Най-краткият път до бягството е първата попаднала книга. Има и такива дни, в които се чувстваш откъснат от себе си и това, което ти носи усещане за смисъл. Дни, в които просто искаш да си позволиш да си слаб, защото си се уморил да бъдеш силен. Момент, в който имаш нужда да избягаш от всичко и всички – включително и от себе си. Защото това, което ни преследва с най-голяма настойчивост е това, което носим в себе си.
В такива моменти бягам – към книгите. Вчера беше един от дните, в които имах нужда да избягам от моя свят и да се потоя в този сред страниците. Отидох в една книжарница и си дадох време – а като се замисля, то всъщност беше спряло. Бяхме аз и безбройните редове души, които бяха подредени по лавиците. Заглавия, които опаковаха в себе си смисъл. Нещо като хората – всеки си има име и от него не разбираш достатъчно, но сякаш в него се крие магията, която носи човекът.
Гледах книгите, бавно преминавах през редовете и чаках някоя да ме повика. Тук там, някоя дума караше нещо в мен да потребва и аз посягах към книгата, плахо я отварях и се надявах в нея да прочета реда, който да ме накара да я поискам.
Прекарах така около 30 минути. Дори не помня какво се е случвало около мен – не забелязвах хората, търсех нещо – нямам представа какво, но знаех, че имам нужда от нещо, което се криеше в някоя от душите опаковани на рафтовете.
Обожавам книгите – те са бягство и спасение. Когато се чувстваш слаб, бягаш от твоя свят и се потапяш в техния. Там сякаш си събираш това, което ти липсва. Пътешествие, през което градиш у себе си това, което в реалността се е разрушило. Пътешествие, в което думите докосват струните в душата ти – смееш се, плачеш, тръпнеш в очакване, разочароваш се, изненадваш се. Позволяш си да бъдеш всичко и да преживееш всичко – и пак да си непокътнат, даже малко по-цял.
Обръщаш се към миналото или пък отскачаш в бъдещето. Ако предпочиташ се застояваш в настоящето. Няма значение – пътуваш във времето – единствените моменти, в които ти притежаваш времето, а не то теб.
Вчера избягах – в книгите, които ме повикаха и за пореден път излязох от тях малко по-силна, малко по-знаеща и по-разбираща. Книгите преобличат болката ми в смисъл; страховете ми в разбиране и съмненията ми в увереност.
Бягство или пътешествие… не знам, но обичам да се отдалечавам от себе си, от всичко и от всички. Обожавам книгите, защото сред страниците им оставям разочарованието, страха, обичта, надеждата, миналото, отлагам бъдещето. Сред думите моделирам себе си и емоциите си, мислите си.
Думите са пръстите, които моделират ума и душата ми. Нежно ги докосват и оформят – задглаждат ръбовете им, махат излишното и ги правят по мярка.
Най-краткият път до бягството е първата попаднала книга…
Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!
Ето и малък откъс от края на лекцията.
