Колкото и да пиша за „чийт дните“, никога няма да бъде достатъчно. Този ден се превръща в празник за всеки, който мине на хранителен режим. Когато поставим началото на кариерата си на „спазващ диети“, всички преминаваме през фазата, в която „чийт дните“ са най-чаканият миг.
Помня времето, когато спазвах стриктни режими и цяла седмица чаках неделя с нетърпение. Това беше денят, в който можех да ям каквото си поискам. Цяла седмица бях нащрек, набелязвайки си храни, които ще ям в неделя- торти, бисквити, спагети, пица, всичко, което рекламираха по телевизията и всичко, което се намираше около касата в супермаркета. Само да дойде неделя и всичко отиваше в пазарската чанта и после директно в устата ми. Неделя беше празник.
За щастие, от няколко години в живота ми не присъстват чийт дни.
Какво казва опитът ми за чийт дните?
1.Цяла седмица живееш с усещането за лишение и копнееш за един ден свобода.
2.Раздаваш се в деня на пируването и на следващия ден си понасяш последствията:
-вечерта преди да заспиш ти е тежко;
-нямаш желание за нищо, освен да седиш и да бездействаш;
-имаш неспокоен сън;
-събуждаш се подпухнал;
-липсва ти енергия;
-преминаваш през фази на остър глад, независимо от факта, че си ял преди 1 час;
-изпитваш силна жажда;
-страдаш не само физически, а и психически;
-всичко е придружено от силно чувство на вина.
Това е само бегъл списък на усещанията, на които е подложено тялото. Мога да го опиша доста по-детайлно, но ще го оставя за друг път.
Какъв е проблемът с чийт дните?
Някои от вас ще кажат, че нямат цял чийт ден, а само едно такова хранене. Въпреки това, аз не съм привърженик на нагласата с чийт храненето. В основата му лежи идеята, че нарушаваме някакви правила. В основата му е идеята, че преди него се лишаваме и сега можем да се възнаградим. Чийт храненето, само по себе си, предполага, че за нас здравословният начин на живот не е избор и не е никакъв начин на живот, а просто необходимо зло, за да постигнем определена цел.
Аз гледам на нещата така. Ако в тренировките съм ЗА спринтовете и против дългото, продължително, монотонно кардио, при храненето имам обратното схващане.
Представете си седмицата като един спринт, а чийт деня или чийт храненето, като почивка. Повечето хора правят това – спринтират през седмицата, дават всичко от себе си, крепени от мисълта, че скоро ще почиват или с други думи –ще ядат каквото пожелаят.
Колко спринта можете да направите с максимално усилие, преди да се уморите и всичко да заприлича на една дълга почивка? Не много!
Представете си храненето като един маратон. Маратонът е животът ви и начинът ви на хранене. Вървите с умерено темпо и непрекъснато напредвате. Разпределяте силите си. Не се влагате прекалено много в началото. само за да компенсирате с по-дълга почивка след това. Не изчерпвате волята си и нямате толкова силна нужда от почивка. Не оставате без дъх и имате сили да продължите.
Така ще изглежда диетата ви, ако не спринтирате през седмицата само за да почивате през уикенда.
Ще можете да се храните здравословно и от време на време МАЛКО да забавяте темпото, без това да се усети рязко и да ви разтърси из основи.
Освен това чийт деня и чийт храненето програмират мозъка погрешно. Чийт храненето има и силен психологически фактор. Ако възпитате у себе си убеждението, че само в определен ден и време ви е позволено да ядете определени храни, всеки път, когато се случи да го правите в различен ден, ще изпитвате чувство на вина. Ще се чувствате, като провал и това само ще ви подтиква към по-деструктивни действия.
От друга страна, ако забравите за чийт деня и решите, че здравословното хранене е начин на живот и ваш избор – тогава стартирате маратона. Храните се правилно и от време на време ще се задъхвате и ще намалявате темпото.
Няма значение дали е началото, средата или края на седмицата. Точно в този момент психически и физически сте имали нужда не от пълна почивка, а от леко забавяне. Например, баба ви е направила любимата ви торта. Решавате, че искате да си хапнете МАЛКО, не за да компенсирате за лишенията, а просто, за да усетите вкуса, който ви връща спомени от години, които вече са отминали.Хапвате малко и ви стига. После продължавате маратона. Този подход към храната няма да ви кара да се чувствате виновни, няма да се чувствате зле от количеството храна, което сте погълнали.
Що се отнася до физиологичния аспект на чийт храненето, много хора твърдят, че имат такова хранене, с цел да предизвикат позитивна реакция от тялото, която да доведе до ускоряване на метаболизма, възстановяване на гликогена в мускулите, ускорено възстановяване и т.н.
Това може да се постигне с качествена храна, а не с по-голямо количество храна. Не е нужно да изядем целия свят и то погълнатата храна да е основно празни калории, които вредят на тялото, за да ускорим метаболизма си.
Тялото ни не обича крайности. Всъщност животът не толерира крайности! Тялото предпочита да се храним здравословно и от време на време (не по график), ако имаме психологична нужда, да му даваме малко некачествена храна, която носи наслада на сетивата ни.
Затова не превръщайте храненето в график. Не си създавайте излишни вини и не живейте в чувство на лишение, последвано от мимолетно възнаграждение. Това не е здравословен начин на живот. Това е само още един начин да се оковем във веригите на правилата и рутината.
Вие имате ли чийт хранене? Какво е мнението ви?
Ако тази статия вие харесала и я намирате за полезна, споделете я с приятелите си. Някой може да намери вдъхновение и да промени начина си на живот. Благодаря 🙂
Страхотна статия! Наскоро осъзнах, че правя точно така, макар че нямах термин чийт хранене… И точно както пишеш ти, в един момент се уморих и всичкото ми ядене стана чийт… И се чувствах ужасно – през цялото време. От няколко седмици се опитвам да се върна към умерено хранене – 90% чиста храна и от време на време, когато усетя, че наистина го искам, по някое лакомство… Например бях на рожден ден и не ядох торта, защото не ми се ядеше. Няколко дни по късно на разходка в хубавото време много ми се дояде сладолед – като посрещане на лятото – взех си. 🙂 Не изпитах вина, а следващото ми хранене отново беше пълноценно. Но това май е поредният извод, до който човек трябва сам да стигне…