Изразът, че „прасецът е второто сърце“, е метафора, която често се използва, за да подчертае важната роля на мускулите в подбедрицата, в кръвообращението, особено при връщането на венозна кръв от краката обратно към сърцето.
Най-важният мускул на прасеца, който изпълнява функцията на „второ сърце“ е солеусът. Той е разположен дълбоко под гастрокнемиуса (другият мускул на прасеца) и е в голяма близост до дълбоките вени на подбедрицата, по които се осъществява връщането на венозна кръв към сърцето. Солеусът съдържа мрежа от вени, известни като солеални синуси, които се считат за част от дълбоката венозна система и са от съществено значение за венозния дренаж. Солеусът съдържа предимно бавни, устойчиви на умора влакна (тип I), което улеснява продължителната му работа и улеснява поддържането на венозния поток при дълго стоене.
При обездвижване (например дълго седене), намалената активност на солеуса води до венозен застой, което създава предпоставка за подуване, влошена циркулация на кръвта и в някои случаи – тромбоза. Активирането на солеуса чрез лесни и достъпни движения, значително подобрява връщането на кръвта към сърцето. Повдигане на пръсти (от свито коляно), въртеливи движения с глезените, ходене и т.н. са някои от движенията, които можем да правим.
Солеусът е „второто сърце“ на тялото, защото поддържа кръвообращението в долните крайници и поддържа здравето на сърдечно-съдовата система – дори да не го осъзнаваме.
Как мускулите на прасеца могат да бъдат „вторто сърце“?
Кръвта в артериите се движи от сърцето към тъканите, защото сърцето действа като помпа и създава налягане, което я тласка напред. Този поток е ритмичен и обикновено не се нуждае от помощта на други механизми – за разлика от венозната кръв, която се връща обратно към сърцето, но по по-сложен начин. Когато сме в изправено положения връщането на венозната кръв от краката към сърцето е много по-сложен процес, защото това се случва срещу гравитацията (1). Тук на помощ идват мускулите на прасеца, които са движещата сила, която значително влияе върху венозната циркулация в долните крайници. Когато мускулите се свиват и се отпускат те:
-изтласкват венозната кръв нагоре към сърцето
-позволяват малко количество кръв да се връща обратно – към периферията по време на отпускане.
Тези движения създават промени в налягането във вените, които помагат кръвта да се движи в правилната посока.
Обездвижването натоварва сърцето
Процесът на остаряване, придружен от обездвижване и нездравословен начин на живот, води до загуба на мускулна маса и сила. Това затруднява извършването на ежедневни дейности и повишава риска от падания и счупвания. Имайки предвид ролята на мускулите на прасеца при венозното връщане на кръвта към сърцето, понижената сила на тези мускули, може да увеличи натоварването на сърцето и да влоши сърдечно-съдовото състояние.
При седнало или изправено положение, венозното връщане към сърцето е затруднено, тъй като трябва да преодолее гравитацията, а около 70% от кръвния обем се намира във венозната система. Това е така, защото венозната система действа като „резервоар“ за кръв и съхранява близо 70% от кръвния обем в покой (2, 3). В такива случаи, мускулната помпа на прасеца играе важна роля за ефективния венозен дренаж.
Мускулите на прасеца могат да играят ролята на помпа и да връщат венозната кръв към сърцето, когато прекъсваме седенето и извършваме някакво движение. Затова е важно, когато работата ни е свързана с повече седене, да прекъсваме периодите на обездвижване, с кратка пауза за движение.
Сензорите за кръвно налягане
В тялото ни съществуват т.нар. барорецептори. Това са вид механорецептори, които са разположени в стените на кръвоносните съдове и сърдечните кухини. Тези рецептори реагират на механично разтягане, причинено от промените в кръвното налягане или обема на кръвта. Те играят ключова роля за поддържането на нормалните граници на кръвното налягане.
Съществуват два вида барорецептори – барорецептори с високо налягане и рецептори за обем при ниско налягане (4, 5). И двата вида барорецептори реагират на механично разтягане на съдовата стена, но имат различна роля. Първият вид барорецептори контролират остри промени в кръвното налягане, а вторият тип участват в дългосрочната регулация на обема на течностите и кръвното налягане. Барорецепторите са сензори за кръвно налягане. Те следят разтягането на съдовите стени, което е индикатор за налягане. След това предават сигнали към мозъка, а в отговор то бива регулирано.
Когато венозното връщане е ефективно, благодарение на активните мускули на прасеца, артериалното налягане се стабилизира и барорецепторите не се активират, за да извършат компенсаторна регулация. Това от своя страна облекчава натоварването на сърцето.
В изправено положение, гравитацията е постоянна сила, която тегли надолу и води до събиране на венозна кръв и лимфа в краката. Стягането и отпускането на мускулите на прасеца може да предотврати този „застой“. Движението е силата, която превръща мускулите на прасеца във „второ сърце“. Колкото повече мускулите на краката и стъпалата се съкращават и отпускат, толкова повече вените се компресират епизодично, което увеличава връщането на венозната кръв към сърцето.
Абонирайте се за нюзлетъра ми, за да не пропускате новите статии, които ще ви дадат идеи как да подобрите мобилността си, как да разчитате по-добре сигналите на тялото си и да подобрите храненето си, как да поддържате мотивацията и вдъхновението си.
Използвана литература:
1.Recek C. Calf pump activity influencing venous hemodynamics in the lower extremity. Int J Angiol. 2013 Mar;22(1):23-30. doi: 10.1055/s-0033-1334092. PMID: 24436580; PMCID: PMC3699225.
2. Sasaki KI, Matsuse H, Akimoto R, Kamiya S, Moritani T, Sasaki M, Ishizaki Y, Ohtsuka M, Nakayoshi T, Ueno T, Shiba N, Fukumoto Y. Cardiac cycle-synchronized electrical muscle stimulator for lower limb training with the potential to reduce the heart’s pumping workload. PLoS One. 2017 Nov 8;12(11):e0187395. doi: 10.1371/journal.pone.0187395. PMID: 29117189; PMCID: PMC5678724.
3.Halkar M, Medina Inojosa J, Liedl D, et al. Calf muscle pump function as a predictor of all-cause mortality. Vascular Medicine. 2020;25(6):519-526. doi:10.1177/1358863X20953212
4. Armstrong M, Moore RA. Physiology, Baroreceptors. [Updated 2023 Mar 6]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2025 Jan-. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK538172/
5. Suarez-Roca H, Mamoun N, Sigurdson MI, Maixner W. Baroreceptor Modulation of the Cardiovascular System, Pain, Consciousness, and Cognition. Compr Physiol. 2021 Feb 12;11(2):1373-1423. doi: 10.1002/cphy.c190038. PMID: 33577130; PMCID: PMC8480547.
