For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124
6 начина да поддържаме мотивацията си за работа от вкъщи
Благодаря на Петя Бамбова за снимката

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

2 101

В сегашната ситуация, всички сме принудени да прекарваме доста време вкъщи и да работим в домашни условия. За повечето хора, работата от вкъщи, винаги се оказва предизвикателство. Това е напълно нормално, имайки предвид, че сме свикнали, че вкъщи е мястото за почивка. Така, често се чувстваме сякаш нямаме достатъчно мотивация да работим, нещо непрекъснато ни разсейва и всяка дейност ни отнема много повече време, отколкото би ни отнела в офиса. Макар и част от работата ми по принцип да е свързана с това да бъда в залата (прекарвам само половината ден там). Останалата част от работата ми е свързана с компютъра и онлайн дейности и от 10 години работя и от вкъщи. Днес ще споделя с вас някои от основните неща, които повишават мотивацията за работа в домашни условия.

1.Имайте график за деня

Най-важното нещо за мотивацията е това да имаме цел и стъпки за нейното постигане. Човекът е същество на навика и именно навиците и ежедневната рутина е това, което придава структура на нашия ден. Нещо като наша опора и сигурност – да знаем приблизително какво и кога ще се случи. Когато имаме тази предвидимост, тогава се мобилизираме дори, когато трябва да свършим нещо, което ни затруднява, защото знаем, че после следва нещо друго, което ще компенсира усилието. Също така, когато имаме някакъв срок да изпълним нещо, много по-точно можем да разпределим времето и усилията си и да не разтакаваме задълженията си – с други думи да не се мотаем.

Затова, едно от най-важните неща е да си направите график. Макар и в момента, част от нас да нямат възможност да вършат работата си пълноценно, защото не всяка една дейност може да бъде извършена през компютъра, не е нужно графикът ви да бъде запълнен само със „значими“ неща. Дори нещо толкова банално като това кога се храните, може да е част от графика.

Моят график в момента

Например, моят график в момента, когато мога да върша само част от работата си е следният:

Ставам рано сутринта и винаги приготвям здравословна закуска за мен и за Ивайло (99% от случаите палачинки). Паралелно с това приготвям и останалата част от храната за деня.

След това си правя кафе и прочитам нещо мотивиращо. Обикновено чета по няколко книги и в различните части от деня, чета книга на различна тематика. Сутрин обичам да започвам деня си с нещо вдъхновяващо. В този интервал си преглеждам и спомените във Facebook (от минали години). Смешно е, но все пак трябва да съм искрена за графика си. 😀

Малко по-късно, преглеждам e-mail-ите си. Избирам кои са важни и кои имат нужда от незабавен отговор и на кои ще отговоря по-късно.

Преглеждам поръчките от online магазина, давам достъп до видеа с тренировки и т.н.

Между 8-9 сутринта споделям някоя нова статия, която съм написала или някоя от предишните ми статии.

Около 9:30-10ч. започвам да тренирам (ако се увлека в онлайн работата, понякога може да започна с тренировката и към 11ч.). Тренировката ми продължава около 90-100 минути.

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Публикация, споделена от Ines Subashka – IFS (@isubashka) на

После се къпя и обядвам – не ми отнема много време, защото имам приготвена храна.

Отново сядам и продължавам с онлайн работата – изготвям програми на клиенти, с които работя онлайн. След което, отделям време за учене, тъй като точно преди извънредната ситуация, започнах да уча отново. Някои дни отделям до 2-3 часа за учене.

Когато приключа с ученето, подготвям нова тренировка, която заснемам в късния следобед. Към 5-6 часа снимам нова тренировка – кондиционна, мобилност, стойки на ръце.

След тренировката ям още веднъж.

После сядам на компютъра и започвам да пиша – статия или по някоя от книгите, които довършвам. В това време правя и план за някои бъдещи начинания и се занимавам с тях.

Понякога ме хващат лудите и отделям малко време, за да се разтегна, защото движението, влияе позитивно и на психиката, но за това малко по-долу.

После се къпя и си лягам.

За съжаление, откакто има извънредна ситуация, не мога да заспивам рано. Преди си лягах в 11 часа, сега има вечери, в които будувам и до 1-2 часа през нощта – чета, пиша и мисля.

И така изглеждат повечето ми дни, по време на карантина. Не са невероятни, но правя най-доброто, на което съм способна в сегашната обстановка.

2.Ставайте по едно и също време всеки ден

Това кога ставате е важно. Не е нужно да ставате в 5-6ч. сутринта, за да сте успешни. Някои хора са продуктивни сутрин, а други вечер. Важното е да имате график и да ставате по едно и също време, защото до голяма степен, това определя и кога си лягате. Хората, които казват, че не могат да стават рано сутрин, обикновено си лягат много късно и това е причината да се чувстват уморени и непродуктивни в сутрешните часове. Ако започнете да ставате рано, в началото ще се чувствате зле, но после ще ви се доспива по-рано, ще си лягате по-рано и ще започнете да се чувствате отлично и сутрин.

Все пак, важно е да ставате по едно и също време и да се опитвате да си лягате по едно и също време. Ако се пуснете по течението и един ден ставате в 10ч., другия в 12ч. и т.н., тогава просто пропилявате деня си – не, защото сте станали късно, а защото нямате структура на деня. Нямате мотивация да станете в точно определен час и да вършите различните си дейности в точен час. Не е нужно да имате шеф, който да ви гледа и да правите нещо, защото той така е казал и той така очаква от вас. Правете го за себе си – защото човек се чувства удовлетворен, когато е доволен от себе си, а не когато прави нещо, защото друг го очаква от него.

3.Не стойте по пижама

От моя гледна точка, това е много важно. Никога няма да забравя една жена, с която тренирах няколко години – Даниела. Веднъж ми разказваше, как мъжът ѝ – Миро е имал период, в който е работел от вкъщи. Разказваше, как всяка сутрин е ставал, изкъпвал се е и после е слагал риза, панталон и вратовръзка – т.е. не си е стоял по пижама.

Разбира се, не е нужно да сте в костюм, ако това не ви кара да се чувствате удобно,  но за мен е много важно да не се стои по пижама. Пижамата придава едно усещане за почивка и релаксация. Подсъзнателно ни кара да си мислим, че сега е време да се отпуснем и да не се занимаваме с нищо напрягащо.

Миналата седмица, бях пуснала една анкета в Instagram и всеки гласуваше дали стои по пижама или се преоблича. И много хора ми писаха, че си събличат пижамата и обличат официалната пижама. ☺ Това в реда на шегата, но от моя гледна точка, това човек да съблече пижамата и да се преоблече е важно. Аз не спадам в класацията на „кифла“ (нямам против кифлите), но всеки ден си оправям косата и се гримирам – не правя нещо специално. Просто отделям малко време да изглеждам добре – не за другите, а за себе си. Няма значение дали някой ще ме види или не. Човек не трябва да прави нещата, заради другите, а за да се чувства добре.

Така че, събличайте пижамата – може и официална пижама да облечете, но е важно да не стоите с дрехите, които ви навяват усещане за почивка и релаксация.

4.Не работете на мястото, което приемате като място за почивка

Това е по-лесно да се каже, отколкото направи, особено за хора, които не са свикнали да работят вкъщи. Но и работното място вкъщи е навик, който се изгражда. Просто, изберете едно място, на което ще работите. Ако имате голяма тераса, в топлите дни можете да се пренесете там. За съжаление, аз нямам такава и съм си отредила едно място в хола. По принцип имам бюро, но Ивайло (който е архитект) също работи от вкъщи и го е превзел. Аз не обичам да седя на стол и затова се местя между постелката на земята и кухненската маса. Това са двете места, които приемам за „работни“.

Затова, определете си и вие такова място. Така, когато седнете там, умът ви ще асоциира тази част от дома с място за работа. Когато подсъзнанието е на същата вълна, много по-лесно е да се настроите за работния процес.

5.Изключете Facebook, Instagram, телевизора и т.н.

Работата не само вкъщи, а и навсякъде е трудна, когато непрекъснато получавате нотификации и нещо ви разсейва. Или пък, в случаите, когато имате телевизор и до съзнанието ви непрекъснато достигат последните новини или пък сте изкушени от някой интересен филм.

Лично аз, никога не съм си включвала нотификациите. Не получавам звуково известие, всеки път, когато някой ми пише. За да видя, че някой ми е писал, трябва да вляза в самата апликация. Има програми, които блокират достъпа ви до определени апликации, за определено време и ако нямате самоконтрол, можете да ги използвате. Въпреки това, вярвам, че имате дисциплината да не си гледате телефона за няколко часа. ☺

6.Тренирайте

Движението и здравословното хранене са много важни, за да се чувствате енергични и добре психически. Не го казвам, само защото се занимавам с това. В една от предишните си статии, писах подробно за връзката между движението и психиката. Тук ще извадя един абзац от нея:

В нашето общество се акцентира много как психиката действа на физиката, но рядко се акцентира на това, че двупосочна връзка има и в обратната посока. Като човек, който се занимава с движение, мога да ви уверя, че най-прекият път да променяте състоянието на ума си е чрез движение. Вероятно сте чували езотеричните твърдения как тялото съхранява емоции и как чрез движението тези емоции се освобождават. Ако сте от хората, които не вярват на езотериката, имате пълното право да сте скептични към това твърдение. Вероятно сте от хората, които обичат научно обосновани факти. Има такива, които потвърждават горното твърдение.

Езотериката и науката, показват едно и също нещо на различен език, така че да е достъпно за максимално много хора. Всеки един мускул и орган в тялото е заобиколен от една съединителна тъкан, която се нарича фасция. Ако само тази фасция се отдели от тялото, то тя би имала завършен вид на човешкото тяло – точно, защото тя е като негова вътрешна обвивка. Фасцията е свързана с мозъка и непрекъснато му изпраща сигнали за това в какво състояние е – дали е разтеглена, в неутралното си положение или съкратена (това не е най-точния термин, но за да разберете какво имам предвид).

Знаете как всеки път, когато изпитвате дадена емоция, вие телесно реагирате на нея. Когато се чувствате несигурни, ние сякаш се свиваме в себе си. Когато се чувствате уверени, стоите изправени и имате позитивни емоции. Е, всяка една такава емоция, води до това фасцията да запаметява и телесния отговор към нея. Това означава, че ако всеки път, когато изпитваме негативна емоция, ние се свиваме, стоим леко прегърбени, с главата напред и надолу и т.н, то и обратното става валидно. Дори и да не преживяваме негативна емоция, ако просто телесно заемем дадена стойка, фасцията изпраща сигнал до мозъка и ние започваме да преживяваме негативната емоция, без да има външна причина за нея. Само, защото тялото ни е заело позиция, която изпраща обратна връзка за тази негативна емоция.

Какво правите по време на карантина? Седите много време седнали. Вероятно леко прегърбени пред лаптопа, с главата към монитора и някак свити в себе си. Допълнително, негативните новини, които ни обсипват, започват да създават една психическа среда на страх и притеснение. Е, вместо да потъвате в тези емоции, имате тяло и то е най-мощният инструмент, който можете да използвате, за да променяте начина, по който се чувствате. Затова, не се пускайте по течението. Не делегирайте емоциите си на външната информация, която манипулира мислите ви. Използвайте тялото си – движете го и то ще ви помогне да се чувствате добре. В Youtube канала ми, можете да видите тренировки по мобилност – между 15-35мин., с които можете да се раздвижвате в домашни условия.

Ситуацията е много подходяща, за да отделите повече време за себе си. Да си приготвяте здравословна храна и да се движите. Това може да е почивката от работата ви и нещото, което ви разведрява, когато знаете, че трябва да прекарвате целия си ден на затворено.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Ines Subashka

https://inspiredfitstrong.com/bg/za-ines/bio/

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори