Как и защо намирам мотивация да тренирам?
„Господи, как минава денят! Досущ като един живот, толкова бързо, когато нехаеш за него, и толкова бавно, когато го наблюдаваш.“-Стайнбек
Ако четете блога ми от самото начало, вероятно знаете, че обичам да споделям мислите си относно това, как се чувствам в залата и защо за мен тренировките са толкова важна и значителна част от живота ми.
За мен тренировката не е просто времето, в което събираш цялата воля, която ти е останала и отиваш да се помъчиш малко, току виж направиш нещо правилно и успееш да влезеш в по-добра форма.
За мен залата е нещо, като моя храм. А тренировката, моето свещено време. Част от деня, когато времето и пространството не съществуват. Част от деня, когато никой и нищо не ме интересува. Дори да съм заобиколена от десетки хора в залата, за мен съществуваме само аз и тежестите.
Времето, когато за пореден път осъзнавам колко много си приличат тренировките и живота. Моментът, когато се сещам, че също както в живота всичко зависи от нас самите и че ние сме тези, които контролират всичко, в залата за пореден път осъзнавам, че ние сме тези, които тренират, за да предопределят крайния резултат от поставените цели. Всичко е в наши ръце. Тежестите са само инструментът, а тренировката просто правилното място и време за изпълнение на задачите.
Досущ, като един живот! Където всичко, с което (още…)
