„Господи, как минава денят! Досущ като един живот, толкова бързо, когато нехаеш за него, и толкова бавно, когато го наблюдаваш.“-Стайнбек
Ако четете блога ми от самото начало, вероятно знаете, че обичам да споделям мислите си относно това, как се чувствам в залата и защо за мен тренировките са толкова важна и значителна част от живота ми.
За мен тренировката не е просто времето, в което събираш цялата воля, която ти е останала и отиваш да се помъчиш малко, току виж направиш нещо правилно и успееш да влезеш в по-добра форма.
За мен залата е нещо, като моя храм. А тренировката, моето свещено време. Част от деня, когато времето и пространството не съществуват. Част от деня, когато никой и нищо не ме интересува. Дори да съм заобиколена от десетки хора в залата, за мен съществуваме само аз и тежестите.
Времето, когато за пореден път осъзнавам колко много си приличат тренировките и живота. Моментът, когато се сещам, че също както в живота всичко зависи от нас самите и че ние сме тези, които контролират всичко, в залата за пореден път осъзнавам, че ние сме тези, които тренират, за да предопределят крайния резултат от поставените цели. Всичко е в наши ръце. Тежестите са само инструментът, а тренировката просто правилното място и време за изпълнение на задачите.
Досущ, като един живот! Където всичко, с което разполагаме е просто инструмент, с който да създадем живота, за който мечтаем и където само тези, които наистина са решени да свършат необходимата работа, за да постигнат целта, в края на крайщата успяват.
Залата е мястото, където търся правилния начин да тренирам; където се обръщам към себе си и всеки път се питам защо правя точно това и какъв е резултатът от него. Където всеки път се питам дали правя нещата достатъчно ефективно или напротив просто хабя усилията си напразно.
Залата е мястото, където винаги трябва да бъдеш концентриран, където винаги трябва да присъстващ в сегашния момент. Разсееш ли се за миг, рискуваш тежестта да те затисне, да се контузиш и да ти остане травма, която завинаги да ти напомня за момента на неосъзнатост.
Досущ, като един живот… където ежедневно се опитваш да намериш правилния начин да живееш; където ежедневно се питаш,защо правиш конкретни неща и дали има смисъл от тях. Където, ако не присъстваш в настоящия момент, обикновено позволяваш на живота и случващото се в него да мине през теб и да те премаже.
Залата е мястото, където всеки един неуспех, калява тялото и ума ми; където след всеки неуспех, не се обръщам премазана от действителността, че не се е получило, а се прибирам питайки се какво да направя, за да постигна целта си. Където всеки диск повече, всяко добре изпълнено повторение, всяка обиколка завършена за по-кратко време е момент на триумф. Момент, който дълбоко оценявам и момент, който знам, че ми е струвал време, труд и много опити.
Досущ, като един живот… където провалът, не е предназначен да ни демотивира; да ни срине и да ни остави да пълзим. Напротив! Идеята е на път за вкъщи, не да се само-съжаляваме и да се отказваме с мисълта, че трябва да се примирим с неспособността си, а точно обратното. Да се запитаме „къде сгреших?” и да опитаме отново, този път по по-умен, по-различен начин!
Като в живота, където трябва да се научим да се радваме на всеки малък напредък, на всяка крачка напред към целта. Където, когато оценяваш дори малкото, си гарантираш успешния „полет” към голямото!
Залата е мястото, където обичам да бъда сама, но въпреки това не се чувствам самотна. Мястото, където научавам за себе си повече, отколкото в компанията на който и да било.
Досущ, като един живот… където най-щастливи са тези, които умеят да бъдат сами. Тези, които умеят да се обърнат към себе си и в тишината на собственото си присъствие, да открият отговорите на всички въпроси.
Залата е мястото където тествам характера си; където разбирам колко всъщност искам да постигна целта си и мястото, където откривам неограничените възможности на тялото си. Мястото, където тежестта е просто поредното предизвикателство и поредната възможност да осъзная собственото си величие и силата на решителността!
Досущ, като един живот… където препятствията и начина, по който се справяме с тях, разкриват силата на характера ни и степента, в която желаем да постигнем целта си. Където трудностите са поредната възможност да зърнем искрата на собствения си блясък!
Тренировката е моята възможност да изживявам целия си живот в рамките на един час от деня си. Възможността да пробва и да греша. Да се разочаровам, провалям, а след това да се събирам и отново да се издигна към върха. Мястото, където има дни, когато сякаш нищо не се получава, но въпреки всичко знам, че ако си дам време, почивка и подходя по по-умен начин, утре ще се завърна още по-силна и мотивирана!
Залата е мястото, където всяка тренировка е като миг… някои остават, други ги забравям. Но въпреки всичко чувството остава. Въпреки всичко, може и д ане помня какво съм правила миналата година, но със сигурност ще ви кажа, че съм била в залата и съм дала всичко от себе си. Че съм била там, тествала съм психиката и тялото си! Не помня как съм се справила точно на този ден преди година, но си спомням, че съм била достатъчно силна, за да продължа и днес да прекрача прага на залата, чувствайки се в най-добрата форма в живота си!
Досущ, като един живот… където всеки ден е просто миг… някои остават завинаги в паметта, други избледняват. Не помня какво точно се е случило на този ден преди година. Не помня дали съм била тъжна, разочарована или пък щастлива. Но си спомням, че съм била достатъчно силна, за да продължа и днес гордо да посрещна новия ден, чувствайки се изпълнена с ентусиазъм и желание за живот. Достатъчно силна, за да посрещна днешния ден изпълнен със смисъл и цел!
Какво в крайна сметка е тренировката за мен?… Тренировката е досущ, като един живот!
Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!
Ето някои резултати с хората, с които работя:
Габи, за която можете да прочетете повече ТУК.
Алиса Ковачева, за която можете да прочетете ТУК.
Наталия, за която можете да прочетете ТУК.
Ася постигна това за по-малко от месец с онлайн програмите в IFS.
Моята трансформация.
Инна постигна това с тренировки в IFS и моите съвети за хранене.
Галя, за която можете да прочетете повече ТУК.
Страхотна статия, браво! Нямам търпение лично да се запознаем 🙂
@Насинда Радвам се, че ти харесва и че се запознахме 😉