Тялото съхранява емоции – всичко, което ни се случва оставя траен отпечатък в нашите клетки, а съответно и в тъканите. Емоционалните травми оставят своя отпечатък на физическо ниво. Пълното освобождаване от миналото идва, когато обърнем внимание на физическото си тяло и това, което се случва в него. Точно това ще разгледаме днес – какъв е процесът, чрез който тялото съхранява емоционалните спомени; каква е ролята на стойката ни за това как се чувстваме психически и как чрез движението можем да изтрием лошите спомени или поне да намалим тяхната интензивност.
Фасцията не е просто обвивка – тя е сензорен орган
Всяка структура в тялото е обвита от съединителна тъкан, наречена фасция. Това спомага отделните структурни елементи в тялото да бъдат свързани без прекъсване, осигурявайки форма и функция на всяка тъкан и орган.
Фасцията е сред най-инервираните тъкани в тялото. По нея са разположени много рецептори, което я прави чувствителна към много стимули. Сензитивността на фасцията често се сравнява с тази на ретината, което я превръща от „просто обвивка“ в активен сензорен орган, който засича информация свързана с движението, усещането за болка, химични промени в тялото и т.н. Рецепторите, които са разположени върху фасцията са свързани с проприоцепцията, ноцицепцията и интероцепцията.
Проприоцепцията е нещо като вътрешния GPS на тялото. Тя е свързана със способността на тялото да усеща позицията, движението и напрежението в мускулите, ставите и сухожилията. В тялото има рецептори, които изпращат информация за това къде се намират крайниците ни, движат ли се и каква сила използват. Това ни помага да бъдем координирани и да имаме по-прецизни движения. Например, когато ни засърби окото, благодарение на проприоцепцията успяваме да приложим съвсем лек натиск или пък, когато има голямо външно съпротивление, успяваме да генерираме силата необходима, за да го преодолеем.
Ноцицепцията е физиологичен процес на възприемане на болкови стимули от нервната система. Като не е необходимо да бъде свързано със съзнателното усещане за болка. С други думи, в тялото може да е засечен болков стимул, който ние съзнателно не възприемаме. Въпреки това, в организма ни ще има реакция към този вреден стимул.
Изкривеният образ в огледалото
Интероцепцията е свързана с вътрешното усещане за състоянието на тялото. Например, усещане за учестен пулс, осъзнаване за ритъма и дълбочината на дишането, усещане за глад/ ситост, усещане за температура на тялото и т.н. Тези интероцептивни сигнали изпращат информация до автономната нервна система и до центрове в мозъка, които участват в емоциите. Интероцепцията може да променя екстероцептивната реперзентация на тялото, както и прага ни на болка. Дисрегулацията във възприемането на вътрешното състояние на тялото, може да доведе до изкривено възприятие за собственото тяло – т.е. за това как изглежда, което да повлияе и на емоционалното състояние. В „Тайният език на тялото“ писах повече за това как нарушения в интероцепцията са свързани и с развитието на хранителни разстройства.
Това е следствие на факта, че при понижено интероцептивно възприятие, разчитаме повече на екстероцептивни сигнали (от външната среда), за да определим какво е състоянието на тялото (1), 2. С други думи, визуалната и тактилната (допир) информация, ще вземе превес над вътрешните усещания и възприятия. Репрезентациите на тялото (включително и тази за това как изглежда) са изградени от сензорните стимули, които са получени. При нарушаване в способността да се възприемат и интерпретират тези стимули, се получава изкривяване в образа/ репрезентацията на тялото. Това може да обяснява как човек, който е изключително слаб, може да се вижда дебел.
Телесното състояние участва във формирането на емоциите
В предишни статии съм писала повече за това, че емоционалното ни състояние винаги предизвиква отличим телесен отговор. Например, когато изпитваме негативни емоции, това е придружено от отпускане на рамената напред, прегърбване и цялостно със свиване на тялото. Когато изпитваме позитивни емоции, правим обратното – стоим по-изправени, с вдигната глава.
Посредством мануална терапия и движение, може да се влияе върху миофасцията (мускулите и фасцията) и посредством интерорецепторите (рецепторите за вътрешното състояние на тялото), да се стимулират центрове в мозъка, които влияят върху емоциите. С други думи, интерпопцепцията участва във формирането на емоциите (3, 4).
Тази връзка между състоянието на фасцията, интероцепцията и центровете в мозъка участващи в емоциите, показва колко е важно телесното ни състояние за емоционалната регулация. В днешно време много се акцентира на това как чрез работа върху психиката можем да влияем на физическото си тяло, но много се подценява обратната взаимовръзка. Трудно е да мислиш в разрез с това как се чувства тялото ти. Ако повлияем на това как се чувства тялото, можем да променим и емоциите, които изпитваме.
