For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124
3 стъпки, с които да се справим с липсата на постоянство в тренировките

Абонирайте се за нюзлетъра ми. Присъединете съм към още 30 000+ читатели, които всяка седмица получават статии свързани с тренировки, хранене, рецепти и мотивация. Ще получите и списък с 10 от най-посещаваните ми статии, рецепти и тренировки.  

.

3 663

Има три основни причини хората да не постигат това, което искат:

1.Толкова дълго отлагат, че никога не започват.

2.Отказват се, когато срещнат и най-малкото затруднение.

3.Имат нереалистични очаквания и не си дават шанс да напреднат.

Това са и трите основни причини, които пречат на хората да бъдат в отлична форма. Аз вярвам, че всеки един от нас има огромен физически потенциал, но малко хора очакват от тялото си да прави и да може нещо по-различно от това да ни придвижва от едно на друго място. Начинът, по който човек общува с тялото си е чрез изборите, които правим. То не чете мислите ни, не разпознава желанията ни и не се интересува от целите, които сме си поставили. За него е важно не какво говорим и мислим, а какво правим. Ако чрез ежедневните си избори му показваме, че искаме да е по-силно, по-мобилно, по-здраво, по-атлетично – въпрос на време е то да откликне и да се превърне точно в това, което искаме.

Много често, когато някой дойде да тренира при нас, в залите на IFS, започва да ми разказва как следи блога ми от 3-4г. и повече, но чак сега е събрал смелост да дойде. В края на тренировката, обикновено казват, че се чудят, защо им е отнело толкова дълго, за да се престрашат да опитат. Това не важи само за тренировките – сигурна съм, че всеки един от вас може да се замисли за нещо, което е искал, но дълго време е отлагал. Всички имаме причини да го правим – страхуваме се, че няма да се справим; че не сме достатъчно подготвени; че нямаме време и т.н. Винаги казвам, че човек трябва да обича да бъде начинаещ в поне една сфера от живота си. Ако винаги правим само това, в което сме добри, рядко стигаме много далеч. По този повод, вярвам, че винаги, когато опитваме нещо ново, трябва да му дадем три шанса! Точно така – не да го направим само веднъж и да се откажем, а да опитаме минимум три пъти.

Първият път е просто, за да се престрашим да опитаме или по-точно казано да започнем. Това е най-трудната стъпка и много хора си дават сметка, че когато просто започнат, всичко след това става много по-лесно. Когато се престрашим да опитаме нещо ново, ние преодоляваме страховете и съмненията си. Полагаме огромни усилия, за да разчупим навика си и да излезем от рутината си. Всичко това изисква усилия. Когато става въпрос за тренировки, това да отидем на ново място, където не познаваме никой, нямаме представа точно как протичат часовете, дали ще се справим, е нещо, което ангажира съзнанието ни. Мислите ни са заети с подобни разсъждения и първата тренировка рядко е много съзнателна. Най-важното е, че сме направили първата крачка и сме прекъснали инерцията. Много хора се отказват след първата тренировка и това е най-голямата им грешка. Правят погрешни изводи за себе си, за способностите си и за цената на усилията, които трябва да положат. Няма да ви лъжа – като усещане, първата тренировка винаги е най-трудна. Мускулната треска след нея винаги е най-силна, умората е най-голяма. Просто, защото изправяме тялото и психиката си пред нещо ново и съвършено различно. Но това не е причина да се отказваме. Отиваме на втория опит.

Втория път, в който си дадем шанс да направим нещо е, за да осъзнаем лека полека какво точно се случва. Някои неща са ни познати. Вече не се притесняваме да прекрачим прага на залата. Познаваме няколко човека от предния път. Имаме някаква представа каква е структурата на тренировката. Може даже да сме запомнили някое движение. Знаем, че макар и предният път да е било трудно, все пак сме се справили. Значи и този път ще е така. Всичко минава много по-лесно и първоначалните притеснения ги няма. Вече сме по-осъзнати за това, което правим в действителност и даже ни харесва. Човек изпитва удоволствие от дейностите, с които се занимава, когато наистина е присъстващ и осъзнат за тях. Когато и тази тренировка мине, идва ред на това да си дадем и трети шанс.

Третият път, в който отиваме е с цел да затвърдим това, което сме правили предходните пъти. Даваме си шанс малко да напреднем. Когато усещаме прогрес в нещо, това само по себе си е мотивация да продължаваме. Осъзнаваме, че не сме толкова зле, колкото сме си мислели. Явно и нашето тяло има физически потенциал и точно с такива малки стъпки, можем да го реализираме. Макар и още да е много рано, започваме да се питаме колко далеч можем да стигнем, ако продължаваме да се връщаме и да полагаме усилия. Оглеждаме се наоколо и виждаме, че в залата е пълно с хора точно като нас. Те не са някакви извънземни, както сме мислили първия път, преди да отидем на тренировка. Те са нормални хора, които просто са си дали шанс и време да прогресират. Хора, които с ежедневни  усилия са показвали на тялото си, че очакват нещо повече от него и то е откликнало – защото тялото разбира езика на действието – не езика на желанията, мислите и думите. Когато минат първите три тренировки, които са наситени с най-интензивни емоции, усещания, съмнения и предубеждения, всичко се случва много по-лесно. После е въпрос на време, да постигнем желаните резултати.

Когато прекараме 30,40 или 50 години, без да очакваме от тялото си да реализира физическия си потенциал, няма как един ден да се събудим и изведнъж да постигнем всичко, което не сме постигали през изминалите години. Промяната е процес. Тя изисква изграждане на нова връзка със себе си и тялото ни. Изисква промяна на идентичността и това как се възприемаме. Промяната е въпрос на търпение. Тя е в това да заобичаме процеса, в който изграждаме себе си отново – като художник, който рисува картината си и именно рисуването е това, което обича, а не картината на финала. Същото е и с физическите и психическите усилия, които полагаме. Ние сме като художници, които чрез действия пресътворяват и тялото и ума си. Именно това трябва да обичаме, а не само крайния резултат.

Очакваме ви на тренировка в IFS. Елате и пресътворете себе си. Няма значение къде се намирате в момента, промяната е възможна, когато решите, че не искате да останете на същото място и искате да реализирате потенциала си.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ines Subashka

Инес Субашка е основател на IFS - зали за кондиционни тренировки и мобилност. Автор е на 6 книги за здравословно хранене и движение. https://inspiredfitstrong.com/bg/za-ines/bio/

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

 

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори