Отидох във фитнеса да потренирам и както обикновено, тренировката ми беше доста тежка. Често ме питат, защо тренирам по този начин и защо правя такива упражнения. Непрекъснато ме питат: „ За какво се готвиш? Къде се състезаваш?”. Винаги отговарям: „ Тренирам просто за удоволствие!” …трябва да видите изражението им в този момент! Никога не ми го казват директно, но очите им направо крещят- „ Сигурно си луда.” Понякога ми е доста трудно да убедя хората, че хубавите,натоварващи тренировки не са само за професионални спортисти. Не винаги успявам да намеря думите, да обясня как спортът развива психиката, характера и личността като цяло. Как уроците научени в залата, могат да бъдат използвани в трудни ситуации в живота. Затова реших да събера мислите си и да изложа гледната си точка…
Правя бърпита, за да съм сигурна, че винаги, когато падна ще имам сили да се изправя още един път!
Тегля гуми, за да когато нещо в живота ми ме дърпа назад, да дам всичко от себе си и да продължа напред!
Скачам на въже, за да свикна да се препъвам и по-късно, когато трудностите в живота ме препъват, да стана, да се изтупам и да опитам отново!
Правя лицеви опори с тежест, за да когато някой се опита да ме стъпчи, да намеря сили и да отстоявам правата си!
Правя набирания, за да когато привикна с начина си на живот и се застоя прекалено дълго на едно място, да се мобилизирам и да се издигна над посредствеността.
Правя мъртва тяга, за да когато искам да получа нещо, да знам, че трябва да се концентрирам и да положа усилия, за да го получа.
Правя клекове, за да когато животът ми изпраща трудности, да успея да издържа на напрежението- още ден,седмица или месец…
Тренирам, защото, колкото по-силна съм, толкова повече мога да понеса в живота!
Благодаря ви, че споделяте тази статия и ѝ помагате да достигне до повече хора. Не всеки ще я приеме, но поне ще предизвика критичната мисъл и може да помогне на някой да открие своята истина.
Страхотно си го написала! Поздравления! Трябва повече да пишеш по този начин! Това е дарба.
Много благодаря за милите думи!
САМО УСИЛЕНИТЕ ТРЕНИРОВКИ МЕ СПАСЯВАТ ОТ ОТ ПОСТРОДИЛНАТА ДЕПРЕСИЯ .БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТЯХ УСПЯВАМ ДА СЪХРАНЯ ПСИХИКАТА СИ ДОРИ В НАЙ-ТРУДНИТЕ МОМЕНТИ!
Да, тренировките са едно от най-добрите „лекарства“, които съществуват! Нещо, като медитация…един от моментите, когато просто пуксаш мислите, притесненията и тревогите да минават през главата ти, без да успяват да те сграбчат и разрушат!
Защото ми харесва, защото ми позволява да мисля, защото се харесвам, защото след тренировка се чувствам жива, обичам да се предизвиквам, реших да тренирам и избегнах операция; вярвам, че спортът е здраве.
Прекрасно описание! Странно как за хора, които не тренират, разбирането за спорта се ограничава само до досадна физическа активност, а за тези, които са опитали…спортът може да означава всичко, което си поискат да изпитат и да почувстват… 🙂
Обикновено като са ме питали изумени „Ама ти защо правиш толкова тежки тренировки“, съм се задоволявала с отговора „Защото мога“ :-))
Но тази аргументация определено ме накара да се усмихна със задоволство и съпричастност.
И при мен е така , гледат ме странно, даже ми се и подхилват понякога ,питат ме:“Ти на състезание ли ще ходиш ?“.Най- новия бисер който чух беше ;“ Ама защо искаш да си правиш плочки на корема ,ако родиш още едно дете и хайдеееее.. … замина ти фигурата . Интересно това са мисли само на жени… :).
Аз тренирам , защото винаги съм тренирала ,имах един застой в живота си, когато не се занимавах с тежести, но бях постоянно в движение . И тренирам главно заради стойката си, за самочувствие ,заради травми също и да давам пример на дъщеря си и ми става толкова мило като ми каже ;“Мамо и аз искам да стана като теб силна“.Едно малко дете разбира , защо мама тренира , а някои други възрастни не могат….
prekrasen post, mnogo motivirasht, sus sigurnost podobri nastroenieto mi! Uspeh i samo na pred i nagore poputq hubavo momiche!
Благодаря <3