Всичко е както обикновено. Ставате, закусвате обичайната здравословна храна, отивате на работа. Всичко върви нормално, храните се по-добре от всякога и изведнъж нещо се случва- непреодолимото желание да ядете шоколад, ядки или пък нещо друго.
Чудите се какво се случва. От доста време не сте се отклонявали от здравословното си хранене, а сега желанието е по-силно от вас.
Чувствате се, като кукла с дистанционно управление и сякаш вашият навигатор държи да изядете парче торта, пакетче ядки или тава курабии.
Защо се получава така? Отговорът на този въпрос както винаги не е еднозначен, но причината най-вероятно се корени в дефицит на някой витамин или минерал. Звучи странно, но в същото време доста логично.
Макар и да има доста изследвания по въпроса, за връзката между непреодолимото желание за дадена храна и дефицита на микронутриенти в организма, ще пропусна отегчителните факти и ще говоря от личен опит.
Още от малка, често ми се случва да получавам крампи в мускулите. Спомням си, когато играех баскетбол, как непрекъснато ми се схващаха прасците. Беше доста гадно,но когато приемах достатъчно магнезий всичко се оправяше.
До ден днешен, макар и храната, която консумирам да съдържа магнезий, мога да кажа, че на моменти имам дефицит на този минерал.
Имаше един период, когато не пиех абсолютно никакви витамини и мускулите ми непрекъснато се схващаха. Аз пренебрегнах този факт и продължих по старому.
Хранех се с хубава, истинска храна и изобщо не си помислях за торти, шоколади и други подобни. Спомням си, че непрекъснато ми се ядеше сурово кашу. Изглеждаше ми супер странно, че имах такова силно привличане към кашуто. И да избързам да ви кажа не беше лакомия!
След известно време започнах да изпитвам силно желание да ям шоколадови торти( не че го правех),но наистина желанието граничеше с непреодолимост. Зачудих се какво се случва.
След кратък анализ на случващото се с крампите в мускулите и силното желание за сурово кашу и шоколадови изделия, предположих, че отново не ми достига магнезий. Започнах да приемам магнезий под формата на таблетки и всичко си дойде на мястото.
Пример две: Като малка мразех супата от коприва, която баба ми готвеше. Седях на масата с часове и едва изяждах една купичка със супа. Изглеждаше ми гадно и безвкусно.
Споменавала съм, че преди години имах анемия и дефицит на желязо. Тогава най-любимото ми нещо бяха спанакът и копривата. Странно нали? Макар и голяма част от желязото в растенията да не се усвоява, факт е че зеленолистните растения съдържат доста желязо. Може би това обяснява желанието ми да ям разни зеленини, когато имах анемия.
Примери колкото искате… вероятно, ако се замислите и вие ще се сетите за доста такива. Какво означава това? Че ви насърчавам да се отдавате на тези желания да ядете шоколадови изделия и други десертчета? Съжалявам, но не!
Това, което искам да кажа е, че е хубаво да слушаме организма си. Той винаги знае от какво има нужда. Единственото, което се иска от нас е да му дадем необходимото. А необходимото в случая с желанието за консумиране на конкретна храна, означава да изберем сред разнообразието от истински продукти, този който съдържа дефицитния за организма микронутриент.
За улеснение,когато изпаднете в подобна ситуация надникнете в тази табличка, която ще ви подскаже желанието за дадена храна на какъв дефицит съответства и каква здравословна алтернатива да изберете!
Пробвали ли сте да „излекувате“ непреодолимото желание за дадена храна, използвайки препоръките от таблицата? Имаше ли успех?
***
Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!
Новият брой на онлайн списанието ми- IFS Journal е готов! – Вижте какво ще намерите в страниците на новия брой и се абонирайте ТУК.
Не забравяйте да изтеглите новата ми, безплатна книга FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.
Да, организма знае от какво има нужда, но винаги гледа да закърпи нещата в краткосрочен план! Организма гледа да е добре на момента. Това въобще не значи, че действията/желанията в момента са добри в дългосрочен план. Понякога са, понякога не са. Ако слушате организма си ще сте добре в краткосрочен план, това е, нищо повече не е гарантирано.
Отделен пък вече е въпроса, че това което организма намира за важно и правилно може въобще да не се съвпада с вашата престава 😉
Здравей 🙂
Като се замисля, организма наистина гледа да му е добре на момента, може би заради това, когато има нужда от магнезий, калций и т.н. изпитваме непреодолимо желание да изядем нещо сладко, тестено и т.н., а не се замисляме за по-здравосоловна алтернатива. Ако обаче се научим да анализираме( звучи много научно 😉 ) тези сигнали на тялото си, можем да му даваме необходимото от качествени източници,т.е. истинска, хубава храна 🙂
Инес,много добра статия! Не ми се отваря табличката!