Стойката на тялото променя емоционалното ни състояние
Когато има някакво нарушение във функцията на миофацията, това се отразява на ежедневните ни движения и може да промени емоционалното ни състояние. Още по-интересното е, че самата позиция на тялото, стимулира отличимо емоционално състояние. А нарушенията в структурата и функцията на миофасцията, винаги водят до изменения в стойката на тялото. Получава се омагьосан кръг – дисфункция в миофасцията променя стойката, а това променя и емоционалното състояние.
Има редица изследвания, които проследяват взаимовръзката между движението и емоциите. Изводите са, че позиция на тялото, която е свързана с прегърбена стойка, отпуснати рамена и както споменах – цялостно свиване на тялото, се свързва с отличимо емоционално и поведенческо състояние. В “Тайният език на тялото” писах повече за това как свиването на тялото е свързано със състояние на стрес и опасност. Това има предпазна роля, защото в застрашаваща среда, свиването на тялото е свързано с опит да се предпазят вътрешните органи. Замислете се как седим по цял ден пред компютъра – с отпуснати рамена, изнесена глава напред и прегърбени. Връщайки се на това, че стойката на тялото може да „извика“ определено емоционално състояние, замислете се как начинът, по който се чувстваме, често може да е свързан с това как използваме тялото си. Тази стойка на тялото е свързана с проприоцептивна информация за скованост и липса на еластичност в миофасцията, което улеснява появата на негативни емоции. Това спомага да се поддържат психо-телесни модели, които насърчават лошото настроение и себевъзприятие.
Моделите на движение и депресивните състояния
Наблюдава се връзка между това как движим тялото си и депресивните състояния (5). При хора, които имат депресия, се наблюдава специфична походка, която е свързана с по-малко движение в ръцете, по-изразено прегърбване и промяна в темпото на ходене. Но такава походка може да е резултат и от моделите ни на движение – от това как използваме тялото си. Нарушения в структурата и функцията на миофасцията, водят до липса на еластичност, скованост и изменения в двигателните модели. Посредством проприорецепторите и интерорецепторите, тази информация бива изпратена до мозъка, където може да въздейства върху психо-емоционалното ни състояние.
Фасцията се адаптира към ежедневните движения
Фибробластите са основните клетки, които изграждат, поддържат и ремоделират фасцията. Фибробластите се адаптират спрямо типа стимули, които получават – както от външните натоварвания, на които е подложено тялото ни (механични стимули), така и от стимулът получен от вътрешната среда на организма (метаболитни стимули). Тези клетки са посредници в „комуникацията“ между фасцията и останалите тъкани и органи в тялото. Фасцията е изключително адаптивна към изискванията поставени от външната среда и вътрешната среда на организма. Когато нещо понижи способността на фасцията да се променя, започват да се появяват проблеми с движението и с това как възприемаме тялото си.
Промените във фасцията зависят от най-често поддържаната позиция на тялото (т.е. дали седим много, как седим и т.н.), повторяеми движения, количество на движенията, типа натоварвания, хидратация, температура, хормони, pH и т.н. Виждате колко много неща могат да влияят върху състоянието на тази съединителна тъкан.
Фасцията се променя в отговор на функционалните изисквания към тялото. Но важното е, че тези промени имат локален характер – т.е. в зависимост от това как използваме тялото си, състоянието на фасцията в долната част на тялото може да е едно, а в горната част на тялото различно. Фасцията е нещо като посредник между автономната нервна система и емоционалната регулация (6).
Паметта на клетките и как да изтрием лошите спомени
Стимулите от външната среда, както и тези вътре в тялото, помагат на клетките ни да са наясно каква е средата, в която се намират, което води към отговор адаптиран към получената информация. По този начин всяка клетка в организма ни се учи как да се приспособява към средата, в която се намира и какво да очаква. В този процес се наблюдават промени на клетъчно ниво, които отговарят на най-често получаваните стимули. Това важи и за клетките, от които е изградена фасцията. Те не само, че имат памет, но и осъзнатост за механичната и метаболитна информация, която получават (7).
Работата с фасцията – дали е свързана с мануална терапия или с движение, може да повлияе на тези спомени/ на тази памет и да има терапевтичен ефект. Оказвайки въздействие върху фасцията, това може да намали активността на нервната система, да понижи напрежението в тъканта, а съответно и да изпрати различна информация до рецепторите, които са разположени по повърхността ѝ. Различната информация, която ще бъде получена в центровете на мозъка, ще доведе и до различен емоционален и поведенчески отговор.
Една от главите на книгата ми „Тайният език на тялото“ е озаглавена „Тялото помни“. И това не е метафора, а самата истина. Спомени за отделни състояния могат да бъдат кодирани в структурата на фасцията. Фасцията е изградена от колагенови влакна, които ориентират посоката си, в отговор на механичните стимули, които са получени (т.е. натоварвания свързани с движението). Механичните сили, които въздействат върху тялото, „диктуват“ къде ще се натрупа колаген. По този начин се създава спомен за натоварването, на което е изложена тъканта.
Изтриване на емоционалните травми
Емоционалните травми също оставят своя отпечатък в тялото и влияят върху позицията на тялото, а съответно и върху това какъв спомен се кодира в тъканите. Това се наблюдава не само при колагена, но и при клетки, които изграждат отделните тъкани в тялото. Тъй като повечето от тези клетки имат сравнително дълъг живот, това създава и „дълготрайни спомени“ в тъканите. Изследванията показват, че механичните стимули са много важни за регулирането на клетъчното поведение и това как се адаптират тъканите. Когато има някаква деформация в тъканта, това е свързано не само с промяна в нейната еластичност и механични свойства, но също така и с промяна в метаболитните сигнали. Появяват се възпалителни процеси, които са съпроводени от продукцията на специфични молекули, които също участват във формирането на паметта на тялото. Именно тук идва ролята на мануалната терапия и движението, които могат да стимулират промени в тъканите и да активират процес на „изтриване на спомена“, който е складиран във фасцията. Това въздействие върху фасцията, стимулира рецептори, които оказват влияние върху парасимпатиковата нервна система и могат да доведат до подобрение и в психо-емоционалното ни състояние. А в отговор на проприоцептивните сигнали, централната нервна система може да повлияе на мускулния тонус, което отново променя информацията достигаща до центровете в мозъка.
Друг механизъм, чрез който фасцията може да записва спомени е чрез „химичните вестоносци“. В тялото има разнообразие от молекули, които непрекъснато предават информация от една част на тялото към друга. В зависимост от стимула, който е получен извън тялото или от самото тяло, специфична информационна молекула ще бъде секретирана и ще се свърже с подходящ рецептор. В отговор се появява някакво телесно чувство, което бива кодирано със съответния спомен (8). Тези химични вестоносци в тялото, въздействат, както върху мозъка, така и върху останалата част от организма. По този начин всяка тъкан може да складира емоционални спомени, в зависимост от типа рецептори, които са разположени върху нея и естеството на химичните вестоносци, които ще се свържат с тях.
Абонирайте се за нюзлетъра ми, за да не пропускате новите статии, които ще ви дадат идеи как да подобрите мобилността си, как да разчитате по-добре сигналите на тялото си и да подобрите храненето си, как да поддържате мотивацията и вдъхновението си.
Използвана литература:
1.Tsay A, Allen TJ, Proske U, Giummarra MJ. Sensing the body in chronic pain: a review of psychophysical studies implicating altered body representation. Neurosci Biobehav Rev. 2015 May;52:221-32. doi: 10.1016/j.neubiorev.2015.03.004. Epub 2015 Mar 14. PMID: 25783221.
2.Bordoni B, Marelli F. [Emotions in Motion: Myofascial Interoception]. Complement Med Res. 2017;24(2):110-113. German. doi: 10.1159/000464149. Epub 2017 Mar 10. PMID: 28278494.
3.Pasin Neto H, Bicalho E, Bortolazzo G. Interoception and Emotion: A Potential Mechanism for Intervention With Manual Treatment. Cureus. 2021 Jun 25;13(6):e15923. doi: 10.7759/cureus.15923. PMID: 34336427; PMCID: PMC8312802.
4.D’Alessandro G, Cerritelli F, Cortelli P. Sensitization and Interoception as Key Neurological Concepts in Osteopathy and Other Manual Medicines. Front Neurosci. 2016 Mar 10;10:100. doi: 10.3389/fnins.2016.00100. PMID: 27013961; PMCID: PMC4785148.
5.Michalak J, Aranmolate L, Bonn A, Grandin K, Schleip R, Schmiedtke J, Quassowsky S, Teismann T. Myofascial Tissue and Depression. Cognit Ther Res. 2022;46(3):560-572. doi: 10.1007/s10608-021-10282-w. Epub 2021 Dec 21. PMID: 34955570; PMCID: PMC8688142.
6.Slater AM, Barclay SJ, Granfar RMS, Pratt RL. Fascia as a regulatory system in health and disease. Front Neurol. 2024 Aug 7;15:1458385. doi: 10.3389/fneur.2024.1458385. PMID: 39188704; PMCID: PMC11346343.
7.Bordoni B, Simonelli M. The Awareness of the Fascial System. Cureus. 2018 Oct 1;10(10):e3397. doi: 10.7759/cureus.3397. PMID: 30538897; PMCID: PMC6281443.
8.Tozzi P. Does fascia hold memories? J Bodyw Mov Ther. 2014 Apr;18(2):259-65. doi: 10.1016/j.jbmt.2013.11.010. Epub 2013 Nov 9. PMID: 24725795.
