For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124
Молекулата на мотивацията – как да спазваме диети и да сме постоянни с тренировките

Абонирайте се за нюзлетъра ми. Присъединете съм към още 30 000+ читатели, които всяка седмица получават статии свързани с тренировки, хранене, рецепти и мотивация. Ще получите и списък с 10 от най-посещаваните ми статии, рецепти и тренировки.  

 *След абониране ще получите имейл за потвърждение. Моля, потвърдете (проверете и в spam и в таб промоции).

.

6 102

В тази статия ще ви споделя повече за:

-молекулата на мотивацията и как неразбирането на нейната функция води до непостоянство и неудовлетворение от живота, който водим;

-как можем да станем по-постоянни в диетата и тренировките си и защо е толкова важно да не се храним еднообразно;

-защо винаги, когато започнем да правим нещо ново сме мотивирани и целеустремени и в един момент този ентусиазъм изчезва – какво да направим, за да променим това;

-разликата между фокусът в бъдещето и този в настоящето – как едното влияе на мотивацията, а другото на удовлетворението ни.

Защо жадуваме за това, което нямаме, вместо да се чувстваме добре за това, което вече сме получили/постигнали?

Всеки един от нас има един начин, по който се справя с това, което има сега и друг начин, по който се справя с това, което желае да има. И тези механизми за справяне, се ръководят от това как мозъкът функционира в зависимост от това дали се фокусираме в настоящето или в бъдещето. Всичко това зависи от молекули, които доминират в конкретния момент и знаейки това, ние можем да ги използваме, за да по-осъзнато да навигираме поведението си. Например – защо винаги, когато започнем да правим нещо ново сме мотивирани и целеустремени и в един момент този ентусиазъм изчезва и сякаш не намираме нужното гориво, за да продължим. Защо непрекъснато търсим нещо ново и вярваме, че в бъдещето се крият възможности и хора, които са много по-добри от това, което ни заобикаля в момента – само, за да когато бъдещето стане настояще да се разочароваме и да се втурнем към очакването на нещо друго.

Всички тези емоции и поведения си имат своето обяснение. Вярвам, че всеки човек трябва да има по-добри познания за това как функционира тялото му и какво движи поведението му. Това по-задълбочено разбиране ни помага да разбираме и другите и себе си, да правим много по-осъзнати избори и да получаваме много по-добри резултати. Това неотменно повишава качеството ни на живот и удовлетвореността, която получаваме.

Молекулата на мотивацията

В тази статия ще ви запозная с молекулата на мотивацията и как неразбирането на начина, по който тя контролира човешкото поведение, може да ни завърти в един омагьосан кръг на очакване, разочарование и неудовлетворение. Когато прочетете статията, ще разберете какво се случва в мозъка на хората, които на пръв поглед винаги изглеждат мотивирани и дали мотивацията е това, което ги движи… или несъзнателно са открили как да превключват от поведение движено от молекулите на бъдещето към молекулите на настоящето.

Както казва Даниел Либерман, мозъкът ни управлява външния свят като го разделя на отделни области – периперсонална и екстраперсонална, което с други думи означава светът непосредствено около нас (в близост) и този, който е по-далеч. Периперсоналното пространство е това, което е на една ръка разстояние от нас и имаме незабавен контрол върху него. Екстраперсоналното пространство е това, което се отнася до всичко останало – отвъд досега на онова, което е на ръка разстояние. Именно в екстраперсоналното пространство се намират всички потенциални възможности. От тук следва, че ние (в резултат от това как мозъкът управлява възприятията ни) можем да преживеем всичко в периперсоналното пространство като тук и сега. Всичко в екстраперсоналното пространство принадлежи на бъдещето – то е отдалечено и трябва време, за да го достигнем. Колкото по-далеч, толкова повече време.

Тук идва моментът и за начина, по който мозъкът функционира в тези две пространства и т.нар. невротрансмитери, за които всички сте чували – допамин, серотонин, окситоцин и т.н. Когато се фокусираме върху нещо тук и сега (периперсоналното пространство), невротрансмитерите, които контролират това как се чувстваме са серотонин, окситоцин, ендорфини (произлиза от ендогенен морфин – т.е. има подобен ефект, но се произвежда в тялото в отговор на определена информация, която е постъпила в него) и ендоканабиноиди (ендогенната версия на марихуана 🙂 – т.е. отново произвеждан вътре в тялото). Наричат се още H&N от here and now.

Когато се фокусираме върху нещо в бъдещето – когато тръпнем в очакване- тогава невротрансмитерът, който взима превес е допаминът. Той не е молекулата на щастието и удовлетворението. Допаминът е молекулата на мотивацията – това, което ни кара да очакваме нещо и да се стремим към него.

Допаминът и чувството на ентусиазъм последвано от отегчение и разочарование

Допаминът не е свързан с удоволствието. Допаминът ни осигурява други емоции, които имат много по-силно влияние върху нас. Вместо това, допаминът е отговор към непознатото – към възможностите и очакването. Мозъкът ни е програмиран да жадува за неочакваното и да се взираме в бъдещето, където се крият всички потенциални възможности.  Резултатът от действието на допамина е тръпката и ентсуиазма от това да очакваш нещо – възможността да се случи нещо непознато и по-добро. Тези емоции свързани с допамина не продължават вечно, защото в един момент бъдещето става настояще. Мистерията на непознатото и неочаквано нещо се превръща в ежедневно и до болка познато повторяемо събитие. Част от страничните ефекти на допамина са да идеализираме непознатото. Когато се срещнем с него и то започва да става ежедневие, вече го няма силният отговор на допамина и тогава се появява чувството на отегчение, разочарование и нуждата да търсим нещо ново.

За да разберете какво точно имам предвид, замислете се за последния път, когато сменихте работата си; когато се преместихте да живеете на ново място или пък се запознахте с някой нов и вълнуващ човек. Вероятно е преди всяко едно от тези неща да ви се случи, да сте копнели за тях. Да сте идеализирали как ще изглежда бъдещето ви, колко по-добре ще се чувствате и колко невероятно ще е всичко свързано с новото ви преживяване. Този ентусиазъм ви е поддържал и ви е помагал да правите каквото е необходимо, за да стигнете до това желано бъдеще и да го превърнете в настояще. В един момент, когато вече сте получили желаната работа или новия апартамент, тези емоции на ентусиазъм са изместени от емоции с противоположен заряд. Вероятно започвате да осъзнавате, че това, което сега имате не е чак толкова по-различно от преди. Вече я няма възможността да идеализирате полученото, защото се срещате с реалността такава каквато е и е трудно да ѝ придавате качества и възможности, които очевидно не съществуват. Зад всичко това стои допаминът – той е молекулата, която се освобождава, когато търсим нещо ново и когато се фокусираме в бъдещето. Когато постигнем желаното нещо, работата на допамина е приключила и ако не бъде заместен от други молекули – тези, които доминират, когато фокусът ни е в настоящето, преминаваме през разочарование, липса на мотивация и като цяло неприятни настроения.

Долу можете да видите едно графично изображение на този процес. Това, което би донесло продължително удовлетворение е, когато постигнем нещо, съзнателно да положим усилия да се насладим на настоящето. Да се фокусираме върху детайлите и да преживяваме всичко случващо се с всяко едно сетиво.

Допаминът, постоянството в диетата и връзката му с желанието ни да ядем определени храни

Това важи с пълна сила и за избора ни на храна. В статията за хедонистичната диета писах повече за допамина и връзката му с това да търсим нещо ново. Знаете как, понякога, в съзнанието ви се заражда мисълта, че искате да ядете нещо – особено, ако сте на диета и се ограничавате, вероятно често си мислете за шоколад и торта. Започвате да си представяте колко е вкусно – наситения шоколадов вкус, текстурата на блата, аромата на подправките, наситения цвят и т.н. Колкото повече мислите за това, толкова повече във вас се покачва желанието да отидете и просто да си вземете едно парче торта. Често не устояваме на това желание и го правим. Понякога не стига само едно парче.

