Животът, ежедневно, ни преподава уроци. Понякога ги учим, друг път упорито отказваме. От опита си научих, че човек е способен да се примирява с хора, събития и живот, който не харесва, когато непоносимостта е в рамките на търпимото. Ежедневието ни е доказателство за това. Колко хора познавате, които непрекъснато се оплакват, че не харесват работата си, че не се разбират със съпруга си или просто са отегчени от живота си, но въпреки това никога не променят нищо? Сякаш свикваме с рутината и дискомфрота, който тя носи.
Установих, че дори, когато те боли, дори когато животът те поставя на колене, това не е достатъчно, за да решиш да действаш, да решиш да се промениш. Неудовлетворението, през което преминаваме всеки ден, се натрупва. Представете си го като една чаша. Всеки един от нас получава чаша на неудовлетворението и системно я пълни. Седим и гледаме как чашата става все по-пълна, но това не е повод да променим нещо. Това е само повод да мърморим, да се оплакваме. Истинската промяна идва, когато чашата се препълни и прелее.
Един пример от моя живот – търпя посредтвеността, защото все още е поносима
Исках да споделя с вас един пример, който доста нагледно показва, защо е необходимо да ни се случват събития, които да разтърсват и преобръщат живота ни. Събития, които да преобръщат света надолу с главата. Моментите, в които се чувстваме притиснати в ъгъла. Моментите, когато имаме чувството, че не можем да си поемем дъх и че не можем да понесем повече, са необходимост и един от най-сигурните пътища за промяна.
Преди точно 3 месеца, изпуснах телефона си. Счупих му дисплея и изглежда така. Въпреки това, телефонът ми продължи да работи. Още същия ден, сестра ми ми донесе стария си телефон. Държа да отбележа, че нейният телефон беше по-нов и по-хубав. Нямаше причина да не го поискам и да не го сменя веднага. Всеки би искал нещо по-ново и нещо по-хубаво. Но това да искаш е различно от това да го получиш. Искането не е достатъчно, трябват и действия. Минаха точно 3 месеца. Телефонът на сестра ми седи на бюрото ми, а аз продължавам да си ползвам счупения телефон. Всеки ден ѝ обещавам, че „утре“ ще го сменя, а утре е само повод да отложа отново.
Това ме накара да се замисля, как често ни се случват подобни неща в живота. Дори, когато знаем, че ни очаква нещо по-хубаво, ние предпочитаме сигурността и комфорта на старото и познатото.
Ако телефонът ми беше спрял да работи, веднага щях да взема нейния. Това е само още един показател за това, че когато повредата е поносима, ние сме склонни да си продължаваме по същия начин. Знаем, че това, което имаме не е оптимално; че може би не е редно да се примиряваме с него, а въпреки всичко го толерираме. Защо? Защото не ни боли достатъчно. Защото болката, която изпитваме не е достатъчно силна. Тя е само болка, която всеки ден ни напомня, че нещо не е наред. Ние обаче я притъпяваме – с временни обезболяващи – като храна, срещи с други хора, време за мрънкане и оплакване, телевизия, списания.
Само непоносимата болка е болката, която ни движи
В такива моменти човек разбира, защо животът е толкова суров понякога. Всъщност е за наше добро. Причината е, че само непоносимата болка е болката, която ни движи. Болката, която ни тласка към действие и промяна. Само болка, която не може да бъде притъпена с обезболяващи, е болка, която ни кара да намерим решение на проблема.
Тежките ситуации, в които животът ни поставя не са проклятие, а симптом – симптом, който показва, че прекалено дълго сме се примирявали с хора, ситуации и живот, който не понасяме. Те са сигнал, че е време да спрем с обезболяващите. Време е да спрем да притъпяваме болката и да я изпитаме. Да понесем цялата ѝ тежест. Да усетим как се разнася из тялото ни и колко непоносимо е да се задържаме там, където не искаме да бъдем. А после да действаме. Да се променяме и най-накрая да открием това, което търсим. Защото каквото и да ни се случва, то винаги е това, от което се нуждаем – за да станем по-силни и по-осъзнати.
Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!
Новият брой на IFS Journl-a е готов. – Вижте какво ще намерите в страниците на новия брой и се абонирайте ТУК.
FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.
