Отидох във фитнеса да потренирам и както обикновено, тренировката ми беше доста тежка. Често ме питат, защо тренирам по този начин и защо правя такива упражнения. Непрекъснато ме питат: „ За какво се готвиш? Къде се състезаваш?”. Винаги отговарям: „ Тренирам просто за удоволствие!” …трябва да видите изражението им в този момент! Никога не ми го казват директно, но очите им направо крещят- „ Сигурно си луда.” Понякога ми е доста трудно да убедя хората, че хубавите,натоварващи тренировки не са само за професионални спортисти. Не винаги успявам да намеря думите, да обясня как спортът развива психиката, характера и личността като цяло. Как уроците научени в залата, могат да бъдат използвани в трудни ситуации в живота. Затова реших да събера мислите си и да изложа гледната си точка…
Правя бърпита, за да съм сигурна, че винаги, когато падна ще имам сили да се изправя още един път!
Тегля гуми, за да когато нещо в живота ми ме дърпа назад, да дам всичко от себе си и да продължа напред!
Скачам на въже, за да свикна да се препъвам и по-късно, когато трудностите в живота ме препъват, да стана, да се изтупам и да опитам отново!
Правя лицеви опори с тежест, за да когато някой се опита да ме стъпчи, да намеря сили и да отстоявам правата си!
Правя набирания, за да когато привикна с начина си на живот и се застоя прекалено дълго на едно място, да се мобилизирам и да се издигна над посредствеността.
Правя мъртва тяга, за да когато искам да получа нещо, да знам, че трябва да се концентрирам и да положа усилия, за да го получа.
Правя клекове, за да когато животът ми изпраща трудности, да успея да издържа на напрежението- още ден,седмица или месец…
Тренирам, защото, колкото по-силна съм, толкова повече мога да понеса в живота!
Благодаря ви, че споделяте тази статия и ѝ помагате да достигне до повече хора. Не всеки ще я приеме, но поне ще предизвика критичната мисъл и може да помогне на някой да открие своята истина.