Казваме си, че ще си хапнем още едно, но то някак не е чак толкова вкусно и сме разочаровани – хем не е толкова апетитно, хем пак прекалихме с яденето. Зад всичко това отново стои допаминът. Той е този, който ни подтиква да си вземем парче торта и после още едно. Но, както се досещате, когато вече сте изяли първото парче, действието на допамина започва да намалява и всяко следващо парче ще носи все по-малко удовлетворение. Ако вместо това, изядем първото парче, наслаждавайки се на всяка хапка и обръщайки внимание на това как всяко сетиво възприема тортата, тогава ще се заситим по-бързо, защото вече ще сме „активирали“ молекулите на тук и сега. Тези, които наистина са отговорни за удовлетворението и за това да се чувстваме, че сме получили достатъчно.

Тук е и моментът да подчертая, защо е толкова важно, ако сте на диета да полагате усилия да си приготвяте вкусна и разнообразна храна. Да добавяте различни подправки, да си правите палачинки, мъфини, егрито и т.н (вижте 21 здравословни рецепти за всеки ден). Тази новост в храненето ви (което е просто същите продукти приготвени под различна форма), ще „активира“ допамина, който е отговорен за това да бъдете мотивирани и да искате отново да повторите същото поведение. Ако непрекъснато ядете едно и също нещо, скоро ще се отегчите и е много вероятно да запишете още една диета, която сте следвали, но която не се е превърнала в начин на живот.

Точно това е и нещото, което помага на хората да бъдат постоянни в действията си – дори и когато става въпрос за тренировки. Умението да използват допамина (макар и някои хора изобщо да не знаят, че го правят), за да започнат дадено действие, но после чрез осъзнатост и пълно потапяне в настоящето и това, което правят да използват H&N (това е краткия начин да се изпишат молекулите на тук и сега (here and now)).

Как да използваме молекулите  на емоциите, за да реализираме  потенциала си, но в същото време да сме удовлетворени?

Важно е да знаете, че нито само едното е добро, нито само другото. Ако непрекъснато сте под действието на допамина, ще бъдете постоянно неудовлетворени, ще започвате нещо и скоро след това ще се отказвате. Ще бъдете неспособни да изграждате задълбочени и значими взаимоотношения, както с хората около вас така и с всичко, с което се захванете. Ще сте в постоянното надпреварване да заменяте една цел с друга и да оставяте всичко в живота си недовършено.

От друга страна, ако сте само под действието на H&N, ще бъдете прекалено удовлетворени и ще ви липсва подтика да търсите и опознавате нови неща. Рискувате да попаднете в един застой, където може и да се чувствате добре, но едва ли ще реализирате пълния си потенциал. Както с всичко друго в живота, решението е по средата. Да използвате тези молекули на емоциите, за да хем да реализирате потенциала си, хем да изпитвате удоволствие от всичко, с което се занимавате. Златната среда е в това да бъдете удовлетворени от това, което имате, но в същото време да се стремите към непрекъснато израстване и реализиране на нови възможности (когато това е подходящо).

Интересно е колко гениално е тялото и как в него, без да осъзнаваме непрекъснато функционират такива противоположни системи, които взаимно се балансират. Молекулите на H&N са тези, които ни помагат да възстановим способността си да използваме молекулата на бъдещето – допамина. С други думи, това което фокусът върху настоящето ни дава, често може да е причината да намерим мотивация, за да реализираме нови идеи, които са движени от действието на допамина.

И тук ще завърша с един вдъхновяващ цитат от Елвин Брукс Уайт:

„Сутрин се събуждам разкъсван от желанието да подобря света и желанието да се наслаждавам на света. Това прави планирането на деня доста трудно.“

Ако темата за невротрансмитерите ви е интересна, препоръчвам ви да прочетете тези две книги.

 

 

 

 

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ines Subashka

Инес Субашка е основател на IFS - зали за кондиционни тренировки и мобилност. Автор е на 6 книги за здравословно хранене и движение. https://inspiredfitstrong.com/bg/za-ines/bio/

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

 

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори