Днес ще разгледаме как се формира чувството за себе си и какво допринася за изкривяване на образа в огледалото. Онези моменти, когато поглеждаме отражението и изпитваме непоносимост към образа пред себе си. В детайли ще разгледаме интероцепцията, която е свързана с усещането за това какво се случва в тялото и как нарушения в това възприятие допринасят за развитието на хранителни разстройства.
Какво е интероцепцията?
Интероцепцията включва усещане, интерпретация и интеграция на вътрешни телесни сигнали (например сърдечен ритъм, дишане, глад, напрежение в мускулите, температура) на съзнателно и несъзнателно ниво. То има основна роля за формирането на чувството за „себе си“. За това допринасят екстероцепцията и проприоцепцията, за които писах тук. При хора с хранителни разстройства, интероцепцията често е нарушена, което води до изкривено възприятие за себе си. При анорексия, булимия и други състояния, при които има телесна дисморфия се наблюдават:
1.Намалена интероцептивна точност (неразпознаване на глад и ситост);
2.Изкривено интероцептивно осъзнаване (погрешно тълкуване на телесни сигнали като тревожност или заплаха);
3.Повишена интероцептивна непоносимост (избягване на телесни усещания).
Какво сочи, че има нарушена интероцепция?
Някои примери за това как се нарушава интероцепцията при хора с хранителни разстройства са:
1.Дисоциация между телесни усещания и телесен образ.
Хората, които страдат от хранителни разстройства имат изкривено възприятие за тялото си. Обикновено има конкретни части от тялото, за които човек има изключително негативна представа, въпреки че обективно няма нищо сбъркано в тялото му и тези части изглеждат напълно нормално. Например, човек възприема, че има много мазен корем или дебели ръце. В действителност те не изглеждат така, но човек страдащ от хранително разстройство ги вижда по този начин. Това изкривено възприятие за образа в огледалото се дължи отчасти на нарушено интероцептивно възприятие – т.е. неспособност да се свържат реалните вътрешни телесни сигнали с външния вид и усещането за тялото. Малко по-надолу в статията ще разгледаме защо.
2.Повишена тревожност и свръхфокус върху това как изглежда тялото.
Хората, които страдат от хранителни разстройства често имат грешна интерпретация на вътрешните усещания на тялото. Например, чувството на умора в мускулите на краката след тренировка, може да се интерпретира като: „Усещам краката си тежки, значи са огромни.“ Или усещане за триене, допир от дрехи, се интерпретира: „Дрехите ми стягат, значи съм напълнял/а.“ Чувството, че стомахът е пълен след хранене се интерпретира като: „Коремът ми тежи, значи е много мазен.“
Какво засилва недоволството от външния ни вид?
Има изследвания в областта, които показват, че хора с хранителни разстройства имат значително по-ниска способност да разпознават собствените вътрешни телесни сигнали, в сравнение с хора, които нямат нарушения в храненето. Това създава разминаване между вътрешното усещане и външната представа за тялото, което усилва недоволството и желанието за промяна на външността. Телесната дисморфия, която съпътства хранителните разстройства, често включва компулсивност – като оглеждане в огледало, сравняване с други хора или избягване на социални ситуации. Тези поведения прекъсват нормалния поток на интероцептивна информация. Мозъкът спира да се доверява на вътрешни сигнали и започва да разчита на външни оценки или по-точно на екстероцептивни сигнали (идващи от външната среда).
Мозъкът изгражда модел за нас и света на база на хипотези
Процесът зад това нарушение в интероцепцията е сложен и интересен. Мозъкът ни не просто реагира на входяща информация от сетивата, а активно предсказва какво може да се случи. Прави го, изграждайки вътрешни модели на света и на тялото – нещо като карта, която описва какво е вероятно да се случи и как изглежда тялото ни. После сравнява своите хипотези с реалните сетивни данни. Разликата между прогнозата и реалността се нарича грешка на прогнозирания резултат. Нашите възприятия са нещо като компромис между това, което очакваме и това, което реално се случва. Когато получената сетивна информация не съвпада с вътрешните хипотези, мозъкът регистрира грешка на прогнозирания резултат и или актуализира своя модел, или се опитва да промени поведението ни, за да съответства на очакваното. С други думи – мозъкът ни функционира на база догадки и чрез информацията от сетивата ни, определя доколко вътрешния модел се разминава с външната реалност.
Как тези догадки на мозъка пораждат недоволство от образа на тялото ни?
Телесната дисморфия може да се разглежда като състояние, при което е нарушена способността на човека да възприема и интерпретира вътрешните сигнали от собственото си тяло – т.е. налице е атипична интероцепция. Това води до разминаване между предварителните вътрешни очаквания за това как тялото би трябвало да се усеща и реалните сетивни данни, които идват от него. След малко ще разгледаме някои примери.
Причините за такова разминаване могат да бъдат различни. Една възможност е в мозъка да е изграден неточен „модел на тялото“, при който определени части са представени изкривено, така че техният образ не съответства на реалната сетивна информация. Друга възможност е да има дефицит в една или повече от „осите“ или измеренията на интероцепцията, което означава, че сигналите, които идват от тялото, са неточни или изопачени.
В резултат на това се появява интероцептивна „грешка на прогнозата“ – разлика между това, което мозъкът очаква да почувства, и това, което реално усеща. Тази грешка създава субективното впечатление, че определена част от тялото „не се усеща правилно“ или че телесните сигнали като цяло не са надеждни. Когато човек започне да се съмнява в достоверността на собствените си телесни усещания, това води до характерни поведенчески прояви на телесна дисморфия – като прекомерно проверяване на това как изглеждат определени части от тялото, оглеждане или опит за корекция на външния вид.
Такова разминаване между очакваното и реално възприетото усещане за тялото поражда специфично преживяване: „Коремът ми/ краката ми „не са както трябва“.Това преживяване подкопава доверието в телесните сигнали и допълнително затвърждава усещането за несъответствие между вътрешния образ за тялото и реалното физическо възприятие. По този начин мозъкът интерпретира това разминаване като дефект, който не трябва да е там и предизвиква натрапчиви мисли и желание за промяна/ корекция. Адаптира поведението ни, за да отговори на очаквания модел. Например:
Очакваният модел в мозъка е: „Тялото ми е с определена форма и обем – имам тънка талия, плосък корем и слаби крака.“
Ако облечем по-тесни дрехи, реалната сетивна информация ще е усещане за леко стягане на дрехите. Това води до грешка на прогнозирания модел. Тялото се възприема като значително по-голямо, въпреки че няма обективна промяна в обиколките.
Друг пример:
Очакваният модел в мозъка: „Коремът ми трябва да се усеща плосък.“
Реалната сетивна информация след хранене би била на леко подуване, което е напълно естествено. Но при нарушено интероцептивно осъзнаване и интероцептивна непоносимост (не понасям да усещам корема си подут), се появява грешка на прогнозата и мозъкът възприема усещането като надебеляване, което ще отключи тревожност и ще ни подтикне към рестриктивно поведение. Споменатите интероцептивни дефицити и липсата на доверие в телесните сигнали са характерни за хранителни разстройства.
Визуалната информация доминира над телесната информация
Друга причина да вярваме на изкривения образ в огледалото е това как мозъкът степенува сетивната информация. Има невробиологична особеност, заради която визуалната информация доминира над интероцептивната (вътрешните усещания за сътсоянието на тялото). Визуалният сигнал се обработва бързо и детайлно в зрителния и париеталния кортекс, които формират „картата“ на тялото, докато интероцептивните сигнали се интегрират в инсуларния кортекс, чиято активност често е намалена при хора страдащи от хранителни разстройства.
Когато има несъответствие между това, което тялото „казва“, и това, което очите виждат, мозъкът подчинява вътрешните усещания на визуалния образ. Тази доминация се засилва от социални и когнитивни фактори – културни стандарти за външен вид, постоянно оглеждане в огледало или снимки. Така с времето се оформя стабилно, но неточна визуална карта на тялото, която определя възприятието и поведението, дори когато реалните телесни усещания я опровергават.
В следващата статия ще разгледаме защо спортуващите хора често страдат от хранителни разстройства. За да не я пропуснете, абонирайте се за нюзлетъра ми и ще я получите по мейл.
Използвана литература:
1. Carvalho, Marcela & Dias, Manuela & Nogueira, Thiago & Cordás, Táki & Teixeira, Paula. (2024). Body image alterations in eating disorders patients: a systematic review of neuroimaging studies. 10.21203/rs.3.rs-4726800/v1.
2. Datta N, Hughes A, Modafferi M, Klabunde M. An FMRI meta-analysis of interoception in eating disorders. Neuroimage. 2025 Jan;305:120933. doi: 10.1016/j.neuroimage.2024.120933. Epub 2024 Nov 30. PMID: 39622461.
3. Gaudio S, Quattrocchi CC. Neural basis of a multidimensional model of body image distortion in anorexia nervosa. Neurosci Biobehav Rev. 2012 Sep;36(8):1839-47. doi: 10.1016/j.neubiorev.2012.05.003. Epub 2012 May 18. PMID: 22613629.
4 . Gaudio, Santino & Dakanalis Αντώνιος Ντακανάλης, Antonios & Fariello, Giuseppe & Riva, Giuseppe. (2018). Neuroscience, Brain Imaging, and Body Image in Eating and Weight Disorders: A Guide to Assessment, Treatment, and Prevention. 10.1007/978-3-319-90817-5_7.
