Марина Декова и пътят ѝ до залата за вдигане на тежести

Стив Джобс казва, че „времето ни е ограничено, така че не трябва да го губим, живеейки нечий чужд живот. Не трябва да попадаме в капана на догми, съществуващи в резултат от чуждо мислене…да не позволяваме шума на чужди мнения да заглуши вътрешния ни глас. И най-важното- да имаме куража да следваме сърцето и интуицията си. По някакъв начин те знаят какво ние наистина искаме да бъдем. Всичко останало е второстепенно!“ Днес интервюто е с една жена, която очевидно е почувствала истинността на тези думи и е имала смелостта, да се противопостави на общественото мнение и да отиде на място, където се чувства себе си, щастлива и завършена- залата за вдигане на тежести! А коя е тя? Днес „на гости“ ни е Марина Декова. Прочетете изключително стойностното, пълно със съвети и мотивиращи думи интервю и вижте Марина, такава каквато е!

Инес Субашка: Представи се.
Марина Декова: Казвам се Марина, на 23 години съм от гр. Плевен. По образование съм икономист, завърших СА “Д. А Ценов” гр. Свищов. Понеже съм от хората, които търсят и следват своето щастие и не се примиряват с наложени догми и правила, открих себе си в тренировките с тежести. Стана ми хоби, а от скоро и професия – инструктор и персонален треньор съм в един от най-добрите фитнеси в града.

ИС: От колко време спортуваш? Преди това занимавала ли си се с някакъв спорт?
МД: Със свободни тежести се занимавам от март 2010. Усилено в ученическите си години не съм се занимавала със спорт, ходила съм на хандбал, малко волейбол в училище, но нищо сериозно. Четири години посещавах народни танци, което до известна степен ме е научило на дисциплина и как с постоянство можеш да постигнеш добри резултати и да умения в дадена област, стига наистина да го желаеш и следваш целите си.

ИС: Спазваш ли някакъв хранителен режим? Ако да какъв?
МД: Вече не мога да го кажа и режим, защото до толкова съм си го нагодила и паснала с мойто ежедневие, че е част от мен.
Да, спазвам принципите на цикличното хранене (intermittent fasting).
Не го смятам за режим, защото следвам инстинктите си – като съм гладна се храня, като не – не. Има дни, в които от сутринта ям, други пък чак вечерта преди да легна. Храня се предимно с плодове, зеленчуци, сурови ядки, яйца, млечни, месо, ориз, картофи, варива. Готвя единствено с краве масло и използвам зехтин на салатите. Избягвам хидрогенираните мазнини и храни с лош произход.

ИС:  Как се хранеше преди това? Какъв начин на живот водеше? Смяташ ли, че спазвайки режим на хранене се „лишаваш“ от нещо?
МД: Понеже съм имала доста експерименти по повод храненето и нехраненето, след дългогодишни борби с класическото НВД без мазнини и без резултат, ми писна от всичко и започнах да ям сандвичи, дюнери, пици, газирани напитки, изобщо не мислих с какво храня тялото си и го лишавах от много важни хранителни вещества, което за кратко време се отрази на визията ми. Застарих се за месеци от лошият начин на живот, към който поех. Имаше включено и солидно количество алкохол, цигари, среднощен живот, застой, без никакво движение и спорт.

В един момент, майка ми като се прибра от чужбина не можа да ме познае в какво съм се превърнала за няма и половин година. Две години водих типичният за много момичета и момчета живот, но не се чувствах добре в собствената си кожа, знаех че трябва да го променя, но все си намирах оправдания, защото ме беше страх от промяната и защото знаех, че захванали се пътят ще бъде труден и дълъг. А всъщност не бях и наясно какво точно трябва да се случи.

Нямах цели, чувствах се много празно и работата, която тогава работих ме подтискаше още повече. Всъщност когато я започнах , стартираха и проблемите описани по-горе. Явно човек като не  следва неговият път и няма мир и равновесие в себе си и Вселената е срещу него.
По повод третият въпрос – да, лишавам го от отрови, защото много си го харесвам, не само външно, но и вътрешно.

Някой като ми каже, че не може да се лиши от дюнери (или някакъв друг junk), мога да му отговоря, че ако пробва да се храни с качествена и богата храна определено време, самите му вкусови качества ще се променят и тази храна, не биха я имали за нещо “вкусно”. То си е част от маркетинга на компаниите, да правят такива храни, че да се пристрастяват хората към нея, чрез допаминови стимуланти. Като забравите за вкуса на тази храна, няма да имате и нужда от нея, няма и да ви е вкусна.

Много по-голям кеф ми е да си изям 1 салата от свежи зеленчуци, в комбинация със солидно количество месо (предимно свинско ям). Или пресни сезонни плодове, мм обожавам… 🙂
Рядко се случва да ям някакъв десерт, като цяло предпочитам домашно приготвените такива.

Всеки сам трябва да си намери баланса в храненето, това което му доставя удоволствие и има само ползи от него. Това се отнася като цяло за живота, не само за храната или спорта.

ИС: Как преминава една твоя тренировка?
МД: Започва с голям ентусиазъм да стигна в залата или да ми свърши смяната, за да тренирам. Всяка тренировка е предизвикателство за мен, да вдигна повече от предният път, да направя едно повторение повече или да пробвам ново движение. Всяка тренировка е различна и разнообразна.

Първата част отдавам на загрявката, което се състои от 5 мин. кардио уред, последвана от загрявка на всички стави и мускули, прибавям и кратки комплекси от скокове, клекове, напади, хвърляне на медицинска топка, леко разтягане, мачкане с тенис топка и упражнения с тояжка.

Втората част е самата тренировка. Тренирам с многоставни упражнения и някои изолиращи за изоставащите мускулни групи. Почти винаги започвам с движения, които позволяват голяма тежест – клек, мъртва тяга и лежанка. Загрявам с встъпателни тежести 40-50% от макса и след това се започва с вдигането.
Обема и интензитета на следващите упражнения са в зависимост от формата ми.
Като свърша и с тях, задължително отделям 10 мин. за разтягане.

ИС: Как хората край теб приемат начина ти на живот? Приемат ли го или по-скоро го критикуват?
МД: Аз съм доста позитивна личност и някак си не виждам отрицанието на хората в това, което правя.
Мисля си, че искат да са като мен, но не могат или не им стиска. Иначе средата ми е само от спортуващи хора и никой не вижда нещо странно в това, даже ние виждаме за странно, че хората не спортуват и не правят нищо за себе си, а само “искат” да са еди какви си. Но мили дами, само с искане, не става, трябва и да правите малки стъпки, с която да следвате целите, не само да си мечтаете. То от самосебе си няма да стане. Това важи за всичко останало в живота, не само за идеята да сте физически здрави и в добра форма.

ИС:  Какви цели имаш в бъдеще относно спорта?
МД: Цели са ми да имам по-голяма сила, повече издръжливост и скоро започвам да тренирам за по-добър баланс на тялото.

ИС: Какво би посъветвала хората, които твърдят, че искат да са здрави и да имат хубаво тяло, но винаги намират оправдание, защо нещата няма да се получат и никога не започват промяна в начина си на живот?
МД: Както в спорта, така и в живота, хората постъпват по един начин. За мен това е проява на слабохарактерност и мързел – да искаш нещо, да не се чувстваш добре в кожата си, но въпреки това, да не търсиш промяна, а само оправдания и да тъпчеш на едно място.

Както можеш да дадеш пари за една кутия цигари, така можеш да се лишиш от нея и да дадеш повече кислород на това тяло и дух …естествено, ако обичаш себе си!
Не е задължително да тренирате с тежести, винаги може да излезете да потичате в парка или да направите някой друг спринт. В домашни условия също имате възможност за тренировки, които не отнемат много време.
Има ли желание, има и разрешение на проблемите, без оправдания!

ИС: Какъв съвет би дала на жените, които се страхуват да тренират с тежести?
МД: Just do it.
Ще сте много доволни от резултатите и трансформацията, която ще настъпи отвътре навън.  В това число смятам не само външният вид, а по-скоро здравословните ползи за тялото, когато се тренира. Странични ефекти – укрепена имунна система, добро настроение, подмладяване, хубава коса и кожа и много много други.

ИС: Как би довършила изречението „Тренирам, защото…“?
МД: Тренирам, за да бъда промяната, която искам да видя в света.

ИС:С това изключително зареждащо и мотивиращо интервю, искам да ви пожелая весело изкарване на празниците. Бъдете разумни, преследвайте целите си и утре сутрин не забравяйте да намерите малко време за Табата! 🙂