Работя с много хора и в процеса на комуникация, наблюдавам доста от грешките, които масово се допускат. Мястото, на което всички се препъват е диетата. Моментът, в който хората повярват, че за да отслабнат трябва непрекъснато да ограничават калориите… и колкото по-малко ядат, толкова по-бързо ще постигнат резултат.
Тялото не е макет от часовете по анатомия, а жив организъм. Написан на белия лист, законът на термодинамиката звучи чудесно – енергията не може да се създава или унищожава, което в контекста на отслабването би означвало, че отслбването е просто математика – яж по-малко, гори повече и ще отслабнеш. Или поне това е начинът, по който го интерпретираме.
В действителност, това, което първият закон на термодинамиката ни казва е, че ако приемаме по-малко калории, отколкото изразходваме, тогава тялото трябва да отговори на тази ситуация с нещо или по някакъв начин, който да елиминира дефицита на енергия – в най-добрия случай (за нас), като изгори собствените ни запаси на мазнини или по друг начин.
Винаги ви напомням, че главният стремеж на тялото е оцеляване и това оцеляване се постига чрез хомеостаза (бих казала алостаза, но няма да ви затормозявам – за желаещите можете да прочетете повече за това какво е алостазата и как влияе на тялото и това дали постигаме целите си ТУК).
Какво означава хомеостазата в този контекст? Има нарушен баланс, т.е. дефицит на енергия – той трябва да бъде възстановен.
Какви са инструментите на тялото, за да върне този баланс?
1.Забавяне на метаболизма
Забавянето на метаболизма става по няколко начина.
1.1.Тялото намалява продукцията на тироидния хормон – основният регулатор на метаболизма.
Какво означава забавения метаболизъм?
Това означава, че се намалява скоростта, с която се горят калории. Сега ядете по-малко, но горите по-малко калории. Следователно не постигате желания дефицит, а живеете и с усещане за лишение. Лишавате се, не получавате желаните резултати, изпитвате силно неудовлетворение.
2.Разрушава мускулите
Както ви обясних в този брой на IFS Journal (ТУК), мускулите са активна тъкан и изискват енергия, за да ги има и да функционират. Когато хомеостазата в тялото е нарушена, то се опитва да я възстанови, като изключва второстепенни функции – мускулите и това да имаме релефно и оформено тяло, не са приоритет на организма – то започва да ги разрушава, тъй като мускулите изгарят повече калории в покой, отколкото мазнините. Тялото не иска да има дефицит на енергия – разрушава тъканите, които горят повече, за да намали енергийните нужди на организма.
3.Дефицитът на енергия прераства в умора
Умората е защитна реакция на организма. Нещо като сирена, която се активира, за да ни спира да извършваме дейности, които са потенциално застрашителни за оцеляването на тялото.
Какво става, когато сме уморени? Изпитваме липса на желание да извършваме физическа активност! Може би причината да ви става всe по-трудно да тренирате, не е че сте мързеливи или недостатъчно целеустремени. Може би това е просто биологичен подтиг, в отговор на деструктивните ви действия към тялото. Това е реакция на тялото, която идва отвътре и няма нищо общо със съзнателните ви решения и воля. Не забравяйте, че волята върши работа до едно време, после биологията взема превес над нея и ни го връща за всички злоупотреби.
Какво още се случва, когато сме уморени?
Това намалява т.нар. NEAT (non exercise activity thermogenesis), което на чист български език означава, че намалява изгарянето на калории, докато извършваме ежедневни дейности – като ходене, ставане, сядане, движения, които извършваме докато чистим, подреждаме, разхождаме кучето и т.н.)
Какво е това? Урочасване? Не, това е просто регулативната система на енергията в организма – в действие.
Познавате ли хора, които тренират редовно, хранят се здравословно, а никога не се променят? Ето какво става с тях!
Това са обективните причини да виждате хора, които всеки ден тичат по един час, всеки ден ходят във фитнеса и винаги са много активни, все са на диета, а винаги изглеждат по един и същ начин. Те просто вървят срещу тялото си. Резултатите, които постигат са краткосрочни, защото са получени вървейки срещу собственото си тяло и биология. Действия, които е просто въпрос на време да бъдат преобърнати.
