Седеше сама на пейката. Мислите се надбягваха в главата ѝ и ставаха все по-заглушителни…всяка борейки се да привлече най-много внимание. Очаквания, надежди, разочарования… прилив на смесени чувства и вълна от емоции. Душата ѝ се бореше с демоните… демоните от миналото, които не ѝ позволяваха да бъде себе си! Демоните, които си мислеха, че предпазват разголената ѝ душа от злобния и завистлив свят, а всъщност само я събличаха още и още…
Седях сама на пейката и реших да се изправя… да се отърся от чуждите желания и очаквания, които, като товар натежаваха над всяко едно мое решение, всяко едно мое действие…
Днес седя на пейката, но не ми е самотно. Мислите ми са в хармония, с това което правя и това, което искам да постигна…
Смисълът на всичко това?
Винаги съм била, от хората, които не обичат скандалите…споровете… разногласията, които пораждат бурна ответна реакция. Тревожех се прекалено много за неща, които не зависят от мен и неща, които не мога да контролирам.
Отивах на тренировка и си мислех „Какво ще стане, ако скоча за топката, някой дръпне ръката ми и си извадя рамото отново?”
„Какво ще стане, ако рискувам всичко, за да постигна, това което искам и въпреки всичко не успея?”
„Какво ще стане, ако кажа това, което мисля и всички ми се изсмеят?”
„Какво ще стане, ако се издъня на пробите и не ме вземат в отбора?”
„Какво ще стане, ако кажа на шефа си, че това, което правя, не е това към, което се стремя и смятам да търся призванието си другаде?”
„Какво, ако…. (сложете всичко, което ви притеснява и тревожи)?”
… И след това зарежете тези притеснения и тревоги. Такова отношение към живота, само ви стресира, напряга и потиска креативността ви, ума ви и не ви дава възможност да разгърнете потенциала си. Преди, когато гореописаното, беше кратко описание на моя живот, винаги се притеснявах прекалено много, за прекалено незначителни неща и често пъти вземах погрешни решение, само защото се опитвах да избегна конфликт, разочарование или порицание!
Един ден, един човек ми каза „Гледай по-весело на нещата. След 10 години, когато се обърнеш назад и си спомниш за този момент, ще ти бъде много смешно за какво си се притеснявала!”
Удар с мокър парцал… Едно изречение, което преобърна живота ми и начина, по който гледам на нещата!
В този момент, искам да се върнете назад и да си спомните за момент, когато сте се притеснявали много за резултата от някое ваше действие или бездействие… какво се случи? Вероятно всичко мина добре или ако не е минало чак толкова добре, последиците не са били толкова драматични и дори ви е трудно да си спомните какво точно ви е стресирало толкова много…
В онзи момент се замислих за думите „Гледай по-весело на нещата. След 10 години, когато се обърнеш назад и си спомниш за този момент, ще ти бъде много смешно за какво си се притеснявала!”… върнах се назад и си спомних за един от най-трудните ми моменти, когато се чудех дали вече нещо има смисъл… после се огледах и видях, че бях изминала дълъг път и смисъл имаше! Видях, че едно нещо те разочарова, но се появява друго, което запълва липсата, което лекува раните и ти дава нови сили.
Разбрах, че няма значение какво ще кажат другите и че, ако нещо не ми харесва и не ме кара да се чувствам добре, трябва да бъде изключено от живота ми, независимо дали ще доведе до скандал с някой, обидни думи и грозни изпълнения. Разбрах, че всичко това трае един миг… кратък миг, когато трябва да събереш сили, да понесеш негативизма, който ще се излее на момента и после отърсен от товара, който не ти е позволявал да се развиваш… да продължиш напред, правейки това, което те прави щастлив.
Днес,ако работата ви не ви доставя удоволствие, но въпреки всичко ви е страх да я напуснете, защото не знаете дали ще успеете да се справите с желаното начинание… НАПУСНЕТЕ Я и правете това, което ви прави щастливи! След 10 години ще се чудите как изобщо сте се колебали толкова време!
Днес, ако съдружникът ви е човек, който ви потиска, кара ви да се чувствате, като нисш, незначителен човек, но се притеснявате от бурната реакция, която решението ви за раздяла ще предизвика… отидете и му кажете, че пътищата ви се разделят! След 10 години ще се чудите как е можело да търпите такъв човек в живота си, толкова дълго време.
Днес, ако не сте доволни от нещо в живота си, ако сте заобиколени от хора, които смазват самочувствието и ентусиазма ви…но се страхувате, че промяната,може да доведе до провал, до скандал или порицание… Просто се запитайте какво ви прави щастливи… и правете го! След 10 години ще бъдете изключително доволни от взетото решение.
Никога не се примирявайте със ситуации и неща в живота ви, които ви карат да се чувствате зле,само защото в момента имате по-голяма материална облага,отколкото, ако правите това, което ви харесва!
Никога не се примирявайте с хора, които изсмукват силите ви и потискат развитието ви, само защото се притеснявате какво ще си кажат и колко ще се ядосат, когато им кажете, че пътищата ви се разделят!
Животът е кратък! Каквото и да правите, днес имате пари, утре по-малко, после пак сте добре…
Животът е кратък! Ще има хора, които ви харесват и такива, които ви презират, независимо какво правите и как се опитвате да им угодите!
Животът е прекалено кратък… за да се примирявате да бъдете нещастни, само за да угодите на някой друг или да избегнете негативна реакция!
Правете това, което ви харесва! Не се притеснявайте за глупости! След 10 години ще се обърнете назад и ще бъдете по-щастливи от всякога!
Вие тревожите ли се за малки неща? Избягвате ли да правите промени, защото се страхувате от последствията?
***
Не забравяйте да изтеглите новата ми, безплатна книга FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.
***
П.С. Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели! Много ще съм ви благодарна!
„Детелина: Живот в бездната“ е книга за живота след смъртта, но не твоята собствена, а на хората, които си обичал, но загубил. За дните и годините, в които носиш една празнота, която никой и нищо не успяват да запълнят. Книга за нюансите на болката и моментите, в които усещаш, че си в плен на страданието. Познаваш го в детайли и знаеш всичко за него… и все пак си безсилен да се справиш.
А не е ли прекалено егоистично от наша страна?….
Здравей, Диди! 🙂 По въпроса с егоизма, ще отговоря така: https://inspiredfitstrong.com/bg/2014/blog/%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BA%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%BE%D1%81%D0%BA%D1%8A%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B0/
Нямаш представа колко си права! Откакто съм възприела тази философия, животът ми е ПЪТИ ПО-ДОБЪР, отколкото докато се опитвах да съм перфектна за всички. Вглеждането в недостатъците и негативизма освен, че те дърпат надолу, показват и на другите това, което ти сам не харесваш. Ето например аз от дете имам комплекси относно тялото си. Никога не бях достатъчно слаба (а съм имала моменти, когато съм била буквално кожа и кости), никога не бях достатъчно красива, косата ми не беше достатъчно дълга… И вечно бях нещастна. В момента имам излишни килограми (в следствие на бременността), но не съм се затръшкала, че вече не се събирам в XS размер. Защото имам най-голямото щастие – малката ми дъщеричка. Тя ме обожава без значение дали косата ми е кестенява или руса. Без значение дали съм 50 или 70 кг. Без значение дали съм взела онзи отвратителен изпит с 3 или с 6. Тя преобърна живота ми. Тя ме накара да се огледам и да видя света през нейните чисти очи. И сега не мога да си спомня момент в живота ми, когато да съм била по-щастлива. Вече знам, че не мога да се върна на работата, която не харесвам, която ме натоварва, и да се боря за чужди каузи, изричайки купища лъжи ежедневно. Добра съм в работата си. Много съм добра даже. Но не ми харесва. Мразя да го правя. И имам още една прекрасна дълга година, в която да открия работа, която да ме удовлетворява и която да обичам. Вярвам, че като дойде правилното време ще я намеря!