиите!
Сега нека да продължа с причините, поради които смятам, че „мазнините са вредни”- е голям мит и че в действително именно те, а не въглехидратите са предпочитания източник на гориво за организма.
В допълнение към вчерашния пост за научните изследвания искам да кажа, че научните изследвания, които УЖ изследват негативите и ползите от нисковъглехидратни диети, обикновено не продължават достатъчно дълго, което автоматично пречи на достоверността на резултатите! Защо?
Вероятно вече се досещате, но при положение, че до този момент диетата на изследваните лица, се е състояла основно от въглехидрати и те са били основния източник на енергия, на тялото му е необходимо време, за да „превключи” към използването на мазнините. А както споменах продължителността на изследванията не е достатъчна, за да настъпи необходимата адаптация. Представете си един алкохолик или наркоман, който се лекува и се въздържа 1-2 седмици от алкохола или наркотиците. Сигурна съм, че първоначално реакцията на организма му няма да е много добре и той ще се чувства зле, отпаднал, ще има главоболие и други подобни признаци. Това би ли означавало, че въздържането от алкохола и наркотиците е вредно, защото е накарало изследваните лица да се чувстват по този начин? Абсолютно не! Това е просто резултат от абстиненцията и ако наблюдението върху тези лица продължи достатъчно дълго, вероятно ще има шанс да се отчетата и настъпилите позитивни промени в състоянието им!
Сега съотнесете този пример към изследванията и хората, които преминават от диета с преобладаващо съдържание на въглехидратите, към такава с ниско съдържание на въглехидрати и високо съдържание на мазнини!
Освен това често се цитират изследвания, които гласят, че въглехидратите са предпочитаното гориво за мускулите и органите! Голяма заблуда. Първо тук отново роля играе начинът и времетраенето на проведените изследвания!
Освен това знаете ли, че в покой основното гориво за мускулите са свободните мастни киселини, които се получават от мастната тъкан и кетони от черния дроб? Използването на глюкоза и гликоген, като гориво за мускулната активност е само в спешни случаи, когато има критични обстоятелства!
При високовъглехидратни диети, мозъкът и нервната система, наистина използват глюкозата, като източник на гориво. Но не защото това е предпочитаното от тях гориво, а защото при наличието на много въглехидрати в организма не се формират достатъчно кетони, защото източник на тези кетони са свободните мастни киселини, които се освобождават от мастната тъкан!
А при наличието на въглехидрати, нивата на инсулина ( т.нар. складиращ хормон) се повишават и той не позволява мазнините да бъдат използвани за гориво! Когато обаче преминете на нисковъглехидратна диета, мозъкът започва да използва кетони!
И ако все пак държите на изследванията, такива са провеждани, където мускулни клетки са били тествани, за да се установи какво биха предпочели за гориво. Опциите са били кетони, свободни мастни киселини и глюкоза. Е, резултатът е бил, че мускулните клетки избират кетоните, като източник на гориво!
Нека оставя сега научните изследвания и да продължа нататък!
Какво е предназначението на храната? Да дава енергия! Всичко, което ядете, всяка калория по един или друг начин бива преобразувана в организма, така че или да бъде изразходвана моментално за енергия или пък да бъде складирана за по-късна употреба.
Тук идва ролята на така нареченото разпределяне на енергията. То зависи основно от типа храна,която ядете или по-скоро от съотношението на макронутриентите в нея- протеини, въглехидрати и мазнини. Нека първо припомня, че теглото се състои от пасивна и активна тъкан. Пасивната са мазнините, а активната- органите и мускулите. Следователно погълната храна бива използвана или за да достави гориво на органите и мускулите, или бива складирана под формата на мазнини.
От трите гореизброени макронутриента, въглехидратите са тези, които в процеса на разпределянето на енергията, я изпращат към складираните мазнини. Т.е. тялото преобразува част от въглехидратите в мазнини. Протеините и мазнините в отсъствието на въглехидрати не разпределят енергията към мазнините! Ето защо има голямо значение колко ще са въглехидратите във нисковъглеидратната диета!
Тук искам да ви попитам, ако въглехидратите са предпочитаното гориво, защо организма има механизми, които преобразуват въглехидратите в мазнини и ги складират под формата на мазнини? Знаете, че тялото е доста умна „машина” и никога не прави нищо, което да бъде излишно! Всичко винаги функционира, така че по максимално икономичен начин да спомогне за оцеляването на индивида! Тогава, след като организма „полага усилия” да преобразува въглехидратите в мазнини, това не ви ли навежда на мисълта, че явно въглехидратите не са най-предпочитаният източник на гориво?
Освен това организмът може да складира въглехидрати, под формата на гликоген в мускулите и черния дроб, които достигат не повече от 300-400гр., а мазнините, които могат да бъдат складирани са на практика неограничени!
Тази информация стига за днес но аз изобщо не съм приключила, така че очаквайте третата част!
П.С. Ето TУК, можете да видите как да си поръчате втория брой на онлайн списанието ми -IFS Journal.
IFS Journal 2: Научи как да свалиш 5 см от ханша, да излекуваш зъбите си, премахнеш болките в кръста и постигнеш целите си за стегнато и атлетично тяло+ Още…
Не забравяйте да изтеглите новата ми, безплатна книга FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.
***
П.С. Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели! Много ще съм ви благодарна!
Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook ! Благодаря ви!
И една снимка от вчера 🙂
Здравей Инес, искам да ти питам какво количество въглехидрат бих могла да приемам при положение че съм диабетичка на инсулин 4 пъти на ден? Нямам нужда да отслабвам – искам да си подобря Кр Захар, която е доста зле – варира от 2 до 26! Ако хапна без въглехидрат на закуска-обяд -вечеря правя хипогликемия. Не мисля че спирането на инсулина би било разумно. Ти какво ще ме посъветваш? Има ли среден вариант, приложим за диабетици?
Надя,
ако сте диабетик от първи тип, спирането на инсулина ще бъде смъртоносно и кето диетата не е за вас. (Не знам дали има логика да преминавате на кето диета, ако така или иначе ще трябва да си биете инсулин, за да регулирате нивата на кетони в кръвта.) Случаи на излекувани от диабет първи тип има в следствие на веган-суровоядни диети.
Ако сте диабетик от втори тип, можете, след консултация с лекар, да намалите приема на инсулин и спрете напълно приема на въглехидрати. Спрете и кофеина и тежките физически натоварнаия. След 2-3 дена тялото ви ще започне да произвежда кетони и ще можете да спрете напълно инсулина и да се върнете към обикновения ритъм на живот. Въглехидратите ще трябва да ги държите под 50 грама дневно и ще трябва да промените коренно хранителните си навици (които обикновено причиняват диабет от втори тип) както и да се образовате на тема кетогенни диети.
Не съм медицинско лице и не приемайте съветите ми като лечение.
Фен съм на ‘мазнинната’ диета от скоро, и прочетох това онова. Разбира се това не е точно диета, а връщане към корените и храна с която са се изхранвали предците ни.
Съгласен съм с повечето казано в статията, но има и някои неточности. Христина неусетно зачена една то тях.
Авторът пише:
„Какво е предназначението на храната? Да дава енергия! Всичко, което ядете, всяка калория по един или друг начин бива преобразувана в организма, така че или да бъде изразходвана моментално за енергия или пък да бъде складирана за по-късна употреба.“
Това не е така, храната има за цел и да ни набавя витамини и минерали, и друг градивен материал за клетките и най-вече мозъка. Въглехидрати не съдържат абсолютно никакви градивни или жизнено важни за тялото елементи. Протеините са градивният материал и ето защо и Северните народи са високи, а Южните ниски. Ние сме чисто и просто недохранени от много поколения.
Второ, въглехидратите са предпочитаният източник на енергия и цялото тяло е изградено за да им дава предимство в разграждането им. При поглъщане на въглехидрати започва и отделянето на инсулин. При отделянето на инсулин се увеличава и глада(ето защо го наричат и хормон на глада), и ето защо не можем да се наядем с пасти и бонбони. Този процес не толкова изявен при хлябът, ориз, картофи и други въглехидрати, защото те са сложни захариди и се разграждат по-бавно. Наяждането с хляб и ориз обаче е преяждане и достигане на физическите граници на стомаха.
Авторът пише:
„Тук искам да ви попитам, ако въглехидратите са предпочитаното гориво, защо организма има механизми, които преобразуват въглехидратите в мазнини и ги складират под формата на мазнини? “
Защото въглехидратите = енергия , а енергията е била фактор за оцеляване 10-ки хиляди години. С други думи, човекът се е борил за повече енергия през целият си живот. Въглехидратите са най-бързата и лесна енергия, но за нещастие рядко срещана в природата. Прадедите ни не са месели хляб, не са яли ориз, боб и други въглхидрати.
Повечето въглехидратите са идвали от сезонни плодове. Ето защо и инсулина стимулира глад – за да можем да ядем колкот може повече въглехидрати.
Нещата се преобръщат с развитието на земеделието. Въглехидрати навлизат в менюто на земеделеца и с това :
– земеделеца не напълнява значително, защото изразходва тази енергията в обработка на земя
– намалява приема на протеини и мазнини и ето защо земеделеца се видоизменя в нисък, набит и до известна степен умствено недоразвит човек.
През последните 50 години обаче, въглехидратите завладяват диетата ни, но обществото ни вече не е земеделско, и няма къде да изразходваме цялата тази енергия. (Освен във фитнеса , където диетата е основана на учеличен прием на въглехидрати).
Ситуацията е такава, че телата ни не са привикнали към въглехидратната диета (защото ще са нужни стотици и хиляди години) + застоял живот = епидемия от затлъстяване.
Мен ме притеснява повече до каква степен въглехидратите са нужни за нормалното функциониране на мозъка ни 🙂
„Критична ситуация“ за чов. организъм е физиологичният стрес – глад, жажда, трагично събитие в живота, бягство от опасност. Но не всички тези критични ситуации изискват изчерпване на гликогена, а само физ. стрес, ангажиращ мускулите конкретно. Тревогата около изпити през сесията не ни изчерпва гликогена в мускулите, а едно бягство от сериен убиец примерно. Общото между храненето на всички народи, включително и българския е, че са се хранели основно с животински продукти и мазнини. какъв конкретно е произхода им е друга тема. На северния полюс е риба, на Балкана е свинско и кисело мляко, яйца, филе „елена“ ако щеш и т.н. Всяка територия по света има свои типични храни, но общото е типа осн. хранителни групи. Освен това, ако сте запознати, сигурно сте прочели, че местата където най-много се ядат животински храни, хората са най-високи и с развита физика (Скандинавия, масаите в Африка, монголците – най-едрите азиатци и т.н., и т.н.). На Балканите и в Южна Европа хората като цяло са се хранели с повече растителна храна от своите северни или азиатски събратя и съответно са се смалили на ръст и са станали по-набити, като щангисти и боксьори. А англосаксонските и скандинавски племена са високи и снажни, нищо чудно, че всички плувци са англосаксонски тип телосложение – високи, издължени, с гладки мускули. Нещо, което трудно се среща в Южна Европа. Изключение е Италия, сега има и такива спортисти от Китай и други страни, но просто човек не може да избяга от антропологичните си черти. Като цяло в България хората са по-ниски на ръст и високи жени като Инес са голяяямо изключение, за разлика от Швеция например. 🙂
@Христина 🙂 Хриси, благодаря за коментара отново. Винаги ми е интересно да ти чета коментарите! 🙂 А това за „високите жени, като Инес“ много ме разсмя! :))))))) Преид време бях чела едн амного хубава статия по въпроса, но за съжаление не мога д ая открия. Там също ставаше въпрос за споменатото от теб хранене на Балкана- свинско, яйца, кисело мляко и .т.н. Така че аз сподлеям твоето мнение!
Зависи от климатичните условия – в Африка са се изхранвали с много плодове; на полюсите – основно мазнини. Ние като сме „по средата“ би трябвало да имаме „осреднено“ меню.
Според мен трябва да се обърнем към миналото и да видим от къде са си набавяли въгл. ,когато не е имало култивирани зърнени храни.
И все пак в други статии си казвала, че „диета, която изключва някоя ханителна група не е добра“ (цитирам по памет) и съм съгласна с теб. Както и с твърдението за предпочитаното от организма гориво – мазнините. Имам един въпрос само: все пак какво количество въглехидрати е разумно да приема човек, ако се храни НВХ-ВМ? Зелените, нескорбялни зеленчуци са ясни, но те са предимно целулоза и не влизат много в сметките на тялото. Плодовете са опция, но със повишено внимание. За зърнените мнението ти е всеизвестно. Какво мислиш за консумацията на скорбялни зеленчуци (картофи, грах, ориз) – от 100 до 200 гр суров продукт седмично например, според мен, биха се вписали в НВХ частта, без да променят режима, като в същото време попълват изчерпаните запаси на гликоген. Факт е, че гликогенът се използва в „критични ситуации“ но за тялото критична ситуация е и скачането от леглото сутрин като звънне будилника!
@Радост ЗДравей, радост. Относно въглехидратите до 25% от дневния прием. След тези 25% вече резултатът не е същия. Лично аз не изчислявам съотношението на м:б:в в храната си, тъй като имам доста добра представа коя хана какво съдържа и придържайки се към това да ям яйца с жълтъците, предимно свинско месо, разни карантии с масло и основно зеленолистни зеленчуци и гъби, се справям доста добре и без изчисленията. 🙂
Иначе не съм привърженик на нито един от скорбялните зеленчуци, които изброи. Ако ядеш 100-200гр. в седмицата нищо няма да ти стане, но лично аз предпочитам да наблягам на броколи, гъби,чушки, карфиол и други подобни.
Аз плодове не ям често. През лятото понякога ям малини, къпини, боровинки, а през зимата понякога печена или варена тиква. 🙂