Какво преживяваме ние?
1.Ядем по-малко отвсякога, чувстваме се лишени,а не отслабваме.
2.Ядем по-малко отпреди, а дори започваме да качваме килограми.
3.Опитваме се да се движим все повече, чувстваме се все по-уморени, имаме все по-голямо нежелание да сме активни и пак не отслабваме.
Ядем по-малко, движим се повече, тялото ни гори мускули, а не мазнини, все по-уморени сме. Това обобщава в едно изречение какви са резултатите от желанието ни за по-здравословен начин на живот.
Разбирате ли сега? Проблемът не е, че нямате воля; че сте мързеливи и ви липсва целеустременост. Проблемът е, че сте се включили в битка срещу собственото си тяло и биология и в края на дуела те са спечелили.
Тук идва ролята на т.нар. фиксирана точка на телесни мазнини. Тук ви обясних за причините за хормоналните проблеми и проблемните зони – местата, където трупаме мазнини (ТУК).
Сега ще ви обясня за това каква е ролята на тази фиксирана точка на телесни мазнини. Накратко, това е точката, към която тялото се стреми. Ако качим прекалено много килограми над нея – то се опитва да ги намали, като редуцира усещането за глад, кара ни да сме активни и т.н. (с изключение на случаите с лептинова резистентност (ТУК), които няма да коментирам в тази статия.
Ако паднем под нея, тогава тялото ни подтиква към поведение, което да ни върне към тази точка – т.е. събужда апетита ни, намалява желанието ни за физическа активност.
От какво зависи колко калории изяждаме и колко изразходваме?
Това колко калории изяждаме и колко изразходваме, само привидно е съзнателно решение – основният двигател са несъзнателно регулирани системи в мозъка, които определят хормоните, които се освобождават и това, което те ни подтикват да правим. Съзнателното решение е просто да работим за благото на тези хормони.
Запомнете, че тялото е еволюирало да ни пречи да свалим много килограми. В еволюционен аспект това би ни навредило. Ето защо трябва да видим как да дадем на тялото си това, от което се нуждае и в замщна и то да ни даде това, което искаме.
Какво се случва в тялото, когато ограничим калориите?
Нека да направя едно лесно сравнение. Знаете как тялото има системи, които регулират нивото на кръвна захар, кислород, това колко сме уморени и кога ни се спи. Има същата система и за килограмите. Какво става, ако спрем въздуха си? Тялото може да издържи без кислород известно време. После, то ни принуждава да си поемем въздух и когато го направим, то свръхкомпенсира с изключително дълбоко поемане на въздух. Представете си сега същото, но с килограмите. Лишаваме тялото от енергия, то издържа известно време, а после „си поема въздух” и започваме да се тъпчем, за да свръхкомпенсираме. Така се въртим в омагьосан кръг.
Следователно, имаме съзнателен контрол върху храната си временно – после всичко опира до биология. Да, килограмите са биологично регулирани. Ние, обаче, не осъзнаваме това, обвиняваме себе си и правим това, от което най-малко имаме нужда. Наказваме се с още по-малко калории и с още повече физическа активност.
Какво е решението? Решението е в това да се елиминират факторите, които ни подтикват към такова поведение – т.е. ние не дебелеем, защото ядем прекалено много. Дебелеем, защото в околната ни среда има фактори, които подтикват биологията ни, организма ни да иска повече калории.
Какво означава това?
Това означава да не лишаваме тялото от енергия, а да направим така, че да понижим фиксираната точка на телесни мазнини. Усилията си струват, защото няма по-неприятно нещо от това ежедневно да се бориш с глада, когато тънеш в море от храна. Парадоксът на изобилието.
В следващата статия ще ви обясня от какво зависи тази фиксирана точка на телесни мазнини и как чрез съзнателните си действия можем да манипулираме несъзнатело регулираните механизми в организма – и в края на краищата да понижим тази фиксирана точка на телесни мазнини.