Радвам се, че ти е харесала. Я виж така отваря ли се? http://www.naturopathyworks.com/pages/cravings.php Ако не ще намеря друга 🙂
Магнезий, желязо, хром, аминокиселини, мазнини, калории като цяло… Ако перефразирам Толстой ‘Всички здрави хора си приличат, всички болни са по своему’, може да има хиляда недостици и причини за тях. Може да има и емоционални причини. И на мен едно време много ми се ядеше кашу и изобщо всякакви ядки. Мисля, че минаха 3-4 години да нямам наистина абсолютно никакво желание за сладко, и то мина доста преди да започна да използвам суплементи, между другото.
В началото, вьпреки, че след като започнах да се храня като човек, желанието за сладко моментално изчезна, но не и навика. От време на време сама си купувах шоколад или тирамису. Не изяждах големи количества, и като че ли повече ми харесваше да си купувам, отколкото да ги ям. После ядях само от време на време, ако някой ме почерпи или нещо ми изглежда добре. С времето, вкусьт на нещата се промени – не ми бяха толкова вкусни, и една две хапки бяха достатьчни, за да се наситя, и даже да се преситя.
По някое време беше дошла ерата и на ‘здравословните десерти’, и ги правех доста редовно, докато ми беше интересно, но после ми омрьзна.
Вече нито ми се яде, нито ми се прави нищо сладко, колкото и ‘здравословно’ да е. Понякога, сравнително рядко, правя разни неща за сина ми или за гости. Но имам проблем, че тьй като аз вече не харесвам много сладко, ако го направя така, че на мен да ми хареса, на гостите няма да е достатьчно сладко, а ако го направя като за тях, аз няма да мога да го близна… Като гледам готовите неща или някой като много великодушно ме почерпи, отказвам с аргумента, че просто не ми се яде, което си е самата истина.
Иначе магнезият е голяма работа наистина!
„В началото, вьпреки, че след като започнах да се храня като човек, желанието за сладко моментално изчезна, но не и навика.“Пак много добре казано! И аз бях така. Не че имах нужда да ям, а просто ми беше навик. Сега и на мен, ако опитам нещо сладко ми има вкус на чиста захар! Особено пък, ако е от магазина. Това за гостите мисля, че е проблем сред всички, които се хранят, като нас. Определено вкусът доста се променя, с промяната на храната, която ядеш. На мен сега една ябълка ми е ужасно сладка. А преди, когато ядях сладки неща, ябълката ми граничеше с нещо безвкусно! 🙂
За „здравословните десерти“ съм много съгласна. макар и да качвам такива рецепти, а здоста рядко ям от тях( но винаги имам край мен кой да ги опита и оцени). Просто обичам да готвя и да експериментирам и знам, че има много хора, които не могат напълно, като мен и теб да с еоткажат от сладките неща и смятам, че трябва да знаят, че ако толков адържат да ядат нещо такова, може да го приготвят поне по читав начин с истински продукти, което е и причината за рецептите на сайта! 🙂
В заключение да живее магнезият! 😉
Инес,мерси,сега се отваря! 🙂
Много полезна статия, Инес 🙂 За мен също и актуална, защото от вчера започнах да приемам магнезий, наистина да е жив и здрав !! 🙂 От известно време развих неустоимо желание за консумиране на люти храни, подозирам, че е възможно да се дължи на недостиг на цинк и магнезий. До някъде и на мазни храни – приемам и калций. Преди време имах трудно за контролиране желание за консумиране на сладки неща, вкл. кило ябълки. От известно време приемам рибено масло, освен витаминния микс, и в хладилника ми изгниха едни кивита 🙂 Не се сещам да съм купувала плод от около месец. Ще коментирам при наличие на резултати 🙂
@Kalina Ще чакам да кажеш какви са резултатите. Дори и да няма такива пак сподели :))
Откакто започнахме редовно да използваме магнезий за мазане (горещо ти го порепоръчвам, особено за трениращи хора: http://www.svoizbor.com/magnesium/ ), наистина изчезна гладът за шоколад.
Много полезна статия, както винаги.
Само не разбрах защо причисляваш ядките към „вредната“ категория, редом с шоколада 😉
Не мога да си обясня, защо лакомствата и ядките се причисляват към категорията „вредни храни“, а по-скоро са такива, които могат да ни заситят и да осуетят приема на необходимата ни по-нискокалорична храна, ако не контролираме консумацията им.
Относно повода и целта на статията съм напълно съгласен – организмът усеща дефицит на необходими макро и микроелементи и се стреми да си ги набави чрез храната при първа възможност.
Interesna statiq, no za syjalenie ‘tabli4kata’ ne se otvarq 🙁
http://www.naturopathyworks.com/pages/cravings.php