Разхождах се в парка и четях книга. Всички винаги се чудят как може да вървя и в същото време да чета. Наричайте го изкуство или просто навик, но ако видите високо момиче, със сак и книга в ръка, което се разхожда в Южния парк, вероятно това съм аз! 🙂 Вчера както обикновено се разхождах четейки, когато един от музикантите в парка ме викна и каза, че иска да ме пита нещо.
Предполагах, че ще бъде обичайния въпрос „Волейбол или баскетбол?”, когато той каза „За юрист или съдия учиш?” И аз учудено отвърнах, че просто си чета. Тогава той с изумление отвърна „Ама как така? Ти непрекъснато четеш. Вече 10 пъти те виждам, а ти все четеш. Аз, ако можех да чета колкото теб, щя да стана адвокат!”
Усмихнах се и му казах, че се занимавам с други неща и правото не ме влече. А той възмутено отвърна „ Какво ще рече не те влече? Щом четеш, право трябва да учиш, да станеш съдия и да изкарваш много пари!” Казах му, че аз не правя това, което „трябва”, а това, което ми харесва. И той още по-възмутено каза „Какво значи това, че не те влече? ТО СЕ СВИКВА!”
Пожелах му приятен ден и продължих…
„То се свиква!”… там е проблемът! Че повечето хора избират път в живота си, с който да свикнат. Повечето хора живеят живота си, така както им се насажда, че е правилно да се живее, правят това, което хората в обкръжението им казват, че трябва да се направи…
После ден след ден се чувстват все по-смазани, изтощени и неудовлетворени. Душата им страда и те го осъзнават, но просто са прекалено уморени, за да променят нещо. Така въпреки огромния потенциал, който всеки един от нас има, мнозина погубват прекрасната възможност да изживеят живота на мечтите си, защото от малки се учат „да свикват”.
Днес е понеделник. Имаше няколко почивни дни и сега е време да се върнете на работа. Как този факт ви кара да се чувствате? Отивате с нежелание? Чудите се как да избутате седмицата? Тръпнете в очакване за уикенда? Още не сте отишли на работа, а вече сте изтощени?
Ако е така, значи и вие сте от тези, които свикват да живеят! Тези, които не правят това, което обичат и това, което харесват, а това, което ТРЯБВА!
Понеделник е, а аз отново тръпна в очакване да се събудя. Понякога имам чувството, че слънцето не изгрява достатъчно рано, за да стане време за ставане. Има дни, когато се будя през нощта и с разочарование виждам, че е още само 2 часа и трябва да спя още, преди да настъпи новия ден! А на мен така ми се живее, така ми се работи, така ми се занимава с нещата, които обичам!
Често хората ме питат с какво се занимавам и аз казвам, че съм треньор. Тогава те със съжаление ме поглеждат сякаш не съм имала късмет в живота и не съм успяла… а аз вътрешно се смея!
Те нямат представа! Аз мога да бъда каквото си поискам, мога да работя, това което пожелая, а да съм треньор изпълва живота ми с повече смисъл, стойност, щастие и удовлетворение, отколкото те някога биха могли да изпитат!
Всеки ден имам възможността да срещам най-прекрасните хора- хора, които са мотивирани, трудолюбиви, които знаят какво искат, на къде отиват и се трудят всеки ден, за да го постигнат!
Всеки ден тези хора ме зареждат с още повече желание за живот. Мотивират ме да искам повече, да бъда повече.
Всеки път, когато нещо друго в живота ми тръгне надолу, отивам в залата и си тръгвам от там по-щастлива от всякога, заредена с енергия да изкарам още един ден без да си легна!
Всеки ден ставам рано и отивам да тренирам с някой, знаейки, че имам шанса да допринеса за положителната промяна в нечий друг живот.
Това да наблюдаваш прогреса на хората, да виждаш как надскачат ограниченията, които са си поставили, как преодоляват страховете си, борят се със съмненията си и опровергават масовите разбирания е просто неописуемо…
Няма думи, които могат да опишат това чувство!
И каквото и да си мислите в момента… да прави сте- аз съм от тези, които обичат работата си.Аз съм от тези, които се натъжават повече за почивните дни и които ликуват за работните дни. Аз съм от тези, които виждат възможността да отидат на работа, като празник, като повод за радост и вълнение!
А вие?
Днес е понеделник, ако тръпнете в очакване да излезете от вкъщи и да отидете на работа, значи правите това, което обичате и това, което сте родени да правите!
Ако обаче се чувствате потиснати, тъжни и неудовлетворени, значи правите това, което „ТРЯБВА” и се учите „да свиквате”. Замислете се дали искате да пропилеете живота си, чувствайки се по този начин всеки ден?
Аз не бих го допуснала!
Имайте повече смелост!
Рискувайте и правете това, което ви кара да се чувствате щастливи. Това, което ви дава още сили, вместо д аги изпива! Това, което отнема болката, замествайки я с още радост, а не това, което само трупа още нещастие и неудовлетворение! Правете това, което изпълва сърцето ви с гордост, а не ви принизява!
Прочетете и това:
Кога за последно бяхте част от нещо повече от вас самите?
Те успяха! Теб какво те спира да си като тях?
Важно ли е за вас какво мислят другите? Ето какво мисля аз!
Е, какво избирате? Да свиквате или да се научите да живеете?
И едно от най-новите ми постижения – хип тръстери със 104 кг. – 3 серии по 8 повторения 🙂
Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!
Ето някои резултати с хората, с които работя:
Габи, за която можете да прочетете повече ТУК.
Алиса Ковачева, за която можете да прочетете ТУК.
Наталия, за която можете да прочетете ТУК.
Ася постигна това за по-малко от месец с онлайн програмите в IFS.
Моята трансформация.
Галя, за която можете да прочетете повече ТУК.
Много добре! (осу)
Супер напомняне да си позволим да бъдем и да живеем с желанията си!
Радвам се, че сме на едно мнение! 🙂