Повишен апетит, емоционално хранене, серотонин и какво влияе на хранителното ни поведение

Когато става въпрос за апетита, човек трябва да разбира какво се случва в тялото му и кои са основните механизми, които оказват влияние върху чувството за ситост и съответно за глад.

Една ключова мозъчна структура, която контролира енергийния баланс в тялото, е хипоталамусът. Преди да ви загубя като читатели, ще побързам да кажа, че статията няма да е прекалено научна и че ще обсъдим сложни неща, по достъпен начин. Ще започнем от там, че хипоталамусът има различни ядра, които имат значима роля за апетита. Латералното ядро засича понижаващите се нива на кръвната захар и сигнализира глад, а вентро-медиалното ядро засича повишаващите се нива на кръвната захар и сигнализира ситост (1). За по-лесно, ще ги кръстим гладното ядро на хипоталамуса и ситото ядро на хипоталамуса. 😊 Мислете за тях така – когато ситото ядро на хипоталамуса бъде стимулирано, ние усещаме ситост. Когато гладното ядро е стимулирано… всичко ни изглежда вкусно и имаме нужда от храна! Понякога, тази роля на хипоталамуса води до това, да бъде определян като „липостат“. Нали се сещате за термостата на климатика, който засича каква е температурата и на база на тази информация, я регулира. Хипоталамичният липостат е свързан с глада и апетита и обяснява хранителното поведение и регулацията на телесното тегло (2).

Гладното и ситото ядро на хипоталамуса

Интересното е, че дисфункция в гладното и ситото ядро на хипоталамуса, се наблюдават при хора, които имат нарушения в хранителното поведение. По-конкретно, хора, при които се наблюдава хиперфагия (патологично преяждане) имат нарушения във функцията на гладното ядро на хипоталамуса. Хора, при които се наблюдава хипофагия (намаляване на приема на храна), както е при анорексията има нарушения във функцията на ситото ядро на хипоталамуса. Все повече изследвания разглеждат дисфункцията в хипоталамуса и връзката ѝ със затлъстяването и анорексията (3).

Как достъпността на храната ни подтиква да преяждаме?

Интересното е, че както винаги, когато говорим за човешкото тяло, нищо не е само бяло или черно. Този двупосочен механизъм не е просто изключи/включи апетита. Дори в случаите, когато се наблюдава нарушение в ситото ядро на хипоталамуса, може да се наблюдават епизоди на преяждане – когато процесът на хранене е направен по-достъпен (4). В едно такова изследване, две групи състоящи се от хора със затлъстяване, са получили порция ядки и са били приканени, да си хапнат колкото искат, докато извършват някаква друга дейност. Разликата е била, че на едната група са дадени ядки без черупки, а на другата ядки с черупките, заедно с ядкотрошачка. Изследваните лица са изяли големи количества от ядките без черупки и много малко от тези, които е трябвало сами да почистят от черупките. Това вероятно е и една от причините в съвременния свят толкова много хора да прекаляват с храната – тя е прекалено достъпна. Замислете се колко е лесно да отидете в магазина и да си купите 100 грама белени орехи. Можете да ги изядете за секунди. Сега помислете колко време ще ви трябва, ако сами трябва да почистите орехите от черупките, за да получите 100гр. за консумация. Много е вероятно да изядете по-малко и да ви отнеме повече време. Това важи за всяка една храна. Затова е важно, да полагаме усилия и по-често да приготвяме храната си сами. Вместо винаги да разичтаме на полуфабрикати.

Дисбалансът на серотонин и хранителното поведение

Сега ще направим един плавен преход към една от любимите ми теми – тази за невротрансмитерите. Ще се спрем на серотонина. В книгата ми: „Тайният език на тялото: Трансформиращата сила на ежедневните ни избори“, подробно писах за ролята на серотонина в хранителното ни поведение, съня и настроението; при хора, които имат проблеми с емоционалното хранене и също така, как начинът ни на хранене, може да доведе до метаболитен дисбаланс на невротрансмитера, което отрицателно да повлияе на апетита и изборите ни на храна. Сега ще видим как серотонинът може да окаже влияние на гладното и на ситото ядро на хипоталамуса. Серотонинът понижава активността на гладното ядро на хипоталамуса – това означава, че мозъкът ни не алармира, че сме гладни и апетитът ни се понижава.

Хиперфагия, анорексия, булимия, затлъстяване

Ето защо, диети, които ограбват тялото от градивните блокове необходими за синтеза на серотонин, променят хранителното ни поведение и често са в основата на емоционалното хранене. Изследванията показват, че при хора, които страдат от булимия и анорексия, има значими нарушения в синтеза на серотонин (5). При хората, които страдат от булимия се наблюдава понижена активност на серотонина, което е една от причините за компулсивното преяждане. Помните, че емоциите са програми за действие и тялото се опитва да си набави ресурсите, които са му необходими, за да възстанови баланса – т.е. нормалната активност на серотонина. Понижената активност на серотонина се свързва с хиперфагия (патологично преяждане) и повишаване на телесното тегло (6). При хората, които страдат от анорексия, се наблюдават завишени нива на серотонин. Знаете, че в тялото нивата на всеки хормон, невротрансмитер и т.н. имат някакви референтни стойности. Отклоненията, в която и да е посока – надолу или нагоре, водят до нарушаване на баланса и съответно предизвикват нежелани симптоми. Серотонинът не прави изключение. Прекомерно завишената му активност се свърза с повишена тревожност. Видяхме, че също така потиска и апетита. Изследванията на Уолтър Кайе, за които писах в „Тайният език на тялото“, показват, че въздържанието от храна при анорексията, отчасти се дължи именно на тревожността, която високите нива на серотонин предизвикват и неосъзнатото усещане, че гладуването понижава тревожността. Получава се така, защото гладуването докарано до крайност, както е при анорексията, възпрепятства нормалния синтез на серотонин, което понижава нивата му, а съответно и тревожността. Неосъзнато, хората, които страдат от анорексия, забелязват, че тревожността им се понижава, когато гладуват и това ги окуражава, да повтарят това поведение. Разбира се, това никога не е правилният избор и ако имате подобни проблеми, задължително трябва да потърсите помощта на специалист. Всичко в тази статия е само с цел, да си дадем сметка какво се случва в организма ни. Но също така и как промените на ниво тяло и на ниво хомеостаза (баланс), могат да повлияят на поведението и изборите ни. Точно затова, когато искаме да бъдем във форма, трябва да сме много внимателни какъв начин на хранене избираме, защото това може да препрограмира тялото ни и да промени това как мозъкът ни функционира. Впоследствие, това може да доведе до анормално поведение и патологиите, които се наблюдават при хора, които страдат от хранителни разстройства.

Използвана литература:

1.Roger C, Lasbleiz A, Guye M, Dutour A, Gaborit B, Ranjeva JP. The Role of the Human Hypothalamus in Food Intake Networks: An MRI Perspective. Front Nutr. 2022 Jan 3;8:760914. doi: 10.3389/fnut.2021.760914. PMID: 35047539; PMCID: PMC8762294.

2.Sclafani, A., & Kluge, L. (1974). Food motivation and body weight levels in hypothalamic hyperphagic rats: A dual lipostat model of hunger and appetite. Journal of Comparative and Physiological Psychology, 86(1), 28–46. https://doi.org/10.1037/h0035942

3.Tolle V, Ramoz N, Epelbaum J. Is there a hypothalamic basis for anorexia nervosa? Handb Clin Neurol. 2021;181:405-424. doi: 10.1016/B978-0-12-820683-6.00030-0. PMID: 34238474.

4.Kent MA, Peters RH. Effects of ventromedial hypothalamic lesions on hunger-motivated behavior in rats. J Comp Physiol Psychol. 1973 Apr;83(1):92-7. doi: 10.1037/h0034318. PMID: 4706231.

5.Steiger H. Eating disorders and the serotonin connection: state, trait and developmental effects. J Psychiatry Neurosci. 2004 Jan;29(1):20-9. PMID: 14719047; PMCID: PMC305267.

6.Julian M Yabut and others, Emerging Roles for Serotonin in Regulating Metabolism: New Implications for an Ancient Molecule, Endocrine Reviews, Volume 40, Issue 4, August 2019, Pages 1092–1107, https://doi.org/10.1210/er.2018-00283