Писмо до хората, които са разочаровани от диетите

Знам, че много пъти си се опитвала да промениш начина си на живот. Всеки път започваш с ентусиазъм и влагаш усилия, но всеки път оставаш разочарована от липсата на резултати или пък от това, че тъкмо си се докоснала до усещането на прогреса и по някаква причина отново правиш крачка назад. Сякаш всеки път, когато видиш мотивацията и вдъхновението ти да се задават зад ъгъла, неудовлетворението, деструктивното поведение и нежеланата посредственост те настигат и те притеглят назад.

Знам, че може би вече се чудиш дали има нужда да опитваш още някаква диета и тренировки и че по-скоро си мислиш, че това не е за теб. Поглеждаш се в огледалото и виждаш отражение, което не харесваш и бързо извърташ поглед, защото те боли – не от това, че носиш по-голям размер дрехи или пък че тук там имаш излишни мазнини. Боли те от това, което ежедневно причиняваш на тялото си и от това, което виждаш в себе си, но криеш от другите. Боли те от това да криеш качествата и способностите си, защото са дълбоко зарити под ниското ти самочувствие, а понякога са запратени надалеч в съзнанието ти, защото си прекалено заета, за да се бориш с мислите, емоциите си и всичко, което те връхлита.

И преди да се откажеш, нека да опитаме още веднъж. Нека ти покажа, че човек не трябва да се отказва от себе си или пък да отлага по-добрата си версия. Нека ти напомня, че здравословният начин на живот не е само прищявка и не се отнася само до това как ще изглеждаш на плажа или кой размер дрехи ще носиш.

Винаги, когато трябва да вземеш важно решение за себе си, задай си въпроса – дали моето най-добро Аз би направило това?

Твоето най-добро Аз е решително, уверено, енергично и креативно. Твоето най-добро Аз би могло да се справи с предизвикателството на това да излезеш от зоната си на комфорт и да преминеш през несигурността на това как ще вместиш няколко тренировки в забързания си график или как ще намериш време да си приготвиш храна, която дава на тялото ти това, от което се нуждае.

Твоето най-добро Аз би вярвало, че всяко усилие днес, се възвръща утре и че с всеки един избор или се придвижваме по-близо до целите си или отстъпваме още по-назад.

Твоето най-добро Аз знае, че във всеки момент избираш себе си и че винаги можеш да променяш посоката на живота си, стига да не играеш ролята на жертва, а да се превърнеш в творец на живота си.

Твоето най-добро Аз би осъзнало, че всичко, през което си минала е бил пътят, който е трябвало да извървиш, за да събереш достатъчно опит и мъдрост и да спреш да търсиш щастието и успеха си навън и да се обърнеш към себе си.

Твоето най-добро Аз знае, че лутането отвън е начинът да се вслушаш в тялото, нуждите му и най-накрая да ги удовлетвориш. То знае, че разочарованията отвън са необходими, за да те освободят от всяка зависимост, в която си се вкопчила с надеждата, че най-накрая нещо или някой ще ти помогне да постигнеш целите си.

Твоето най-добро Аз е преживяло достатъчно, за да знае, че прогресът не е права линия нагоре и че моментите на застой са тези, които те вадят от хипнотизиращото и механично поведение, което инертно те придвижва и те подтиква да търсиш, да откриваш и да действаш по-осъзнато.

Твоето най-добро Аз не би се примирило да се чувства уморено, летаргично и да предпочита да седи на дивана, вместо да се разходи в парка или планината и да бъде близо до природата.

Твоето най-добро Аз е творец и обича да експериментира – обича да приготвя храната си само. То обича и уважава себе си и всеки избор, който не резонира с това, бива отхвърлен. Твоето най-добро Аз не се отказва, когато срещне трудност, а я приема като покана за израстване и по-дълбоко разбиране на живота и ситуацията.

Твоето най-добро Аз те гледа в огледалото и това, което усещаш, когато се взираш е неговата, а не твоята болка. То знае на какво си способна и емоциите, които изпитваш, когато се гледаш са неговият начин да те накара да осъзнаеш, че е време – да спреш да отлагаш, да спреш да се тръшкаш и да спреш да се отказваш. Време е да започнеш и непрекъснато да вървиш – към целите, по-доброто си Аз и прогреса си. Защото пътят може и да е дълъг, но никой няма да го извърви вместо теб и колкото по-дълго седиш и чакаш отстрани, толкова по-трудно е да се наканиш да тръгнеш. Не чакай. Започни още сега. Заслужава си. Най-малкото, защото ти заслужаваш.

Ако сте пропуснали семинара ми за протеините, можете да го гледате онлайн.