Абонирайте се за нюзлетъра ми. Присъединете съм към още 30 000+ читатели, които всяка седмица получават статии свързани с тренировки, хранене, рецепти и мотивация. Ще получите електронен дневник с 30 дневно предизвикателство.  

 *След абониране ще получите имейл за потвърждение. Моля, потвърдете (проверете и в spam и в таб промоции).

Възникна грешка, моля опитайте пак
Записването е успешно

311

Vitosha

На всеки му се иска, да има под ръка една книга или един приятел, който да знае всичко и винаги, когато си задаваме въпроси, да се обръщаме към тях и да намираме отговори. Всъщност, това е невъзможно – не защото няма достатъчно мъдри хора, а защото отговорът на НАШИЯ въпрос си е само и единствено вътре в нас.За да формулираш въпрос, той трябва да е плод на твоите убеждения и зейналите пропуски в тях – тези, които се опитваш да запълниш. Търсим смисъла в живота си, заблуждавайки се, че той е на разстояние от нас и трябва да чакаме, за да стигнем до него.

Всъщност има една такава „ сила“, която винаги е около нас и която може да ни помогне да разберем себе си, другите и света. Най – хубавото е, че тя е достъпна за всички. Каква е тази сила? Не ви говоря за нещо езотерично, а за… ПРИРОДАТА.

Мястото, което винаги ти предлага достатъчно и някак винаги знае от какво се нуждае, когато, дори, ти самият не се разбираш.

WP_20141004_027

Ето защо, Ивайло и аз, всяка седмица се отправяме към някоя нова дестинация, която ни позволява да видим себе си и света от друг ъгъл, в друга ситуация и по различен начин.

Физическите и психическите условия съществуващи по планинските върхове са идеалната предпоставка за работа върху себе си. Те винаги разкриват повече от това, което си. Лесно е да се преструваш на някой, когато си в условия, където си заобиколен от комфорт. Различно е, когато си на път, подвластен на милостинята на времето, непредвидимостта на терена и оскъдицата на ресурси. Тогава, оставаш сам със себе си и ако искаш да напредваш, трябва сам да се предизвикваш. Да излизаш от зоната си на комфорт и да я разширяваш, за да, независимо, от обстоятелствата, винаги да се чувстваш комфортно.

Обожавам тези пътешествия. Малко време, откраднато от цивилизацията. Пътешествия, в които тръгваш един човек, а се връщаш друг – осъзнал, че човешкото тяло и психика са много по-устойчиви и че, като всичко друго – всъщност, точно, като мускулите – подлежат на тренировка. Колкото повече ги предизвикваш и използваш, толкова по-силни стават.

WP_20141004_008

Миналата седмица ви разказах за разходката до Вазовата еко пътека ( ТУК). Днес ще ви разкажа за похода с колела, из красивите, есенни пътеки на Витоша. Има нещо вълнуващо в това да потеглиш на преход в планината с колело. Първоначално се чудиш кой те накара да замениш лежерната разходка в парка, с уморителния преход по баирите с колело. Тръгваш и умът ти се опитва да те пречупи. Изрежда ти куп причини, защо е по-добре да се откажеш и да се върнеш в града. Досущ, като всяко ново начало. Умът се бои от неизвестното и всячески се опитва да те държи на сигурна територия. Само дето, умът, изобщо не подозира на какво са способни хората, стига да слушат съветите му, но после сами да взимат решения, без да се страхуват.

WP_20141004_023 WP_20140927_007

Тръгнахме с колелата по околовръстния път и се запътихме към драгалевския манастир. Първите няколко баира, почти, ти взимат здравето. Карат мускулите на краката ти да горят. Винаги, когато се почувствам така, знам, че трябва да приема „ болката“ и да продължа да въртя педалите. Странно е как, когато приемеше нещо, то спира да ти пречи и изведнъж, умът също спира да се съпротивлява. Моментът, когато страхът и колебанието от неизвестното, отстъпват място на красотата, която те заобикаля. Природата е жива и това винаги се усеща. Уж няма хора наоколо, а чувстваш, че не си сам.

Изкачвайки се нагоре, отново си събрахме орехи ( все пак домашните десерти, трябва да са био 😉 ). По пътя си купихме и зеленчуци, а от вкъщи си бяхме приготвили месо. Винаги тръгваме с малко, но достатъчно храна. Всъщност, такива преходи са неприятни, само за неподготвените. Ако си подготвен и имаш, малко, но достатъчно, нищо не може да те сломи.

WP_20140927_016

Пътят до драгалевския манастир е чудесен. Сякаш си в магическа гора, където стволовете на дърветата се вият по един различен начин – обгърнати са в един зелен мъх, който създава усещането за нещо мистично, тайнствено и привлекателно. Сякаш мъха е сиянието на природата.

Аз не бях в най – добрата си форма и малко се задъхвах и спирах от време на време. Да! И аз, като всички останали се уморявам, така че, не се притеснявайте, ако ви се налага да спирате. Всички го правим, не всички си го признаваме!

WP_20141004_021

Обожавам да пътешествам с Ивайло, защото той е от хората, които ме приемат с всичките ми странности ; способности или липса на такива. Винаги, когато пътувам с него знам, че няма значение дали съм в добра или лоша форма – той е там и прави пътя по – лек. Когато аз нямам сили, той ми дава от своите. Когато ми липсва мотивация, той намира начин да ме предизвика и отново да разпали желанието и ентусиазма в сърцето ми. Много е важно с кой пътувате. Част от магията на пътуването са хората, които ви придружават. Те правят и най-пустинните пътища, „ зелени“ и най – студените дни, по-топли и най непоносимите маршрути – преодолими!

Малко след драгалевския манастир, има една поляна с дървени пейки. Чудесно място, където решихме, по традиция, да отворим нашия пет звезден ресторант и да ядем. Винаги, когато се движиш напред, трябва да спираш – за да си даваш сметка до къде си стигнал, колко път си минал, на къде си се запътил и разбира се, за да се насладиш на момента.

obqd-vito6a

След това, отново, потеглихме нагоре. Има ли кръстопът, дори не питам – щом съм с Ивайло, потегляме по този, който НЕ ЗНАЕМ на къде води. Така се озовахме на едни пътеки, които минаваха успоредно на пътя ( спокойно, пътят не се виждаше. Бяхме навътре. )

Най – уникалното място на света! Обожавам есента и тези пътеки бяха олицетворение на цялата магия на есента. Шарените листа, които се бяха разпръснали по земята, като красиво, извезан килим. Дърветата, които ни заобикаляха и създаваха усещането за уют. Слънчевите лъчи, които се промъкваха през клоните и създаваха едно специално усещане – точно все едно си в катедрала. Нали знаете, как, когато влезеш в катедрала се изпълваш с едно усещане за величие и сякаш има нещо повече около вас. Слънцето се промъква през шарените икони и светлината е някак различна. Същото е усещането и в гората. Нямам думи, за да го опиша.

WP_20141004_015

Пътеките в планината са обсипани и с камъни. Да ви кажа честно, на моменти доста ме затрудняват с колелото, но когато пътуваш- с колело или просто през живота, е хубаво да си придружен от някой, който е повече от теб. Който те предизвиква и мотивира, не като ти натяква какво не си, а просто, като ти дава пример колко много можеш да бъдеш. Това прави и Ивайло. Понякога, когато се страхувам да се спусна по някой стръмен склон, обсипан с камъни. Когато ми иде да сляза от колелото, да го хвърля на земята и да седна на камъка, заявявайки, че спирам там – поглеждам и виждам как Ивайло, безпрепятствено минава надолу и спира… за да ме изчака. Тогава знам, че дори да ми трябва време да се престраша, има някой, който вярва в мен, сега остава и аз да си повярвам… и опитвам. Не винаги се получава, но колкото повече предизвиквам себе си, толкова повече успявам.

WP_20141004_019

Спускането с колело, в планината, е доста уморително за трицепсите и предмишниците – изтощиха ми се ръцете, от страх, да натискам спирачките. 😀

Минахме покрай Боянското езеро, което за някои е блато, но пък е някак различно и хубаво.

WP_20141004_16_39_17_Pro WP_20141004_16_39_46_Pro

Продължихме прехода и вечерта, когато започна да се стъмва, се отправихме обратно към вкъщи.

Много е хубаво да се прибереш след такъв подвиг. Отваряш вратата, влизаш, изпълнен с енергия от прекрасните емоции. Къпеш се и сядаш. Мигновено, сякаш силите ти се изпаряват и всичко, което искаш е просто да си легнеш. За разлика от другите дни, обаче, не се чувстваш така, сякаш си бездействал и сякаш пропускаш да свършиш нещо важно. Лягаш си, физически изтощен, но морално и духовно обогатен. Знаеш, че си прекарал ден, изпълнен със смисъл; че си открил повече за себе си и света; че си дал най – доброто от себе си и че зоната ти на комфорт се е разширила още малко. Лягаш, за да се събудиш на следващия ден, готов, да реализираш още повече от потенциала си, защото си осъзнал, че нищо не може да те пречупи, когато просто… вървиш.

WP_20140927_017

Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!

Това е 12-ти брой на  моето онлайн списание- IFS Journal-a. По случай годишнината от издаването на журнала, всеки, който се абонира този месец, ще получи, безплатно, IFS Journal 9. – Вижте какво ще намерите в страниците на новия брой и се абонирайте ТУК.

  IFS_Journal_12BG (2)FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

This Post Has One Comment

  1. Галина Ковачева

    Много красиво написано…Все едно бях там и се насладих на всяка една гледка,и изпитах и умората,и удоволствието от преживяното!Прекрасен ден ти желая!

Вашият коментар

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.