For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124

Искате да прекарате живота си в тъга и разочарование? Тогава не четете тази статия!

Прочети цялата статия

123
Снимка: http://nature.desktopnexus.com

„Един просяк седял край пътя повече от тридесет години. Един ден край него минал непознат. „Да имаш малко дребни?“ – смънкал просякът, протягайки по навик старата си бейзболна шапка. „Нямам какво да ти дам“ – отвърнал непознатият. После попитал: „Какво е това, върху което седиш?“ „Нищо – отвърнал просякът. – Някаква стара кутия. Седя на нея, откакто се помня.“ „Поглеждал ли си някога вътре?“ – попитал непознатият. „Не. Защо да гледам? Вътре няма нищо.“ „Я погледни“ – настоял непознатият. Просякът с мъка успял да отвори капака. Удивен, невярващ и възторжен, той установил, че кутията е пълна със злато.”- Екхарт Толе

В последно време се опитвам да живея по-осъзнато. Преди си позволявах да съм доста разсеяна и непрекъснато мислите ми бяха другаде- в бъдещето, в миналото… само не и тук и сега. Онзи ден се разхождах в парка( да…ОТНОВО 🙂 ) и минах по една пътека, по която бях минавала стотици пъти. И този път видях нещо прекрасно. Даже не мога да опиша с думи онзи момент! Чувствах се сякаш съм се пренесла в някаква приказка и виждах всичко около мен някак много по-отблизо, по-красиво и истинско. Онзи момент ми донесе изключително много мир и спокойствие.

Тогава се замислих… минавала съм покрай това място стотици пъти и за първи път го видях наистина!

Колко често ви се случва това? Мислейки и разсъждавайки, установявам, че проблемът на повечето хора е точно неосъзнатия начин на живот. Толкова сме свикнали с (още…)

Какво един треньор, може да ви научи за живота?

Прочети цялата статия

422
Снимка: http://www.flickr.com/photos/stevenm_61/1799730023/

Разхождах се в парка и четях книга. Всички винаги се чудят как може да вървя и в същото време да чета. Наричайте го изкуство или просто навик, но ако видите високо момиче, със сак и книга в ръка, което се разхожда в Южния парк, вероятно това съм аз! 🙂 Вчера както обикновено се разхождах четейки, когато един от музикантите в парка ме викна и каза, че иска да ме пита нещо.

Предполагах, че ще бъде обичайния въпрос „Волейбол или баскетбол?”, когато той каза (още…)

И вие така мислите,нали?

Прочети цялата статия

112
Снимка: http://x-emma-chan-x.deviantart.com

„Не се сравнявайте с другите! Сравнявайте себе си с човека, който бяхте вчера!”

Не можеш!

Прекалено трудно е!

Много хора са опитвали, но са се проваляли!

Те бяха по-добри от теб, но въпреки всичко не успяха!

Колко пъти сте чували това? Хора, които са уплашени от живота, мечтите и непознатото.

Големи хора, а в същото време толкова малки!!!

Хора, които винаги търсят начин да омаловажат амбициите ви, начин да ви превърнат в посредствен човек, като тях- човек, който винаги се отказва!

Искам да сте глухи за думите им. Искам да не чувате никой и нищо, освен ритъма на сърцето си!

Звукът на сърцето ви, което започва да бие силно, когато желанието, страстта, решителността и смелостта превземат тялото и ума ви!

Те са се провалили? Е,и? Вие не сте тях! Вие сте ВИЕ! Вие имате уникални таланти, уникална личност, опит, цели и път, който да извървите!

Няма две еднакви мечти!

Може да изглеждат сходни, могат да имат нещо общо, но мечтите на двама човека НИКОГА НЕ СА ЕДНИ И СЪЩИ!

Изпълнителят, мечтателят е различен!

А това само по себе си (още…)

Спрете да разочаровате себе си

Прочети цялата статия

487
Снимка: http://www.abc.net.au

“Ежедневният кураж има малко свидетели. Но той не е по-малко благороден, въпреки че пред теб не бият барабани и тълпата не скандира името ти.”

Когато играех баскетбол, имах удоволствието да играя на доста престижни състезания. Играла съм в огромни зали, пълни с хора, които се надяват да се провалиш и такива, които изгарят от желание да успееш.

Не мога да опиша с думи, чувството да си на терена. Да остават броени секунди до края на мача и всичко да е в твои ръце- от теб да зависи дали ще поемеш отговорността да стреляш и да вкараш победния кош, да се чувстваш удовлетворен от себе си и освен това да изпълниш сърцата на хората в залата с щастие и гордост! Адреналинът е толкова висок… помня онова чувство, сякаш нещо дълбоко в теб се събужда и напира да избухне на повърхността. Кълбо от мотивация, страст, желание, примесени с леко чувство на страх, но в същото време нестихващ устрем да дадеш най-доброто от себе си!

Моментите, когато всички затаяват дъх в очакване на това, което ще направиш. Това са моментите, когато или събираш всичките си сили, изправяш се срещу страховете си и се осмеляваш да летиш… или напротив позволяваш на несигурността и съмненията да те обземат и се научаваш да падаш!

Казват, че (още…)

Внимание: Най-очевидната причина за всичките ни терзания

Прочети цялата статия

162

„Докато поддържаш представата, че някъде там има някой, който ти причинява нещо, ти сам се лишаваш от способността да се намесиш. Едва когато кажеш „Аз го направих”, можеш да намериш силата да го промениш.”- Нийл Доналд Уолш

Звучи ли ви познато? Прекарваме дните и живота си, търсейки вината за несполуката, неосъществените мечти, пропуснатите възможности и провалените шансове, във всичко и всички освен в себе си. А нямате представа колко по-лесно е да промениш това, което правиш ти, отколкото онова, което прави друг!

На 23г. съм, а съм допускала в живота си повече грешки, отколкото можете да предполагате. Научила съм повече уроци по трудния начин, отколкото по лесния!

По принцип съм от хората, които изпитват чувства, даже много силни чувства, но рядко ги показвам. Това беше причината да започна да пиша блог- защото с белия лист мога да споделям всичко, което мисля и чувствам. А споделяйки го с вас, получавам възможността да срещна хора, които са също като мен. Хора които не съдят, не заклеймяват, не обвиняват. Хора, които приемат другите, знаят, че всеки върви по свой собствен каменист път, който оставя рани, белези и спомени, които тежат над всяко наше действие, всяка наша мисъл и всяка наша реакция!

Пишейки, всеки ден откривам себе си. Пишейки всеки ден намирам възможност да достигна до човека, който съм и който искам да бъда.

Не веднъж съм била на дъното. Не веднъж съм изпитвала разкъсваща тъга, обезкуражаващо отчаяние и нестихваща болка… до момента, когато осъзнах, че АЗ съм отговорна за степента, в която събитията влияят на живота ми.

Когато някой отправя обидни думи към мен, аз сама преценявам дали думите му описват мен или по-скоро са проекция на неговата вътрешна несигурност и опит за самозащита!

Никой не може да ви обиди, ако самите вие вътрешно нямате подобно мнение за себе си!

Когато нещата не се развият както сте очаквали, нищо няма силата да ви пречупи, освен ако не се отдадете на слабохарактерност и самосъжаление!

Трябва да осъзнаете, че не можете да промените външните събития! Не можете да промените това, което се случва. Но можете да промените вътрешното си преживяване! Можете да промените това как приемате промяната, неуспеха, разочарованията, загубата.

Както казва Нийл Уолш „Нищо няма свой собствен смисъл, освен този, който ние му придаваме”. Нито едно събитие в живота само по себе си н е болезнено. Болката е резултат от нашата оценка за събитията!

Прекарваме години наред, мислейки и анализирайки (още…)

Поканете слабата си страна на ринга, за да разберете колко крехка всъщност е тя!

Прочети цялата статия

209

Всеки един от вас е имал етапи в живота си, когато вътрешния ви глас, започва да взима превес над разума и емоциите, казвайки ви, че сте прекалено уморени, прекалено болни или прекалено слаби, за да продължите.

Момент, когато всячески се опитвате да убедите себе си, че сте прекалено дебели, за да носите тази рокля, прекалено стари, за да се състезавате или прекалено млади, за да получите мечтаната работна позиция.

Това чувство понякога е толкова съкрушително и непреодолимо…струва ви се, че сте обзети от скептицизъм, отвращение и апатия. Опитвате се да рационализирате негативните мисли, казвайки си: „ Хей, всичко е наред… трябва да приема, че реалността е такава. Тези рокли са за кльощави момичета, състезанията са за младоците, а работата…е, ще се потрудя още няколко десетилетия и да се надяваме, че ще стигна до там.”

Но истината е, че вътрешно изпитвате омраза към себе си. Презирате наднорменото си тегло, възрастта ви, неопитността и каквато и друга слабост да мислите,че имате. Иска ви се да бяхте по-безстрашни, амбициозни или уверени, но жизнения ви опит ви е предал добри уроци и непрестанно ви напомня за слабостите ви…как бихте могли да спорите?

Истината е, че човек (още…)

Прекалено рано, прекалено студено, прекалено трудно…

Прочети цялата статия

76
Снимка: http://pfitblog.com

Да бъдеш неудовлетворен от мястото където се намираш и въпреки това да не правиш крачка към промяната.

Да не се чувстваш добре в кожата си и въпреки всичко да се придържаш към вредните си навици.

Да имаш ниско самочувствие за себе си и да продължаваш да подхранваш ума си с негативизъм и себеотрицание.

Да се чувстваш изгубен и въпреки това (още…)

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

 

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори